История

 

ИСТОРИЯ НА

СЪДЕБНОТО ДЕЛО ВЪВ ВАРНА

 

Идеите за българската национална съдебна система се формират още в процеса на националноосвободителното движение.. За пръв път проблемът се поставя в записката на Софроний Врачански, която той представя на Кутузов през 1811 г. в Букурещ. По-късно в изложение на Неофит Бозвели до високата порта от 40-те години на ХІХ век също има идеи за бъдещото устройство на съдебната система. Дейците на БТЦК изработват така наречения Мемоар, в който се съдържат идеи за бъдещата съдебна система. Такива идеи е развил и княз Горчаков.

Информация за възгледите на българите за устройството на съдебната система откриваме в „Les voeux des bulgares” от 27/9/ХІІ.1876 г. и желанията на българската нация в „Les voeux de la nacion bulgare” от 4/16.ХІІ.1876 г. Тези документи са намерени от акад. Христо Христов в архива на маркиз Солсбъри, представител на Англия на Цариградската конференция. В тях за пръв път се предвижда създаването на Върховен съдебен съвет, който се състои от всички председатели на Апелативни съдилища и се ръководи от председателя на ВКС. В навечерието на Цариградската конференция са представени и други проекти – на секретаря на американската мисия в Цариград Юджийн Скайлър и княз Александър Церетелев. В проекта за условията за мира, изработен от посланическата конференция също са изложени идеи за устройството на българската съдебна система.

В периода на временното руско управление, според княз Черказки, а по-късно, според княз Дондуков-Корсаков промяната на съдоустройството и законодателството трябвало да се извърши след „грижливо, изучаване на местните условия”.

По време на Освобождението българските общини продължили правораздавателната си дейност, която упражнявали и преди това, като прилагали българските юридически обичаи. Били възстановени и така наречените старейски съвети – най древната форма на християнски съд, каквато имало във всички села. Те имали от 3 до 12 изборни членове и процесът в тях бил медиационен – помирителен.

На 24 август 1878 г. княз Дондуков Корсаков утвърдил Временните правила за устройството на съдебната част в България, изработването на които започнало още по времето на княз Черказки. Утвърждаването им се извършило от княз Дондуков, а на български език ги превела комисия с председател Тодор Бурмов от Пловдив. Основният принцип бил да се спазва българската традиция и да се избягват излишните нововъведения.

Окръжните съдилища по силата на ВПУСВ /Временните правила за устройството на съдебната власт се създали на територията на всеки административен окръг. Състояли се от председател, 3 постоянни и 12 избирателни членове. Съдиите и председателя се назначавали, а изборните членове се избирали на двустепенни избори. Те разглеждали граждански дела, наказателни дела по неотменения Турски наказателен закон и действали като първоинстанционни съдилища.

Варна е последният град, освободен по време на Руско-турската война на 27 юли 1878 г. и е определен за център на губерния през май същата година. Тогава е назначен първият губернатор на Варна - Павел Баумгартен.

 

 

На 23.Х.1878 г. със заповед на губернатора Баумгартен са назначени първите български административни и съдебни власти. За председател на Окръжния съдебен съвет във Варна е назначен Велико Христов. Назначени били секретар Иван Жеков и двама членове. Така се поставя началото на съдебното дело във Варненския съдебен район. Във Варненската губерния, която от 01.01.1879 г. обхваща Варненски, Провадийски, Балчишки, Шуменски, Силистренски и Хаджиоглупазарджишки окръзи, са изградени окръжни съдилища. На тях били подсъдни всички граждански, търговски и наказателни дела.

 

 

На 01.02.1879 г. е открит и Апелативният съд с председател Яков Геров. За тържественото откриване, за респекта и уважението към институцията, свидетелствува писмото на Тодор Икономов до митрополит Симеон Варненски и Преславски. С него той го кани на откриването на „апелационното съдилище на 30.01.1879 г.” По това време митрополитът бил избран да участва в работата на Учредителното събрание в Търново. Там по право са взели участие и председателите на всички окръжни съдилища, както и на Варненския апелативен съд Яков Геров. Тъй като първият председател на Окръжния съдебен съвет Велико Христов бил избран за кмет на Варна, то се наложило избор на нов председател на варненския съд и това бил Георги Велчев. Това е видно от списъка на членовете на Учредителното събрание в Търново, което разглеждало Органическия съдебен устав. Документите, съхранени от онези дни свидетелстват за високото доверие и респект на тогавашното общество към съдебната система и конкретно към председателите на съдилищата.

