История

Шуменския окръжен съд – история и настояще
(хронология и личности)

 

     Руско-турската освободителна война възстановява българската държавност и поставя началото на изграждането на държавното управление, местната администрация и гражданското общество в България. Началото по възстановяването на държавността и местното самоуправление в Шумен е трудно, защото градът дотогава е важен административен и военен център на Османската империя.

     Руският императорски комисар с приказ № 79  постановява от 1 януари 1879 г.  Шуменски и Силистренски окръг да се отчислят от Русенска и да се присъединят към Варненска губерния.[1]  Седалище по това време на губернията е Варна, а управляващ е Павел Баумгартен, а вицегубернатор Андрей Стоянов.[2]  Варненска губерния закъснява в своето организационно, финансово, съдебно и др. устройства поради късното си формиране и освобождаване на Варна от другите административни единици.

     С премахването на турската държавна власт Временното руско управление разрушава старата турска администрация и полага основите на нови по форма и по съдържание институции. Гражданските учреждения, създадени в края на 1878г. и през 1879 г. във Варна са: губернско управление със седалище гр. Варна, окръжни управления в окръжните центрове Варна, Балчик, Провадия, Шумен, Добрич и Силистра и полицейски началници в някои градове на губернията. Другите органи са органите на местното самоуправление: окръжни, градски и съдебни съвети, училищни настоятелства и др.

     Най-важното административно учреждение по време на Временното руско управление е губернското управление. Губернаторът провежда правителствената политика, контролира работата на всички чиновници от гражданската и полицейската власт, наблюдава дейността на изборните органи и утвърждава състава на избраните съвети. Той осигурява своевременно постъпленията в държавната хазна от данъци и такси и следи за правилното им събиране от съответните органи. Тези функции на губернатора и губернското управление съществуват до административната реорганизация, осъществена в Княжество България през юни 1880 г., когато се закриват губерниите и се създават окрупнени окръзи, в които се прехвърлят функциите на губернските управления.

     Местни органи на централната окупационна власт, а по-късно и в Княжество България, са окръжните управления във Варна, Провадия, Добрич, Балчик, Шумен, Силистра и полицейското управление в губернския град Варна. Главно задължение и съдържание на работата на тези органи е полицейското обслужване на губернията. За устройството, функциите и задълженията на полицейските органи са изготвените и утвърдени през септември 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков временни правила.

     Според административното деление Шумен с Преслав и Нови пазар административно се управлява от окръжен началник. Първият руски градоначалник на Шумен е Неделев, а първият българин окръжен началник в Шумен е Иван Данев.[3]  Окръжният съвет действа като административно-стопанско колегиално тяло. Решенията на съвета по всички въпроси от стопански и финансов характер подлежат на утвърждение от окръжния началник, който има право да ги отмени, когато те са незаконосъобразни.[4] 

     Според временните правила, изготвени и утвърдени от руския императорски комисар, окръжните управителни съвети се определят като представители на държавата и единствени стопани на територията на съответния орган. Те се грижат и отговарят за икономическото развитие на окръга; осигуряват събирането на приходите за държавната хазна, благоустрояването; съдействат и контролират работата на учебните заведения, здравеопазването; събирането на наборите за изпълнение на воинската повинност.

     По силата на Временното положение на градските съвети във всеки град се учредява градско общинско управление, наречено “Градски съвет”.[5]  В компетентността на градския съвет е разглеждане и решаване на всички въпроси от стопански и благоустройствен характер. Устройството и поддържането на улиците, площадите, градините, водопроводите, мостовете и др. е пряко задължение на градския съвет. От компетенциите му са въпросите, отнасящи се до благосъстоянието на населението.[6]  Градският съвет осъществява своите функции чрез издаването на постановления и заповеди за спазване на обществения ред и безопасност, снабдяването, хигиенизирането, чистотата и т. н.

     Първата общинска управа действа при множество неблагоприятни условия – липса на достатъчно средства, управленски опит, на законова уредба, на достатъчен персонал, следвоенните несгоди и лошото наследство, получено от турската власт.

     Временното руско управление изгражда съдебната система, която да се грижи и да контролира администрацията и гражданското общество, да се съобразява и изпълнява законодателните норми и правовия ред в държавата. В съдебно отношение Шуменското окръжие се представлява от Съдебен съвет, който разглежда дела в състав – един председател и трима членове, които са едновременно и прокурор и следовател. Всички те се назначават от правителството.[7]  На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни всички граждански и търговски дела. По наказателните дела съдът има компетентност да издава окончателни присъди за престъпления, които се наказват със затвор до три месеца или глоба до 500 гроша.

