Решение по Административно дело 930/2020г.

Р Е Ш Е Н И Е

№371

23.06.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Тенева

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №930 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., срещу чл.70, т.11 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет – Димитровград.

Оспорващият твърди, че имал пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, да жали оспорената част от Наредбата, защото бил трайно свързан с територията на община Димитровград, където имал постоянен адрес и живеел в собствено жилище на ул.***, а също имал къща и дворно място в с.Бодрово. Имал валидно СУМПС за категории А, Б, М и управлявал собствен автомобил „Москвич“, както и автомобили на свои приятели. Отредените места за паркиране на ул.*** били малко и за това паркирал на бул.„Раковски“, където имало забранена зона за паркиране, обозначена с неподвижен пътен знак, и понякога паркирал в нея до 8 ч. сутринта. При едно такова просрочие на паркиране в забранената зона на автомобила на неговата съседка Светла, станал свидетел как репатриращият автомобил – Паяка, заходил до колата ѝ „и пуснал пипалата си“. Оспорващият звъннал на съседката си, тя слязла преди потегляне на Паяка, като заплатила 18 лева с фискален бон от 07.03.2020 г., при което ѝ написали Констативен протокол №011449 от 07.03.2020 г. по чл.61, ал.1, т.2 от Наредба №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, без да били преместили автомобила на наказателен паркинг, и без да били уведомили РУ МВР Димитровград за преместването, каквото нямало. Така служителите от ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана“ към Община Димитровград, освободили автомобила на съседката му от поставените скоби на колелата. Оспорващият твърди, че от друга страна, Паякът действал избирателно, като никога не посмял да репатрира автомобила на друга негова съседка, която работела в Община Димитровград. Оспорващият считал, че след като не бил служител в общината, то автомобилът му бил застрашен „от репатрака“ и оспорената част. Твърди, че за това оспорената част рефлектирала върху правната му сфера и имал интерес от нейната отмяна, защото било напълно възможно да бъдел засегнат от нея, както безспорно била засегната съседката му Светла.

Излага съображения за пороци на оспорения акт по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Отбелязва, че съгласно параграф 4 от Наредбата, същата била издадена на основание чл.9 от ЗМДТ, с който законодателят бил предоставил правомощия на общинските съвети да определят размера на местните такси и цени на услуги, но не и да определят цена на услуга без основание, поради което оспорената част била напълно неразбираема и съответно била нищожна. Същата била вътрешно противоречива, тъй като след като специализираният автомобил не потеглял, значи не било осъществено преместване. От друга страна не ставало ясно защо при явяване на собственика, преди потегляне на специализирания автомобил, щели да се дължат 18 лева, щом специализираният автомобил можел и да тръгне от мястото на нарушението и да остави автомобила в наказателния паркинг, за което да се дължат 36 лева по чл.70, т.10 от процесната Наредба. Също така било неразбираемо защо по оспорената част щели да се заплащат 18 лв. само при явяване на собственик, а не и при явяване на ползвателя, наемателя, или шофьора по трудов договор, което било в разрез с чл.1, ал.5 и чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗОАРАКСД, и чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ.

На следващо място се твърди, че оспорената част препращала и противоречала на издадената от самия ответник Наредба №9 за ОРИППСТОД, като се цитира чл.61, ал.2, т.2. Оспорената част уреждала заплащане на 18 лева, без да било осъществено фактическо преместване на автомобила на наказателен паркинг и без уведомяване на РУ МВР Димитровград за преместването (неосъществено).

Оспорената част противоречала на нормативен акт от по-висока степен – чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП. Очевидно било, че цитираната законова норма уреждала заплащане на разходите, направени във връзка с преместването на ППС, тоест при осъществено преместване и уведомяване на РУ МВР, от територията на което е преместен автомобилът, докато оспорената част недопустимо и порочно уреждала заплащане на 18 лева, без да било осъществено реално преместване на ППС, и без уведомяване на РУ МВР.

Твърди се, че ответникът не бил спазил административнопроизводствените правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА, като не бил публикувал проекта на наредбата на сайта на общината 30 дни преди нейното приемане. Липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствие с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет от оспорената част.

