Град Шумен

     Шумен е град с богато минало.[1] Началото му можем да търсим през ІХ в., когато възниква сред комплекс от крепости и стари селищни форми. Най-ранното сведение за града е от ХІІ в. През 1153 г. арабският географ Ал-Идриси сочи, че града е разположен на “една височина” и носи името Масиунус от името на цар Симеон или Симеонов връх.[2] С настъпилото икономическо развитие на страната през ХІІІ в. поради теснотата и неудобството на местоположението си селището започва да слиза в полите на платото и долината на р. Поройна. Постепенно през ХІV в. населеното място се издига като значителен административно-икономически център. В периода на османското владичество градът влиза в състава на Никополския санджак и се оформя като най-силната крепост от укрепения четириъгълник Варна-Шумен-Русе-Силистра. През периода на Българското възраждане Шумен се превръща в значим занаятчийски и търговски център за североизточните български земи. Средище е на културни, духовни и революционни прояви. Освобождението му от османска власт с помощта на руските войски става на 6 юли 1878 г., когато последният комендант на града Фазлъ паша предава ключовете на ген. Столипин и ген. Петър Вановски.[3]
     Градът е разположен в южната част на Североизточна България в подножието на Шуменското плато върху три речни тераси на р. Поройна. Спада към Източномизийския район с надморска височина 220 м.[4] Зает е от глинеста подзолиста горска почва, която е твърде плодородна. Климатът е континентален, с продължителна и студена зима, и горещо лято. Валежите са малко, под средните за страната, снежната покривка е недълготрайна. През зимата най-често духат силните и студени северни и североизточни ветрове, а през лятото от юг и югозапад нахлуват сухи и горещи ветрове. Благодарение на малките валежни количества и на пропускливостта на почвата, ландшафтът придобива степен характер.[5]
     Климатичните и почвените условия са много подходящи за засяване на зърнено-хлебни култури, фуражи и технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, тютюн и др.), както и за развитие на лозарство, градинарство и овощарство.
     В района на града липсват рудни полезни изкопаеми и енергетични източници. Намират се предимно нерудни изкопаеми – глинести мергели, пясъчници и варовици. Срещат се малко минерали като целестин, гипс и ахат.
     Шумен е разположен на кръстопът. Свързва се с Варна, Русе, София, а с Южна България посредством немного високите проходи в източния дял на Стара планина. Гара е на централната ж.п. линия София – Варна, има връзки за Пловдив, Русе, Бургас и Карнобат.
     Броят на населението се запазва приблизително еднакъв през периода 1879-1919 г. . За разлика от Шуменска околия където броят на турското население непрекъснато расте,[6] в Шуменска градска община то намалява. Според К. Иречек причините за изселването могат да се търсят “в господството на християнската религия; военната служба в християнската войска; тържествените изяви на християнската църква; законите и “полицейските предписания били за турците от време още омразни”...; Високата порта подпомага изселването като осигурява на преселниците хубави места между Одрин и Цариград, най-вече в Мала Азия; пътуващите молли подтикват турското население да напусне земята на гяурите”.[7] Същият автор прави анализ и на вътрешното движение на населението. Миграцията вътре в страната е породена от търсенето на по-плодородни земи и по-добри условия на живот.
     Изселването на турското население се дължи и на холерните епидемии. Но главна причина според окръжния управител Божил Райнов е, че то бяга от “самите турци, т. е. от своите големци – бейове, заадета, ефендита и от всички други остатъци от разваленото турско чиновничество, които за жалост умееха да се приравнят с обстоятелствата от освобождението ни...”.[8] След изселването на първенците из средите на мюсюлманите за ръководители са натрапени хора, които преследват лични интереси. Въпреки че са на изборни длъжности в Княжеството, турските първенци не полагат усилия за умственото развитие на мюсюлманското население и за неговото духовно издигане. Единствената им цел е прикритие на извършените от тях злоупотреби. Свидетелство за това са и изявленията на изселващите се турци: ”...ние не бягаме от българите и от българските власти, а защото вече не можем да търпим нашите бейове и заадета, които с нас на турско време не можеха да си играят както сега...”.[9]
     Съотношението между народностните групи през разглеждания период почти се запазва. Наблюдава се известно увеличение при евреите и арменците. Българският елемент има значителен превес в етническия състав на населението. Много българи идват от Търговищко, Поповско, Преславско, Новопазарско и околните села на града: Дивдядово, Дибич, Кюлевча, Ивански и др.