     Окръжните съдебни съвети действат до 24 август 1878 г., когато са приети Временните съдебни правила. С тях се утвърждават нови форми: съвет на старейшините (помирителен съвет), окръжен съд и губернски съд. Остават да действат административните и духовните съдилища. Не се предвиждат прокурор и съдебни следователи. Тези длъжности се изпълняват от членовете на съда. Съдиите, с изключение на старейшинския съвет и съдебните заседатели, се назначават от правителството. В Шумен има и мирови съд.

     На 10 май 1880 г. ІІ ОНС приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226 на княз Александър І. Законът е основан на чл. 3 от Търновската конституция. С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се 10 от съществуващите окръзи. Останалите 21 се преименуват в окръжия, като се подразделят на първостепенни, второстепенни и третостепенни. Шумен е второстепенно окръжие с център гр. Шумен.[8] 

     Със закриването на губерниите и съответно административните губернски и окръжни съдилища, функциите им преминават в окръжните и апелативните съдилища. Стамат хаджи Симеонов, който оглавява Шуменския окръжен съдебен съвет става първия председател на Окръжен съд Шумен. За секретар е назначен Димитър Т. Икономов.[9] 

     Стамат хаджи Симеонов е роден през 1827 г. През Възраждането работи като търговски представител на фирмата Радушко Марков и С-ие в Добруджа. След Освобождението е председател на Шуменския окръжен съд. Депутат в Учредителното събрание (1879). Дългогодишен счетоводител в Българска земеделска банка. Умира на 25 март 1922 г. в София.

     Новите съдебни процедури от 1879 г. създават известни трудности при изпълнение на съдийската длъжност, при което избрания първи състав на съда в Шумен не се справя и останалите членове много скоро след тяхното избиране отпадат още през 1879 г. Остава само Ст. Симеонов. От февруари 1881 г. начело на Шуменския окръжен съд е Христо Иванов[10]  и членове  Д. К  Стойков и Димитър Стателов.[11]  Съвсем скоро Стателов е отчислен и неговото място заема Иван Фетваджиев.[12]  Градът има и нов мирови съдия – Григор Зафиров, който заема мястото на починалия Г. Караманов.[13]

     От 1884 до 1892 г., близо девет години председател на съда е Димитър Константинов.

     Димитър Константинов е роден в гр. Шумен на 26 октомври 1839 г. Завършва горното взаимно училище в родния си град. През 1857 г. е изпратен в Цариград да учи във френския колеж "Бебек", създаден и ръководен от мисията на лазаристите. Д. Константинов се завръща през 1867 г. в Шумен и става учител в мъжкото класно училище. Той преподава френски и български, химия и естествена история. От 1869 до 1873 г. е директор на училището. Д. Константинов взема дейно участие при възстановяване дейността на читалище "Архангел Михаил" през 1869 г. През 1874 г. Д. Константинов напуска учителството. Става преводач във френско-белгийската компания, която проектира ж. п. линията Шумен - Каспичан. След Освобождението – от февруари 1879 г. е член на Шуменския окръжен съд, а след това негов председател. Умира в Шумен на 29 юни 1913 г.

     Търновската конституция  отстоява принципа за разделение на властите. В чл. 13 се определя, че съдебната власт принадлежи на съдебните лица и места, действащи от името на княза. Техните правомощия се определят от специални закони.

     Основите на организацията на съдебната власт в Княжество България се полагат с приетия през 1880 г. Закон за устройство на съдилищата. С него се отменя раздел първи от Временните съдебни правила. В основата на закона стои руският Устав за съдебните учреждения (1864). Създадени са няколко закона за мировите съдилища. Те заместват помирителните (полюбовните) съдилища. Мировият съд разглежда всякакви спорове, за които и двете страни са съгласни; неговите решения са окончателни. Към този съд няма прокурор, обвинението се поддържа от полицейските или административните органи; може и от самите пострадали.

     В Шумен първоначално има едно мирово съдилище, а от 1890 и второ с район Шуменска околия (закрито през април 1921 г.)[14]  Освен в Шумен мирови съдилища има в Нови пазар, Преслав и Върбица, като отличителен белег на всичките е  непостоянния състав. 