Счита се, че оспорената част следвало да бъде обезсилена като нищожна, или алтернативно – да бъде отменена.

Ответникът, Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмото с вх.№6006/15.10.2020 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че жалбоподателят нямал пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването на посочения текст от Наредбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание счита жалбата за основателна. Излага становище, че оспорената разпоредба следвало да бъде отменена, тъй като противоречала на нормативен акт от по-висока степен, какъвто се явявал ЗДвП и където бил определен редът, по който следва да бъдат принудително преместени неправилно паркираните МПС.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Според представения с жалбата Протокол от 12.03.1998 г. по гр.д.№36/1997 г. на Димитровградски районен съд (л.8), след одобрена съдебна спогодба в дял на жалбоподателя П.Т.З. е поставен апартамент №.., находящ се в гр.Д., ул.„Х. С.“, блок №**, вход**. Същият адрес е посочен и като постоянен адрес в личната карта на оспорващия, представена по делото (л.7) в заверено копие. С жалбата се представят още Свидетелство за управление на МПС, издадено на П.Т.З. и Свидетелство за регистрация част II на регистриран на името на същия лек автомобил марка Москвич с рег.№***.

Приложен е и Констативен протокол (л.9) №011449 на ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана“ при Община Димитровград, според който на 07.03.2020 г. в 9.55 часа, след установяване от дежурен полицай на нарушение по чл.61, ал.2, т.2 от Наредба №9 на ОбС – Димитровград, е извършено принудително преместване на МПС марка Сеат с ***от бул.„Г.С.Р.“. В протокола е вписано, че автомобилът е освободен на място и предаден на С. Я.. Приложен е фискален бон за заплащане на ОП „ОКТПО“ – гр.Димитровград на сумата 18 лв., както и снимков материал (л.10) към същия протокол.

С Докладна записка (л.88-109) Регистрационен индекс: РД-28-500/14.09.2017 г. на Община Димитровград (Регистрационен индекс: ОбС-07-234#2/15.09.2017 г. на Общински съвет Димитровград), Кметът на Община Димитровград е предложил на ОбС – Димитровград на основание чл.9 от ЗМДТ, чл.21, ал.1, т.7 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, да бъде приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В докладната записка е посочено, че във връзка с подобряване на дейността, свързана с администрирането на услугите в Община Димитровград и синхронизиране на действащите наредби, се прави предложение за отменяне на Наредба №10 и приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград.

Докладната записка, включително проекта на наредбата, заедно с мотивите, са публикувани на официалната страница на Община Димитровград, в раздел „Проекти на нормативни актове“, на 18 август 2017 г., видно от приложената разпечатка (л.110-164) от същата.

По делото е представено (л.165) писмо с Регистрационен индекс: КВ-18-294#1/27.07.2017 г. от Кмета на Община Димитровград, видно от което в Общинска администрация са постъпили становища от В. К.– КВ-18-294/24.07.2017 г. (л.166-167) и от П.З. – КВ-18-298/24.07.2017 г. (л.168) във връзка с публикувания на 23.06.2017 г. проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В писмото е посочено, че след обсъждане на предложените промени от Общинска администрация ще бъде предложен и публикуван нов проект на посочената Наредба, в който ще бъдат отразени приетите предложения.

По проекта са изразени становищата на постоянните комисии към Общински съвет – Димитровград, видно от регистрационен документ (л.169) с дата 15.09.2017 г.

Видно от Протокол №26 от 28.09.2017 г. (л.48-87), Докладната записка е разгледана като точка 28 от дневния ред на проведеното редовно заседание на Общински съвет – Димитровград от същата дата, при което след проведени поименни гласувания са приети решения, с които се приемат или отхвърлят направени предложения и допълнения по проекта.

С поименно гласуване е прието и Решение №766/28.09.2017 г. (л.170-189), с което на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград е решил следното: 1. На основание чл.21, ал.2 и във връзка с чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград отменя Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград (приета с решение №799/26.11.2009 г., изменена и допълнена с посочени решения); 2. Общински съвет Димитровград приема Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград; 3. Възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.

В гласуването при приемане на Решение №766/28.09.2017 г. са участвали 31 общински съветници от общо 33 (съгласно чл.4, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 22 общински съветници са гласували „за”, 3 са гласували „против“, а 6 общински съветници са гласували „въздържал се”.

