История

Районен съд

До 1934 г. това, което днес наричаме Районен съд – Стара Загора, е било известно като Мирови съд – Стара Загора. Отначало мировите съдилища са учредени с приетия Закон за устройството на съдилищата (25. V. 1880), а съдиите в тях се наричат мирови съдии. Мировият съд е едноличен орган и едноинстанционно съдилище. По същество в правораздавателната си дейност замества помирителните (полюбовните) съдилища. Разглежда всякакви спорове, за които и двете страни са съгласни, като неговите решения са окончателни и не подлежат на обжалване.

През 1897 г. в Княжество България има 92 мирови съдилища, в т. ч. и Старозагорският мирови съд.

С приемането на Наредба-закон за устройството на съдилищата (12. ХІ. 1934) Старозагорският мирови съд започва да се нарича Околийски съд, а съдиите в него околийски съдии и зам.-околийски съдии.

Със ЗУС (ДВ, бр. 92 / 7. ХІ. 1952) компетентността на бившите околийски съдилища се поема от народните съдилища. Със Закона за изменение на Закона за устройството на съдилищата и Закона за избиране на народни съдии и съдебни заседатели при народните съдилища (ДВ, бр. 88 / 6. ХІ. 1973) името се заменя с Районен съд.

Системата на районните съдилища, така както е създадена през 1952 г., не е променяна съществено. От създадените тогава 103 народни съдилища през изминалите повече от 60 г., районните съдилища са се увеличили до 113.

 

Окръжен съд

Съдът в Стара Загора е създаден още непосредствено след Руско-турската война (1877 – 1878). Това става въз основа на утвърдените от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков Временни правила за устройството на съдебната част в България (24. VІІІ

. 1878). С тях се въвеждат в действие Губернски (Областни), Окръжни, Селски, Търговски и Административни съдилища в оформените вече в българските територии 8 губернии и 56 окръга.

„Губернските съдилища… ще се съставляват от един председател и осем члена”, като освен това „…преобръщат се и досегашните съдебни съвети на окръжни съдилища”.[1]

Така съдебният съвет в Стара Загора се превръща в Окръжен съд. До Съединението (1885) обаче той е известен като Департаментален съд, тъй като с Берлинския договор (13. VІІ. 1878) се налагат нови промени – в Източна Румелия остават 2 губернии (Пловдивска и Сливенска) с 14 окръга, които по силата на приетия Органически устав на Областта (14. ІV. 1879) се трансформират в 6 департамента (окръга) с 28 околии.

Старозагорският департамент обхваща Старозагорска, Чирпанска, Казанлъшка, Новозагорска, а година по-късно и Сейменска околии, като това административно деление всъщност определя и района на действие на Департаменталния (окръжен) съд в Стара Загора. До ХІІ. 1879 г. всичките 6 Департаментални съдилища в Областта Източна Румелия са обособени и функционират с по две отделения – гражданско и криминално. Тези съдилища, вкл. и Старозагорският департаментален съд, са пряко подчинени на Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия.

След Съединението Окръжният съд в Стара Загора минава под ведомството на Министерството на правосъдието. Двете му отделения се сливат в едно, като е създаден също и нотариат. След преврата от 19. V. 1934 г. Окръжен съд – Стара Загора става Областен съд.

С въвеждането през 1948 г. на ново административно деление на страната Старозагорският областен съд се трансформира в Окръжен съд.

[1]    В-к „Марица”, Пловдив, год. І, бр. 1 / 25. VІІ. 1878 г., стр. 7, както и год. І, бр. 26 / 24. Х. 1878 г., стр. 2.