     Окръжният съд е колективен орган, състоящ се от: председател, подпредседател, член-съдии, следователи. В зависимост от числеността на съдиите Законът за устройство на съдилищата дели окръжните съдилища на първостепенни и второстепенни. Шуменският окръжен съд е второстепенен. При определени условия окръжните съдилища разглеждат дела с участието на съдебни заседатели. Това е отклонение от общия начин на правораздаване. Съдът правораздава със съдебни заседатели само по наказателни дела за престъпления, за които турският Наказателен закон предвижда затваряне в крепост, оковаване или смърт. На 1 май 1896 г. е приет Български наказателен закон, според който тези състави разглеждат дела, предвиждащи наказания по-тежки от 5 години тъмничен затвор.

     Данните дават малко сведения за съдебните заседатели. Първото сведение е за избор на 22 януари 1885 г. за съдебни заседатели в Окръжния съд. Сред имената са Васил Кожухаров, Васил Тепеделенев, Стефан Минев, Владимир Тивчев, Злати Пастърмаджиев, Стефан Горнев, Стоян Шишков, Ради Георгиев и др.[15]  Съдебните заседатели са само български поданици, без разлика на вяра, не по-малки от 25 години неосъждани, необходимо е да знаят да четат и пишат, да имат недвижимо имущество или пък висше, средно образование или са търговци и имат занаят. Избират се понякога от съда чрез жребий като заседатели за годината.      

     Апелативният съд е колективен орган, състоящ се от председател,  подпредседател,  член-съдии,  прокурор. Този съд е втора инстанция по отношение на окръжния съд. С влизането в сила на Закона за устройство на съдилищата апелативни съдилища се създават в София, Пловдив и Русе, първоначално с по две секции, после в София стават 6, в Пловдив - 5, в Русе - 4.

     Върховният касационен съд  е колективен орган, състоящ се от  председател,  подпредседател,  член-съдии,  главен прокурор,  помощник-прокурор. Той е висша, последна съдебна инстанция. Първоначално ВКС действа в една секция, по-късно в две. Когато мировият съд е първа инстанция, окръжният е втора, а ВКС е трета. Когато окръжният съд е първа, съответният апелативен е втора, а ВКС е трета. В първа и втора делата се разглеждат по същество - провежда се процес със свидетели, подсъдим и т.н. Във ВКС се извършва само проверка дали са спазени материалните и процесуалните закони и не решава делото по същество.

     Работят и съдебни следователи, чийто точен състав трудно може да се установи предвид голямото текучество. Към 1880 г. в града вече са организирани три съдебни участъка.Съдийския състав търпи чести промени. Новите лица са завършили правни науки и с това се повишава качеството на правораздаването.

     В своята съдопроизводствена практика ШОС се ръководи от съдебните закони и разпоредби, които се разделят на три групи – наказателни, граждански и закони за съдоустройството. Окръжният съд като първа инстанция разглежда всички видове наказателни и граждански дела, с изключение на онези, които са маловажни и са в прерогативите на околийските и мирови съдилища.

     Съгласно Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. на окръжните съдилища с участието на съдебни заседатели са подсъдни престъпления, за които се предвижда наказание не по-малко от пет години тъмничен затвор. Същевременно Окръжният съд регистрира всички създадени търговски фирми, дружества, организации, съюзи и пр.

     През 1899 г. излиза нов Закон за устройство на съдилищата: с него се запазват споменатите съдебни органи; въвежда се института на стажант-съдиите, предназначен да даде на дипломиралия се юрист възможност да натрупа опит; формулират се общи и специални условия за назначаване на съдебна длъжност: назначаването на съдиите е по представяне от министъра на правосъдието с указ на княза. Въвежда се частична несменяемост на съдийския. Съдебната система в Княжество България се развива значително по-добре с организацията на изпълнителната и законодателната власт. Главната трудност в продължение на десетилетия е липсата на юристи. В продължение на 30 години, до 1912 г. липсва административно правораздаване.

     На 14 септември 1905 г. – Кръстовден,  се полага основния камък на общинския дом, превърнал се по-късно в Съдебна палата. На тържеството присъстват всички общински съветници, шуменски депутати – Ж. Бакалов, М. Кривошийков и Н. Чилингиров, окръжния управител Васил Попов, началника на гарнизона ген. Ковачев. Представители има всяко съсловие.[16] 

     Идеята на шуменските градоначалници е амбициозна – предвижда се в сградата освен всички общински служби да бъдат настанени библиотеката, музея, амбулаторията и др. В проведения конкурс за проект (18 февр. 1904) участват десет архитекта. През 1905 г. се отдава на търг поставянето на основите, цокъла и част от първия  етаж. Търгът се възлага на варненския предприемач Благой Пейчев за сумата 40 млн лв.[17]  Политическите игри в града и войните за национално обединение спират осъществяването на идеята за продължителен период. На практика след нейното построяване е извършена сделка и тя става Съдебната палата на Шумен.[18] 