 

 

Според Временните правила в губерниите се изградили и Административни съдилища. Така във Варна е създаден и Административен съд с председател Димитър Икономов. Бил основан и Търговски съд с председател Димитър Стателов, който съществувал до 1880 г. Съгласно указ от 20.08.1880 г. на територията на княжеството останали само два апелативни съда – в Русе и в София. След Съединението към тях се присъединява и Апелативният съд в Пловдив.

Още от самото си създаване Варненският окръжен съд имал две отделения – гражданско и углавно. Съставът на съда бил - Председател, зам. председател, трима членове, секретар, двама помощник-секретари, двама писари, трима разсилни, които се назначавали от Княза и Министъра на правосъдието, както и почетни членове, които по жребий участвали в съдебните заседания. Тази организация съществувала до приемането и публикуването на първия Закон за устройството на съдилищата, обнародван в Д.в. бр.47 от 2 юни 1880 година.

Съдиите от това време търпели жертви и притеснения, заради устояване на своята независимост. В спомените на Димитър Стателов – съдия във Варненския окръжен съд от 1878 до 1879 г. четем: „ През 1878 г. беше назначен за губернатор във Варна Драган Цанков. Той искаше като (някой паша) да прегледва някои граждански или углавни дела, но в скоро време даде му се да разбере, че това не е негова работа. Понеже не дадох на губернатора за преглед няколко дела, по негово настояване бях преместен в Провадия – в Окръжния съд”.

За устояването на принципа за разделение на властите, прогласен още от Монтескьо в „Духа на законите”, пише в спомените си и друг варненски съдия – Георги Пасарев. Той е завършил право през 1890 г. във Франция и на 24 години постъпил във Варненския окръжен съд. Той разказва за Анкетна комисия, назначена към Народното събрание, която забранила на всички нотариуси да извършват продажби на недвижимите имоти на Стефан Стамболов. Софийският окръжен съд се произнесъл с определение, че не може Анкетна комисия да се произнася по този въпрос и че трябва да се спазва принципа на разделение на властите. „Софийският апелативен съд потвърдил определението на първоинстанционния съд и така за първи път – пише Пасарев, правата на гражданите бяха защитени от посегателствата на другите власти”.

Георги Пасарев засяга в спомените си и въпроса за независимостта на съда по време на така наречения „режим на капитулациите”. Тогава „консулите на чуждите поданици, по силата на капитулациите искаха да се месят в правосъдието”. По нататък той пише, че най-коректно са се държали английските консули, които „никога не пратиха свой чиновник да присъствува в съдилищата при разгледване на дело на свои поданици.”

В тези спомени намираме ценни сведения за процеса на правораздаването. Отново в спомените на Димитър Стателов четем: „Практиците съдии показваха голямо трудолюбие, изучаваха твърде добре делата, правеха обстойни доклади и раздаваха твърде добре правосъдието. Те въобще се държаха почтено и с достойнство. Като процесуални закони имахме Временните съдебни правила. Правехме справки в руските съчинения, по правните науки и в съчиненията на западни страни, ако имаше някои съдия учил на запад. Публиката, гражданството се отнасяха почтително спрямо съдилищата и съдиите в обществото. Съдилищните сгради бяха скромни, ала прилично наредени. Съдиите бяха сравнително дружно ведомство и добре възнаградени”. Стателов пише конкретно, че са получавали месечно 400 франка в рубли от 3 ½ франка при звонкови наполеони през 1878 г./

„Предпочиташе се съдийската длъжност, пише в спомените си Георги Пасарев, защото прокурорската излагаше лицето си пред силните правителствени партизани и особено пред администрацията”.

Пасарев продължава така: „Силните правителствени партизани се опитваха да правят давление върху съдиите, ала в повечето случаи се получаваше обратен ефект. Съдиите противостояха на подобни действия. Имаше често конфликти между съдилищата и администрацията, които произлизаха от слабото образование на лицата, които заемаха горните длъжности и от кривото понятие, което имаха за правосъдното ведомство. Министерството на правосъдието защитаваше съдиите, доколкото това беше възможно, особено ако Министърът на правосъдието беше силен в кабинета. Ако и да нямаше още Закон за несменяемостта на съдиите, когато беше министър на правосъдието Славков от Търново, те бяха почти несменяеми. Славков беше силен в кабинета и не се влияеше от правителствените партизани.”

Според проф.Токушев „Ист. на българската държава и право” – 1878 – 1944 стр.138, Сиби, 2001 „Развитието на законодателството за работата на съдебната власт показва, че съдиите не са били гарантирани с установената по късно несменяемост. Ако тя е защитавала независимите съдии от произвола на изпълнителната власт, то законодателят е променял статута на съдиите винаги, когато е имало нужди за това, без да изтъква аргументи.” .