В така приетия текст на Наредба №10, в Глава трета „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни от общината на физически и юридически лица“ се намира чл.70. Цени на услуги по Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. В същия цените на услугите са посочени в табличен вид в отделни точки, като точка единадесета по ред има следното съдържание:

„● принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, при явяване на собственика, преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл.61 – 18 лв.“

Отделни разпоредби от Наредба №10 са изменяни във времето с представените по делото решения на Общински съвет – Димитровград, съответно отменяни с последователно изброени в нея решения на съда, но видно от приложения актуален текст на Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград (л.416-457), съдържанието на обжалвания чл.70, точка единадесета по ред (т.11) от същата не е променяно.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е отделна разпоредба от Наредба №10, приета от Общински съвет – Димитровград, която съдържа подзаконови административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Въпросът относно наличието на правен интерес за жалбоподателя П.Т.З. да оспорва разпоредбата на чл.70, т.11 от Наредба №10, е разрешен окончателно с Определение №189/07.01.2021 г., постановено по адм.дело №13219/2020 г. на ВАС – Първо отделение, с което е отменено прекратителното Определение от 11.11.2020 г. на Административен съд – Хасково и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само цитирания по-горе текст от чл.70 от Наредбата, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.

Наредба №10, с която (съгласно чл.1 от същата), се уреждат отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги, редът и срокът на тяхното събиране на територията на община Димитровград, е приета от Общински съвет – Димитровград в качеството му на материално и териториално компетентен орган. Спазена е формата за издаване на подзаконовия акт, като видно от представените доказателства – Протокол №26/28.09.2017 г. Наредбата е приета при изискуемите кворум и мнозинство.

Спазено е и изискването на чл.78, ал.3 от АПК – нормативните административни актове на общинските съвети да се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин, като Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград е публично достъпна на официалната интернет страница на Община Димитровград. Тук следва да се посочи, че именно разпоредбата на чл.78, ал.3 от АПК, предвиждаща алтернативно начините на разгласяване конкретно на нормативните актове, приемани от общинските съвети, се явява специална по отношение на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, и допълнително наведените от оспорващия в писмени бележки по делото съображения за нищожност на акта поради неразгласяването му по всички предвидени в чл.22, ал.2 от ЗМСМА начини, е неоснователно.

Във връзка с направеното от оспорващия възражение за неспазване на административнопроизводствените правила, съдът намира следното:

Към датата на приемане на Решение №766/28.09.2017 г., с което е приета Наредба №10, съответно актуалната редакция на чл.70, т.11 от същата, действа разпоредбата на чл.26 от ЗНА, в редакцията ѝ, изм.ДВ бр.34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г. Ал.1 на чл.26 предвижда изработването на проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Според ал.2 на чл.26 от ЗНА, в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а според ал.3 на същия член, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. В чл.26, ал.4 от ЗНА е предвидено, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Съгласно чл.26, ал.5 от ЗНА, след приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

Всички тези изисквания в случая са спазени, като проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Димитровград, ведно с Докладната записка на вносителя, на 18.08.2017 г., т.е. повече от 30 дни преди приемането му на 28.09.2017 г. Налице са и данни за постъпили предложения и становища по проекта, като следва да бъде отбелязано, че такова становище е депозирал и самият жалбоподател П.Т.З., но в него не е изразено отношение към предложената в проекта разпоредба на чл.70, т.11, оспорена в настоящото производство.

Докладната записка на Кмета на Община Димитровград за приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград съдържа всички изброени в чл.28, ал.2, т.1 – т.5 реквизити, които ал.1 на същата норма предвижда като изискуеми за мотивите на проекта на нормативен акт. В Докладната записка са изложени причините, които налагат приемането на нова наредба; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при приемането на оспорената разпоредба от Наредба №10 не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, годни да доведат до нейната отмяна само на това основание, а възражението на жалбоподателя в посочения смисъл е неоснователно.

Неоснователни са и изложените в жалбата възражения за нищожност и незаконосъобразност на разпоредбата на чл.70, т.11 от Наредба №10.