     Адвокатската професия трудно се утвърждава. Съобразно изискванията на закона в Шуменския съдебен район, само в Шумен може да има адвокати, тъй като само там има Окръжен съд. Контролът им се осъществява от ШОС, който държи и публикува списъците на адвокатите. През 1943 г. Адвокатската колегия в Шумен брои 86 членове.[19]  Със закона за адвокатите, който влиза в сила от 1889 г. се създават и адвокатски съвети. Така ШОС с определение № 45 от 5 април 1902 г. натоварва члена на съда Миахил Кубадинов да свика адвокатите на Общо събрание за избиране на адвокатски съвет. Първото събрание е свикано на 31 август 1902 г. в 10.00 часа в заседателната зала на Окръжния съд.

     На 19 май 1934 г. в страната е извършен преврат. България осъмва с ново правителство, начело с Кимон Георгиев. Кабинетът започва серия от реформи, една от които е административната. С нея се премахват старите окръжни центрове и се създават областни центрове. Град Шумен става център на област, в която се включват бившите окръзи – Шуменски, Варненски и Русенски. Окръжният съд в Шумен се преобразува в Областен, но териториалния му обхват остава същия. Шуменският областен съд просъществува от 1 ноември до 22 декември 1934 г. След тази дата седалището на съда се премества в гр. Варна. Варненският период е по-продължителен – от 23 декември 1934 до 30 март 1935 г.

     На 1 април 1935 г. Шуменският областен съд отново има за седалище гр. Шумен, като запазва статута си до новата административна реформа чак през 1949 г.  Той  има две отделения във Варна и Русе.

     Шуменският окръжен съд приема граждани отново от 1 октомври 1949 г. Последователно той се ръководи от:

• • Иван Петков – 1 януари 1949 г. – 15 ноември 1950 г.;
  • Ради Стефанов – 16 ноември 1950 г. -28 февруари 1953 г.;
  • Добри Йорданов – 1 септември 1953 г. – 28 февруари 1958 г. ;
  • Хиню Павлов – 1 март 1958 г. -11 април 1961 г.;
  • Антон Челебиев - 11 април 1961  г. – 31 декември 1961 г. – 1966 г

     

     През 50-те години на ХХ век Шуменският окръжен съд има следния щат: председател на съда - 1; членове съдии – 4; административен секретар – 1; съдебни секретари – 2; съдебен архивар – 1; деловодител – 1; призовкари – 2; прислужници – 1; чистачки – 2 и стажант –съдии – 5.  До края на 1953 г. подпредседателите са двама, а след тази година остава един. След 30 април 1959 г. съдът няма по щат подпредседатели. ШОС има две отделения – наказателно и гражданско. Всички права и задължения на съда са указани в излезлите закони и съдопроизводството – закона за устройството на съдилищата и Правилника за организиране работата на съдебните учреждения.[20] 

     Начело на Окръжния съд стои председател, като главен разпоредител на текущата съдопроизводствена и административна дейност на съда. Контролът и ръководството се осъществяват от Министерството на правосъдието. Председатели на Шуменския окръжен съд още са: Георги Петличков – 1967 г. -1969 г.  и Методи Жиков – 1969 г. – 1992 г.

     През 80-те години на ХХ в. Окръжен съд Шумен продължава да провежда съдебна и превантивна дейност в областта на правораздаването и укрепването на правовия ред в Шуменски окръг. Колективен орган на управлението е Общото събрание на съдиите, което провежда ежемесечни заседания на предварително приет график. При нужда председателят свиква общото събрание по възникнали въпроси на съдебната и превантивна работа. За взетите решения се води подробен протокол (канцеларско досие), а за изпълнението му се следи от председателя на ШОС. Същият следи месечната информация, която постъпва от районните съдилища.

     Окръжният съд в навечерието на 90-те години на ХХ в. има две отделения – гражданско и наказателно. Цялостната работа е насочена към компетентно решаване на делата и бързо обслужване на гражданите. Въвежда се практиката за разглеждане два пъти седмично второинстанционни дела в постоянни дни. Тази организация на работата е същността на почина „Работа на чисто бюро” – почин на Шуменския окръжен съд, утвърден и предложен на съдилищата в страната. За постигнатите високи резултати колективът на ШОС многократно е излъчван за първенец.