Александър Дякович - председател на Окръжен съд Варна от 1888 г. пише в спомените си: „На българския съдия оставаше да прибягва до чужди пособия, но липсваха в съдилищата библиотеки. Трябваше да се задоволяваме, по неволя с това що можеше да се намери оттук-оттам, като пчела странствувайки за прашец от билка на билка, за да решим  някой спор. И съдията го решаваше винаги при пълно убеждение, затвърдено при липса на закон и народен обичай – чрез усилията на висока справедливост. Не всички съдии тогава бяха с правно образование, но всички безусловно, всецяло предани на своето назначение, служиха идеално и със себеотрицание на българското правосъдно дело. Те, свещенодействуваха в пълен смисъл на думата макар и не в тога римска облечени. И  не само държаха в респект администрацията вътре в страната, но и в чужбина. Така скоро чуждите страни заговориха с уважение за страната. Капитулациите бидоха оттеглени, отначало мълчаливо, а по-сетне и изрично”.

Тези примери свидетелствуват за високия морал и професионализъм на нашите предци и за голямото уважение и респект на обществото към тях и към работата на правосъдното ведомство.

В историята на съдебното дело във Варна е вписано едно от най-достойните имена на личности с изключителен принос в изграждането на новата българска администрация – това на Кръстьо Мирски. Председател на Окръжен съд Варна от 1 юли 1880 год до 30 май 1881 година. Уважаван гражданин на Варна и кмет на града.

 

 

 

Запазени са неговите Бележки за промени в устройството на съдебната власт в България, написани в писмо до правосъдния министър. „Днешното положение на съдебната част в България има необходима потреба от много допълнения и изменения.....в Съдоустройството ,в  Гражданското съдопроизводство и в Углавното съдопроизводство. Иска се и улучшението на личния състав, на председателите и на съдовните членове. Трябва всички длъжностни лица в съда да се назначават по конкурс и веднъж приети да им се обезпечава добре положението, да им се правят замечания за най-малки погрешки, а за всяко престъпление да се дават под съд и тогава да се уволняват.....”

 

 

Запазен е и Указ, отнасящ се до мировите съдии от 1880 г., който е издаден във Варна, в манастира „Св.Димитър” – Евксиноград на 15.08.1880 г. от княз Александър Батемберг.

В поредицата от имена на председатели на съдилища срещаме името и на писателя Стоян Михайловски, на Александър Дякович и др. Именно Дякович работи по проект за наказателен закон, възложен му от д-р Константин Стоилов, след отхвърлянето на проекта на комисията, оглавявана от французина Бастиян. Приет бил проектът на Дякович. Новият Наказателен закон бил съобразен с всички модерни европейски закони. Той влязъл в сила през 1896 г. и действувал до 1951 г.

Съдиите полагали неимоверни усилия да изучат Временните съдебни правила. Всяка вечер се събирали да ги учат, а те са били доста голяма книга – около 1000 страници.

130 години по-късно, днешните български съдии отново сме изправени пред предизвикателства, сходни като тези на предците ни. Нашите днешни усилия за усвояване на европейското право са сходни с тези на предшествениците ни.

Историята на съдилищата във Варна е изпълнена с делата на  високоуважавани, непрекъснато усъвършенствуващи се, според възможностите на времето и отстояващи своята независимост съдии. С упорит труд те са достигали високо професионални успехи, отстоявали са независимостта на делата си и са ни оставили един достоен и задължаващ пример.

Един от изследователите и радетелите на съдебното дело във Варна – доц.д-р Масис Хаджолян, който е бивш ръководител на Районна и Окръжна прокуратури казва в своите Спомени за съдебната система във Варна през втората половина на XX век: „Като следовници на нашите предци за нас е полезно да се върнем в миналото, да преценим от далечините на годините тогавашните събития, да осмислим настоящото и да погледнем така в бъдещето. Крепи ни увереността в неизбежността на развитието, основано на усилията и опита на непресъхващите човешки поколения”.

Историята на съдебното дело във Варна, на съдилищата, основани и действали преди 130 години, като едни от първите новоизградени държавни институции в България, е още един ярък израз на вроденото дълбоко в българина уважение към правдата и справедливостта. И на ясното съзнание, че държавността е немислима без правовия ред. Вярвам, че делата на предците и създадените традиции имат своето достойно продължение в работата на съдиите от района на Апелативен съд и през 21 век.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД е възобновен по силата на Конституцията на Република България /91г./ и Закона за съдебната власт /94г./. Според него апелативните съдилища  разглеждат делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.  

 

ВИОЛЕТА БОЯДЖИЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА / 2004-2013г. /