Същата е приета от законово овластен орган и попада в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет да приема наредби в изпълнение на своите правомощия по ал.1, сред които и предвидените в т.7 и т.23 от ЗМСМА правомощия – както да определя размера на местните такси, така и да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

В §4 от ПЗР на Наредба №10 е посочено, че същата се издава на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси, според който „общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“. Тоест законово е определена възможността общинските съвети да издават наредби, в които да определят местните цени на услуги, какъвто е характерът и на обжалваната разпоредба. Възражението на жалбоподателя, че оспорената разпоредба била вътрешно противоречива, а оттам и неясна, не се споделя от настоящия съдебен състав.

Видно е, че в чл.70 на Наредба №10 са определени цени на услуги по Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, които цени не са уредени със закон. В чл.61 от Наредба №9, намиращ се в Глава девета, Раздел първи „Принудително отстраняване на неправилно паркиран автомобил“ е предвидено, че (ал.1) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да се наложи принудителна административна мярка – Принудително преместване на МПС от мястото на паркиране, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, което се извършва от службите за контрол и от длъжностни лица определени със заповед на Кмета на община Димитровград, а в ал.2 са изброени случаите, в които се извършва принудителното преместване на МПС. Съгласно чл.62, ал.1 от Наредба №9, „принудително преместени автомобили се транспортират само до определени от Общински съвет площадки и се освобождават от там след заплащане на разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането.“

Имайки предвид така цитираните текстове от Наредба №9, публично достъпна на официалната интернет страница на Община Димитровград на адрес: https://www.dimitrovgrad.bg/bg/naredbi-i-pravilnitsi, може да се направи извода, че „принудително преместване“ на неправилно паркиран автомобил не означава само и единствено откарване (извозване, транспортиране) на неправилно паркирания автомобил до определени площадки за неговото съхранение. Принудително преместване има и в случаите, когато неправилно паркираното МПС е преместено от мястото на паркиране, което в общия случай става при натоварването му от службите за контрол, на специализирания репатриращ автомобил. Ето защо е напълно логично неправилно паркираният автомобил да е принудително преместен и преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението. Тези случаи са общоизвестни и ясни, включително за оспорващия, който описва в жалбата си идентичен случай, станал с автомобила на съседката му С..

За случаите, в които собственикът на автомобила се яви преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл.61 от Наредба №9, Общинският съвет – Димитровград е определил цена на услугата в размер на половината от тази, определена по точка десета на чл.70 от Наредба №10, касаеща общия случай на принудително преместване с транспортиране на автомобила до площадка за съхранение, съответно равна на цената, определена по дванадесетата точка, която касае прилагането спрямо МПС на техническо средство (скоби). Независимо, че във визираната хипотеза неправилно паркираното МПС не се премества до т.нар. наказателен паркинг, определянето на цена на услугата е законосъобразно, тъй като специализираният репатриращ автомобил е достигнал до мястото на паркиране и е отстранил от него това МПС. От друга страна, определянето на две отделни цени за двата разгледани по-горе случая е в съответствие с целта на закона.

Обжалваната разпоредба не противоречи на посочения в жалбата чл.62, ал.2 от Наредба №9 на Общински съвет – Димитровград, а дори да противоречеше, то несъответствието би било с друг подзаконов нормативен акт на общинския съвет, т.е. акт от същата степен.

По развитите дотук съображения, не е налице и твърдяното в жалбата несъответствие на чл.70, т.11 от Наредба №10 с нормативен акт от по-висока степен, и конкретно с чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че „разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство…“, но тези разходи не са нормативно определени и в правомощията на органа на местното самоуправление е да определи конкретна цена за двата разгледани тук възможни случая на преместване. Вероятно именно във връзка с цитираната част на законовата норма, в обжалваната такава е посочено явяване „на собственика“. Обстоятелството, че разпоредбата не включва явяването на други лица, освен собственика на МПС, като например водач, който не е собственик, може да е непълнота на нормата, но не я прави несъобразена със закона и не предпоставя нейната отмяна.

Изложените в жалбата възражения са неоснователни. Не са налице визираните в нея пороци на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, които да представляват основания за оспорване по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, срещу чл.70, точка единадесета от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет – Димитровград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.