Представяне

Софийският военен съд е орган на съдебната власт със седалище в гр. София и е най-големият военен съд в страната.

Осъществява дейността си на основата на чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България, в съответствие с конституционната, законова и подзаконова нормативна уредба, при спазване принципите и европейските стандарти в правораздаването.

Съдебният район включва област София-град, Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска и Великотърновска административни области.

Софийският военен съд е първоинстанционен специализиран наказателен съд, чиято подсъдност е определена в чл. 396 от НПК, като разглежда и решава дела за всички престъпления по Наказателния кодекс, извършени от военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовния състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба; гражданските лица на служба в Министерство на отбраната, в Българската армия и структурите подчинени на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна  агенция „Разузнаване“ при или по повод изпълнение на службата им, както и за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.

На Софийския военен съд са подсъдни и делата за престъпления от компетентността на Специализирания наказателен съд, когато в извършването им са участвали лица по чл. 396, ал. 1 от НПК и са извършени териториално в обсега на придадената му местна подсъдност.

Софийският военен съд разглежда и решава всички дела за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.

В Софийския военен съд правораздават правоспособни юристи,  назначени за съдии по реда и условията на Закона за съдебната власт, които са приети на военна служба по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При осъществяване на своите функции съдиите са независими и се подчиняват само на закона.

Статутът на съдиите изцяло съответства на изискванията за независимост, залегнали в Основните принципи на ООН за независимостта на съдебните органи (1985 г.), Препоръка № R (94) 12 на Комитета на министрите на държавите – членки относно независимостта, ефикасността и ролята на съдиите, приета от Комитета на министрите на 13.10.1994 г., Европейска харта на статута на съдиите (1998 г.).