     10  ноември 1989  г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция. България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. Всичко това поставя на дневен ред нуждата от реформа в правосъдието. Трудностите в нея са свързани и с изграждането на европейско съдебно пространство и необходимостта от сближаване на системите в страните членки. Реформата в България трябва да е европейска, съобразена с членството ни в ЕС и националните особености. Безспорно - противодействието на корупцията в съдебната система у нас е приоритетно. Тези задачи и отговорности стоят и пред шуменските съдии. Шуменският окръжен съд  последователно се председателства от:

• • Димитър Стефанов – 1992 г. – 1997 г.;
  • Силвия Пенева – 1997 – 2002 г.;
  • Нели Батанова – 2004 – 2017 г.;
  • София Радославова – 2017 – до днес.

 

     Постепенно висококвалифицираните съдии в града допринасят за утвърждаването на  съда като гарант на справедливостта и правата на гражданите.

     Съдът спазва принципите на отговорност, честност и прозрачност, гарант за високо обществено доверие. Първостепенна задача в персонално и институционално отношение е постоянното повишаване нивото на професионалната подготовка на всеки съдия и като цяло организацията на работата на ШОС за постигане на визираните в Конституцията на Република България и от Закона за съдебната власт цели на правораздаването, а именно да защитава в пълен обем правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Това проличава и в работата на Шуменския окръжен съд.

     От 2000 г. е въведена автоматизирана система за управление на делата, а от 2006 г. се използва и програмата на ВСС за разпределение на делата на случаен принцип. През 2008 г. се внедрява практиката за създаване на електронно досие /папка/ на делата в Окръжен съд град Шумен. Всяка една съдебна зала разполага с многоканална звукозаписна система за паралелен аудиозапис на разглежданите дела в залата.

     На висота е не само информационното обслужване. С високи резултати се отчитат и съдиите. Съдът се нарежда на едно от първите место в страната по натовареност.  

     Целта, която си е поставил Шуменският окръжен съд  при осъществяване на всекидневната си дейност е повишаване доверието на обществото към съдебната система като цяло и конкретно към магистратите и служителите в него. На преден план са изведени принципите за прозрачност в дейността на съда и непрекъснато повишаване професионализма на  всички заети в областта на правораздаването.

 

доц. д-р Росица Ангелова

 

[1] Дряновски, Б. Изграждане ..., с. 72.
[2] Манолова, М. Нормотворческата дейност на ВРУ ..., с. 107.
[3] Славянин, бр. 2, 28 апр. 1879; Шуменски вести, бр. 53, 11 юли 1928.   
[4] Манолова, М. 110-111.
[5] Манолова, М. Нормотворческата дейност на  ..., с. 108.
[6] Манолова, М. Нормотворческата дейност на .., с. 109.
[7] Манолова, М. Нормотворческата дейност на ВРУ..., с. 147.
[8] Ангелова, Р. Териториален обхват и административно устройство …, 283-284.
[9] ДВ, бр. 49, 15 юли 1881.
[10] От 1883 г. е председател на Окръжния съд в Русе.
[11] ДВ, бр. 10, 21 февр. 1881. Стателов вече е бил председател на Търновския окръжен съд (1879), съдия в Софийския окръжен съд (1880) и оттогава в ШОС  и помощник прокурор до 1883.
[12] ДВ, бр. 61, 21 авг. 1881.
[13] Ангелова, Р. Миналото на Шумен 1878-1912…, с. 65; ДВ, бр. 33, 23 май 1881.
[14] Шуменски вести, бр. 12, 2 апр. 1921.
[15] Евтимов, И. Правораздаването н Шуменския край. Шн, 2009, с. 79.
[16] Представители на шуменските съсловия: кожухарско – Еню Кискинов; кундурджийско- Ст. Калчев; дюлгерско – Ж. Маринов; столарско – П. Иванов; железарско – П. Чомаков; манифактурджийско – Ив. Стоянов; дилберско – Сали Калфа; казанджийско – Стефан Иванов; шивашко – К. Х.Вълков; дикиджийско – Ст. Калчев; бъчварско – М. Байчев; абаджийско- М. Ченгелски; бакалско – Гиню Градинаров; хлебарско – М. Тюлев и часовникарско – Бою Николов – Шуменски вести, бр. 85, 20 ноем. 1929.
[17] Шуменски вести, бр. 84, 16 ноем. 1929.
[18] Снимка: Старият Шумен в картички. ВТ, б.г., с. 154.
[19] Шуменски общински вести, бр. 167, 11 дек. 1943.
[20] ДВ, бр. 92, 7 ноем. 1952; бр. 50, 24 юни 1958.