     Социалната картина в града е по-различна от тази за страната. Тук индустрията, занаятите, търговията и обществените служби поемат по-голяма част от работната ръка. За сметка на тези производства, процентът на занимаващите се със земеделие е под 20. Най-голяма част от активното население е заета в производствената сфера – 28-30 %. Останалите са работници, служители, помощници. В търговията броят на собствениците е два пъти по-голям от този на икономически активното население. Обобщената социална картина в града е следната: между 43-47 % от населението само изкарва прехраната си. Останалата част са семействата, които се издържат от работещите. Самостоятелните собственици са от 27-30 % от активното население, останалите са наемна работна ръка. Само работниците са 41-45 % от активното население. Като се има предвид големия брой регистрирани фирми, ясно се очертава прослойката от дребна и средна буржоазия. Сравнително малко са едрите собственици. Тази социална структура е характерна за всички по-крупни български индустриални градове, които са в същото време търговски и административни центрове.
     В благоустройствено отношение старият Шумен представлява типично турски град, който запазва ориенталския си вид и старата си хаотично създадена улична мрежа. Тесни и криви калдъръмени улици, ниски и паянтови постройки, разнебитени ханове – това са най-общите черти във физиономията на града в този период.[10] През 1901 г. сръбският професор Андонович разработва първия регулационен план на града, който слага началото на “плановото” частно жилищно строителство. Редица недостатъци този и в следващите планове спъват по-нататъшното развитие на града. Предлаганите планове не са съобразени с терена, тъй като не се вземат предвид различията в хипсометричните отношения и улиците са построени с голям наклон – от 150 до 200. Недостатъчните зелени площи, нерационалното разпределение на промишлените предприятия и складовете, както и неподходящото място на гробищата и специалните терени са сред сериозни слабости в този план.
     Градът няма канализационен план до 1935 г.[11] Общ канализационен план е направен едва през 1938 г., а е утвърден през 1940 г. Водоснабдяването е много лошо и недостатъчно. До 1929 г. то става само от извори, разположени в града или около града. Водопроводът на града се открива на 15 ноември 1929 г.[12] Водата обаче продължава да се замърсява от понорите[13] на платото. Поради употреба на нечисти води населението често страда от масови заболявания. През 1910 г. са констатирани 22 225 заболявания от коремен тиф, от които 71 – смъртоносни. Мизерията и нищетата са постоянно явление в живота на шуменското население.[14]
     В града е оформена само главната улица, която е едностранно застроена. По северната страна са разположени малки магазинчета, занаятчийски работилници, аптеки, дрогерии, гостилници, ханища. Южната страна е изолирана от икономическия живот на града зад зидовете на многобройните казарми. Съединената дължина на градските улици възлиза на 52 км. От тях 12 са шосирани, 10 са покрити със стар калдаръм, останал от турско време, 7 са постлани с нов калдаръм, само 15 имат тротоари и 9 са без настилка. В началото на века осветлението на града се поддържа от 410 петролни лампи, поставени по улиците и площадите на стълбове и прикачени по външните огради. В административно отношение градът е разделен на 16 части, а именно: костова, черковна, къдиева, староджамийска, еврейска, арменска, трикладенчова, къллекова, пълнокладенчова, полицейска, новостранжанска, татарска, чехларска, грънчарска, илчова и равненска.[15] Това деление на града е първото и най-старото от Освобождението и не съответства на топографските особености на частите, не е съразмерно и с населението, но заменянето му е възможно става само след изготвянето на всестранно и щателно изучен план.
     Общинският съвет през 1904 г. дава нови имена на някои от главните улици и площади. По навик или недоволство гражданите продължават да си служат със старите наименования. В първите десетилетия след Освобождението обществено икономическото и политическото развитие на България създава предпоставки Шумен да се превърне в административно средище.[16] В началото на ХХ век Шумен е център на окръг и околия и едновременно център на община, към която още през 1887 г. е присъединено с. Стража.[17]
     В града функционират редица институции, свързани както с административното управление, така и с дейността на държавата за подпомагане на стопанското развитие на района. Работят Окръжен съвет и Окръжна постоянна комисия (изпълнителен орган на съвета), Окръжен съд, Окръжна училищна инспекция, Общински съвет и съответната общинска администрация. Градската пощенска станция осъществява разпределителна роля за съобщенията в района. За развитието на скотовъдството е отворено държавно разплодно депо за жребци, което през следващите години се разраства със секции по птицевъдство, свиневъдство и овцевъдство. То задоволява нуждите на населението от Североизточна България с подобрени породи животни. Започва разработването на държавен лозов разсадник, който по-късно е разширен с овощен. Както във всеки окръжен център и тук е съсредоточена по-голямата част от интелектуалния и културен елит на Шуменския край.
