История

Полагането на основите на Съдебната система започва след освобождението на България от османско робство, когато на 24. VІІІ. 1878 г. княз Александър Дондуков - Корсаков утвърждава „Временни правила за устройство на съдилищата в България“. С тях се въвеждат в действие Губернски (Областни), Окръжни, Селски, Търговски и Административни съдилища в оформените вече в българските територии 8 губернии и 56 кръга.

„Губернските съдилища… ще се съставляват от един председател и осем члена”, като освен това „…преобръщат се и досегашните съдебни съвети на окръжни съдилища”.[1]

Така съдебният съвет в Стара Загора се превръща в Окръжен съд. До Съединението (1885) обаче той е известен като Департаментален съд, тъй като с Берлинския договор (13. VІІ. 1878) се налагат нови промени – в Източна Румелия остават 2 губернии (Пловдивска и Сливенска) с 14 окръга, които по силата на приетия Органически устав на Областта (14. ІV. 1879) се трансформират в 6 департамента (окръга) с 28 околии.

До ХІІ. 1879 г. всичките 6 Департаментални съдилища в Областта Източна Румелия са обособени и функционират с по две отделения – гражданско и криминално. Тези съдилища, вкл. и Старозагорският департаментален съд, са пряко подчинени на Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия.

След Съединението Окръжният съд в Стара Загора минава под ведомството на Министерството на правосъдието. Двете му отделения се сливат в едно, като е създаден също и нотариат. След преврата от 19. V. 1934 г. Окръжен съд – Стара Загора става Областен съд.

С въвеждането през 1948 г. на ново административно деление на страната Старозагорският областен съд се трансформира в Окръжен съд.

[1]    В-к „Марица”, Пловдив, год. І, бр. 1 / 25. VІІ. 1878 г., стр. 7, както и год. І, бр. 26 / 24. Х. 1878 г., стр. 2.