Решение № 17/06.06.2022 г.по АНД № 37/2022

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „... № ..., вх. .., ет. .., ап. .. против наказателно постановление № 22-0373-000070/14.03.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата. Ангажира доказателства и моли да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

 По делото е установена следната фактическа обстановка:

 Жалбоподателят е наказан за това, че на 30.01.2021 г. около 10:14 часа на път II-86 62+500км с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Смолян е управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № ....., с предстоящ собственик Н.П.С., ЕГН ********** от гр. С., който не е регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на 15.01.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

 Нарушението е установено от актосъставителя мл. автоконтрольор Р.В.С. и колегата му К.И.Ш., двамата служители в РУ Чепеларе. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и му съставил АУАН Серия GA № 415292 на 30.01.2022 г. В АУАН е посочил тази дата за дата на извършеното нарушение. Според описаните в него обстоятелства, при които е съставен, управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил собственост на М.А.А., ЕГН ********** от с. К., област П., като на основание договор за покупко – продажба с № 14655/30.10.2021 г., издаден от нотариус 642/ сектор Пътна полиция Пловдив и електронна преписка от портала на МВР - № 2000/767496 от 30.10.2021 г. и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, МПС е с прекратена регистрация на 15.01.2022 г.

 По случая била извършена полицейска проверка и материалите били изпратени на РП – Смолян с оглед преценка за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на прокурор при РП – Смолян по пр. пр. № 270/2022 г. от 07.03.2022 г. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и производството по преписката е прекратено, като е постановено препис от същото да се изпрати на РУ Чепеларе за сведение. Прието е, че престъпният състав на чл. 345, ал. 2 от НК е осъществен единствено от обективна, но не и от субективна страна, тъй като не е налице изискуемата форма на вина – пряк умисъл. Изложени са мотиви, че у Л. е било налице незнание на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, което обстоятелство, съгласно чл. 14, ал. 1 от НК, изключва умисъла относно това престъпление.

 След изпращане на постановлението на прокурора от РП – Смолян по административнонаказателното производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е издадено процесното наказателно постановление, тъй като АНО е счел, че за административните нарушения не се изисква същите да бъдат извършени умишлено. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е достигнал до извода, че и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят следва да носи административнонаказателна отговорност. В така издаденото наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на 30.01.2021 г.

От представеното заверено копие на договор за покупко – продажба на МПС се установява, че същият е сключен на 13.11.2021 г. между М.А.А., ЕГН **********, като продавач, и Н.П.С., ЕГН **********, като купувач, както и че по силата на този договор продавачът е продал на купувача лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № ...... Подписите на страните по договора са нотариално заверени на 13.11.2021 г. от нотариус М.З., рег. № 642 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Пловдив.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля – очевидец и собственик на лекия автомобил Н.П.С., които съдът кредитира изцяло като ясни и непротиворечиви.

При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа подробно, ясно и точно описание на нарушението - конкретно датата, на която е извършено.

Видно от НП, че АНО е приел, че дата на извършване на нарушението е 30.01.2021 г. Посочената дата обаче категорично не е дата на извършване на нарушението, тъй като служителите на РУ Чепеларе са установили, съставили и връчили АУАН на жалбоподателя на 30.01.2022 г. Лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № ..... е закупен от Н.П.С. с договор за покупко - продажба от 13.11.2021 г., чиято регистрация е била прекратена на 15.01.2022 г. Ето защо в случая съдът категорично не споделя извода на АНО, че нарушението е извършено именно на 30.01.2021 г. Нарушението се изразява в неизпълнение на законово задължение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за което изпълнение е даден едномесечен срок – чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Според представения договор лекият автомобил е закупен на 13.11.2021 г. Съобразно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се прекратява служебно, ако собственикът в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да го регистрира. По делото безспорно е установено обстоятелството, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била служебно прекратена на 15.01.2022 г. С оглед на това и предвид посочената в АУАН дата на установяване на нарушението, както и установеното в хода на проверката по пр. пр. № 270/2022 г. на РП – Смолян деяние, неговият извършител, дата и място на извършването, се налага извод, че точната дата на нарушението е 30.01.2022 г. В наказателното постановление обаче е посочена дата на нарушението 30.01.2021 г.

 При това положение съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. Не е посочено точно според законовата норма времето на извършване на нарушението. Този пропуск води до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което посочването на различни дати на извършване на нарушението е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на административнонаказателното производство институтът на техническа грешка не е предвиден от законодателя, поради което не намира приложение в него. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса пред въззивната инстанция за пръв път  да се представят доказателства, от които би могло да се установят съществени елементи на вмененото административно нарушение, сред които и датата на извършването му. Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на производството да научи кога и къде според наказващият орган е извършило нарушението. Освен това следва да се отбележи, че при посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, същото се явява издадено повече от една година след извършването на нарушението, което представлява още едно основание за неговата отмяна.

 Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора право на разноски има жалбоподателят, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По делото са представени доказателства за заплатено такова в размер на 250 лева. От ответната страна е направено при условията евентуалност възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в случай че претендираното възнаграждение надвишава минималния размер, определен в НМРАВ /л. 3-гръб/.

Предвид обстоятелството, че в чл. 18, ал. 4 от Наредбата минималното възнаграждение, определено за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, е в размер на 300 лв., а в случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 250 лева, следва да се приеме, че условието при което е направено възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН не се е сбъднало. Ето защо адвокатското възнаграждение не подлежи на редуциране и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250 лева.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице,  в структурата на което е административният орган.

 Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, част от което административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Смолян.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

              ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-0373-000070/14.03.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на М. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...” № ..., вх. ..., ет. .., ап. .... 

ОСЪЖДА ОД на МВР Смолян да заплати на М. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...” № ..., вх. .., ет. .., ап. ... сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.