     Кръстопътното положение на Шумен прави града важен транспортен и комуникационен възел. Започналото в страната още в края на ХІХ век широкомащабно строителство на шосейна и железопътна мрежа, има важно значение за икономическия живот на околията. През първото десетилетие на ХХ век окончателно е завършено изграждането на основните междуселищни пътни връзки. Окръжният център е свързан с останалите градове – Преслав, Търговище, Варна, Русе, Разград, а оттам и с други големи градове в Северна България и цялата страна. Постепенно се изграждат шосета и между по-малките села на околията. Шумен е гара по жп линията София – Варна. През 1913 г. чрез презбалканската жп линия се осъществяват връзки и с Южна България.
     След 9 септември 1944 г. градът тръгва по социалистически път на развитие. В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 г. той носии името Коларовград. През есента на 1951 г. Софийското военно училището се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание N 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. През 1969 г. към ВНВАУ е създадено ССВАУ, а през 1972 г. се разкрива нова специалност - "Изчислителна техника и АСУВ". Създаденият през 1919 г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет - филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива Висш педагогически институт. В природен парк "Шуменско плато" през 1981 г. се изгражда един от най-големите монументални паметници в България - "Създатели на българската държава".През 80-те се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус. Но промените в края на 90-те спират процеса. И ако при първото преброяване на Княжество България през 1880 г., Шумен е третият по големина град след Русе (26 163 жители) и Варна и преди новоизбраната столица София (20 501 жители), то според преброяването, проведено в България през 2011 г., в Шумен от 80 855 души жители на въпроса за етническата си принадлежност отговарят само 74 930 души, 61.584 от тях се определят като българи, 10 029 като турци, 2165 като роми и 600 посочват, че имат друга етническа принадлежност.[18]
     Шумен днес е учебен и културен център с висши учебни заведения, театър, библиотеки, музеи и др. Красивата природа, живописното разположение на града и историческите паметници от различни епохи привличат в Шумен хиляди туристи, чието пътуване до града е приятно и осигурено чрез жп. и автотранспорт. Кмет на града е Красимир Костов. На първия тур на местните избори през 2011 г. той е избран за кмет на Община Шумен за втори мандат с 52.38 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 8 ноември 2011 г. Шумен е център и на Шуменска област. В нея влизат следните общини: Велики Преслав, Венец, върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен.[19]

 

[1] Източник: Ангелова, Р. Миналото на Шумен (1879-1912). ВТ, 2011, 9-14.
[2] Недков, Б. България и съседните й земи през ХІІ в. според “Географията” на Идриси. С., 1960, 75, 83.
[3] Пенков, М. Освобождението на гр. Шумен. – Сборник Шумен-Коларовград. Шумен, 1960, с. 130.
[4] Кираджиев, Св. Енциклопедичен географски речник на България. С., 1999, 451-452.
[5] Бешков, Ан. Стопанско-географско поделение на България. С., 1934, с. 75.
[6] Чанков, Ж. Населението на България. С., 1935, с. 127.
[7] Иречек, К. Етнографски промени в България от основаване на Княжеството. - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, С., 1891, кн. V, с. 341.
[8] ДА Шумен, Ф. 59 К, оп. 2, а.е. 7, л. 9.
[9] ДА Шумен, Ф. 59 К, оп. 2, а.е. 7, л. 10
[10] Иширков, А. Характерни черти на градовете в Царство България. – ГСУ. Историко-филологически факултет. Кн. ХХІ. С., 1925, с. 13.
[11] Шуменски глас, бр. 668, 17 юли 1935.
[12] Шуменски вести, бр. 37, 25 май 1929 г.
[13] Понор (губилище) в геологията е карстово образувание -проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води. В България понори има в Западна Стара планина, Западните Родопи и Шуменския карстов район, както и на много други места.
[14] Шуменски куриер, бр. 216, 20 дек. 1930.
[15] Изложение за cсъстоянието на Шуменското окръжие през 1907-1908 г. от шуменския окръжен управител В. Стоев. Шн, 1908, 37-38.
[16] Ангелова, Р. Териториален обхват и административно устройство на Шуменска околия (1879-1944). – В: Понятия, ценности, промени. Историята: време и реалности. Варна, 2006, 282-289.
[17] ДВ, бр. 55, 23 май 1887. Сведения за с. Стража вж:
[18] Шуменски вести, бр. 74, 17 септ. 1930.
[19] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD.