Mотиви от 31.12.2021г. към дело 20215450200135

М О Т И В И

към присъда по НЧХД № 135 по описа за 2021 год.

на Чепеларския районен съд

Производството е образувано по тъжба от Р.А.К. против Г.И.П. за извършени престъпления от частен характер, както следва:

1/ За това, че на .... год., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД „....”, при и по повод изпълнение на службата му е разгласил за Р.А.К. с EГH ...., постоянен адрес: гр.Ч., ул. „....” № ..., в качеството й на длъжностно лице (управител на „....” ЕООД) неверни обстоятелства (клевети), част от които са описани в протокол от ....год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „....“ гр.Ч., състояло се в .... гр.Ч.е, като пред присъстващите на събранието е казал: „...“; „...“, както и е твърдял, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е казал, че „лъже“ – престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК

2/ За това, че на .... год. публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД „....”, при и по повод изпълнение на службата му в .... гр.Ч., при провеждането на Общо отчетно събрание на ТД „....“ гр.Ч., като пред присъстващите на събранието е казал нещо унизително за честта или достойнството (обида) на Р.А.К. с EГH ...., в качеството й на длъжностно лице (управител на „....” ЕООД), описани в протокол от ....год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „....“ гр.Чепеларе, състояло се в .... гр.Ч., а именно: „....“, както и че е „....” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК.

В хода на съдебното производство са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от частната тъжителка срещу подсъдимия за сумите от по 1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от всяко деяние (обида и клевета), предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянията до окончателно изплащане на сумите.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв.П. твърди, че в хода на съдебното производство от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява обвинението, повдигнато с частната тъжба. Пледира се подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянията по повдигнатите обвинения, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. пледира, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват по несъмнен и безспорен начин повдигнатото обвинение. Счита, че посочените изрази не могат да се субсумират под посочените в обвинението разпоредби, че са право на свободно изрязяване на всеки човек и са несъставомерни. Пледира се подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, а гражданските искове отхвърлени.

В хода на съдебното производство подс. Г.П. се явява лично, не се признава за виновен и дава подробни обяснения по делото. В последната си дума същия претендира за оправдателна присъда.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Р.А.К. е едноличен собственик на капитала и представляващ „....” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.Ч., ул. „....” № ..., с предмет на дейност счетоводно обслужване на фирми и сдружения.

Като физическо лице Р.К. от 2012г. е член на .... дружество „....” –гр.Ч..

На 11.05.2013г. между „....” ЕООД и ТД „....”, представлявано от Д.Т. се сключил договор, по силата на който първото дружество е поело задължението да извършва счетоводно обслужване на второто, срещу определено възнаграждение. На 11.05.2019г. е сключен втори договор за счетоводно обслужване, но вече с новия представляващ ТД „....” – Г.П..

Във връзка с неизплатени възнаграждения за извършени от „....” ЕООД услуги е постановено решение №2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2020г. по описа на ЧлРС, с което ТД „....” е осъдено да заплати сумата от 681.17лв. (шестстотин осемдесет и един лева и 17 ст.), представляваща мораторни лихви върху главниците по всяка една от фактурите №1000000940 от 15.01.2019год.; № 1000000956 от 13.02.2019год.; №1000000972 от 08.03.2019год.; №1000000987 от 03.04.2019год.; №1000001001 от 08.05.2019год.; № 1000001016 от 05.06.2019год.; №1000001031 от 13.07.2019год.; № 1000001054 от 15.08.2019год.; №1000001069 от 07.09.2019год.; №1000001083 от 07.10.2019год.; №1000001099 от 08.11.2019год.; № 1000001115 от 16.12.2019год.; №1000001125 от 13.01.2020год. и № 1000001142 от 05.02.2020год., считано от датата на падежа им до датата на предявяване на иска - 26.08.2020г., както и сумата от 701.00 лева (седемстотин и един лева) – разноски по компенсация и след прихващане, като отхвърля иска в останалата част за разликата над уважения размер от 681.17 лева до претендирания размер от 863.08 лева, като неоснователен и недоказан.

На .... г. от 16.00ч. било свикано Общо отчетно събрание на ТД „....”, на което Р.К. присъствала освен като член, но и като длъжностно лице – управител на дружеството, извършващо счетоводното обслужване, което да представи Годишния финансов отчет за 2019г. по т.4 от дневния ред.

По т.1 от дневния ред била дадена думата на Г.П., в качеството му на председател, който предложил на ОС да вземе решение, с което да изключи Р.К. като член на дружеството, като употребил следните изрази: „....“. Обяснил, че затова през октомври 2019г. направил предложение на Р.К. да си помисли за намаляване на сумата за счетоводното обслужване на ТД, но предвид отказа й, устно се разбрали да прекратят договора. Последвало гражданско дело, с което ТД било осъдено да заплати главница, лихви и разноски на Р.К., което веднага направили. Г.П. заявил пред ОС, че въпреки изплатеното тя „...“, за което като председател той веднага свикал УС за вземане на решение за изключването й от ТД. Така, на .... г. се провело заседание на УС, на което информирал присъстващите за изпълненото съдебно решение, както и за новото „некоректно и нахално допълнително искане“ на Р.К. на сумата от 3960 лв., като казал „......“. В подкрепа на предложението си цитирал чл.20, ал.1, т.2 от Устава на БТС, където е уредено, че член на БТС се изключва, когато „Чрез своите действия нарушава нормите на обществения морал или уронва престижа и доброто име на ТД“, добавяйки „като нанася имуществени щети на същото“.

Отделно от горното, при изказването си Г.П. е обвинил Р.К., в качеството й на счетоводител, че не му е предала ГФО за 2019г., като във връзка с това е казал, че „....“, която „....“.

От показанията на св. Р. се установява, че изразите, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия Г.П. действително са изречени. Тя споделя пред съда, че известен период след ОС, Р.К. се чувствала притеснена, разтревожена, вдигала кръвно, заради което вземала лекарства. Няколко дни не ходела на работа, била притеснена най-вече от факта, че е засегнат нейния професионален опит, както и че случилото се бързо се разнася и носи много негативни последствия върху нейното име. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото казаното кореспондира с представения и неоспорен протокол от ОС, както и в голяма част от споделеното от св.Б., св. Г. и Я.. Последните двама също заявяват пред съда, че след ОС Р.К. била разтревожена.

От показанията на св. Б. се установи, че пред ОС Г.П. е заявил, че в качеството си на председател е направил проверка за размера на възнагражденията за счетоводно обслужване на други дружества, при която установил, че същите са по-ниски от тези, предлагани от „....“ ЕООД, че въпреки че между П. и К. е имало уговорка след продажба на имота, който е трябвало да покрие задълженията, да се направят разплащанията и да не търси лихви, тя въпреки това ги е претендирала. Именно горното и финансовото състояние на дружеството е причина за предложението му за изключването на Р.К. и за изречените думи.

Голяма част от изразите са обективирани и в протокола на ОС от ....г. В същия липсват единствено изразите, употребени от Г.П., както следва: „....“, „...“, както и, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е казал, че е „...“ и че „...“.

От представен по делото документ, наименуван „Отчет за НАП и ТР“ се установява, че на 08.04.2020г. лично Г.П. е получил от счетоводителката Р.К. ГФО за 2019г. Никъде няма отбелязване за непълнота на отчета, а и това не е заявено и в изложеното от Г.П. пред присъстващите на събранието. Ето защо, в частта на обясненията на подсъдимия, в която се посочва, че имал предвид, че ГФО не е представен в цялост, съдът намира обясненията му единствено като защитна теза. Без значение са изказванията на събранието от трети лица по въпроса.

По делото не се спори за употребените изрази, а за съставомерността на същите. Не е налице и спор, че протоколът от ОС е публикуван в ТРРЮЛНЦ.

От справка в общодостъпния сайт на ТРРЮЛНЦ се установява, че Г.П. е председател на ТД „....“, а Р.К. управител на „....“ ЕООД.

Видно от постановеното решение №2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2020г. по описа на ЧлРС, представен Анекс за прекратяване на Договор за счетоводно обслужване е признат за неистински документ, поради което на основание чл.194, ал.3 ГПК е изключен от доказателствата по делото и изпратен на Районна прокуратура. Предвид това настоящият състав намира, че в хода на настоящото производство не се доказаха твърденията на подсъдимия, че договорът за счетоводно обслужване с „....“ ЕООД е прекратен. Горният извод не се променя с факта, че на 01.02.2020г. е сключен нов договор за счетоводно обслужване с „....- Ч.“ ООД.

Подсъдимият Г.И.П. е роден на ....г. в гр.Ч., ...., с постоянен адрес: гр.Ч., ул."..." № ... и настоящ адрес: гр.С., ул."...." № ..., с ЕГН .....

Горепосочената фактическа обстановка, се установява от гласните доказателства, приобщени към материалите по делото чрез обясненията на подсъдимия, показанията на св.З.Р., св. С.Г., св. А.Я., св.Е.Б., които показания съдът кредитира като достоверни, взаимодопълващи се и непротиворечиви, както и от приобщените към материалите по делото писмени доказателства – заверени копия на Устав на ... дружество „....“ гр.Ч., Договор за счетоводно обслужване (2бр.), Анекс за прекратяване на Договор за счетоводно обслужване (признат от ЧлРС за неистински документ), Решение №2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2021г. на РС- Чепеларе, Покана за свикване на ОС на ....г. от 16.00ч., публикувано във в. Отзвук, Протокол от ОС, ведно със списък на присъствалите 17 члена, отчет за НАП и ТР, Устав на БТС, Протокол №5 от ....г. на УС, Договор №13/01.02.2020г. за абонаментно счетоводно обслужване, Баланс и отчет за приходи и разходи на дружеството за 2017г., 2018г. и 2019г., извлечение от ТРРЮЛНЦ и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

По повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК:

Клеветата съставлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в две направления: позорни обстоятелства, които са неистински или преписване на престъпление, което не е извършено. И в двата случая целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. При клеветата негативното въздействие върху личността на засегнатия не произтича пряко и непосредствено от съдържанието на съобщената информация. Вредните последици за пострадалия настъпват от възможната промяна на обществената оценка за неговата личност, т. е. опосредствено.

От доказателствения материал, кредитиран от съда по делото безспорно се установи, че на посочената в частната тъжба дата (....г.) подсъдимият е осъществил вмененото му деяние, като е изрекъл спрямо частната тъжителка следното: „....“, както и е твърдял, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е казал, че „....“.

Според настоящият състав на съда категорично в случая е осъществен от обективна страна състава на престъплението клевета, чрез изпълнителното деяние „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“. В случая деянието е конкретизирано. На първо място подсъдимият е посочил, че Р.К. нанася „имуществени щети” на дружеството, което в контекста на всичко изложено от него пред ОС е в резултат от заявените от нея съдебни и/или извънсъдебни неправомерни претенции за заплащане на завишени според него цени на счетоводни услуги. Същите обаче са били предмет на договор, сключен между „....” ЕООД и ТД „....”, поради което несъгласието за продължаване действието на договора следва да бъде обективирано във волеизявление за прекратяване, в защита правата му в съда в случай на несъгласие с определени начислени суми или по друг подходящ начин, но не и в твърдения от типа на изложените, с които се злепоставя личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Не може да се сподели тезата на защитника на подсъдимия, че се касае до правото на свободно изразяване.

Не без значение за доброто име на един счетоводител е дали е изпълнил своевременно и качествено задълженията си, поради което твърденията, че Р.К. не е предала на Г.П. ГФО за 2019г. и че лъже във връзка с това със сигурност също засягат нейната чест и достойнство.

Клеветата под тази форма на изпълнителното деяние съставлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице, а именно позорни обстоятелства, които са неистински. Целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до пострадалия. В случая деянието е довършено, тъй като тези твърдения са възприети, узнати от повече лица. Позорни обстоятелства са тези, които определят личността в отрицателна насока от гледище изискванията на морала и добрите нрави.

Според разпоредбата на чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК на наказателна отговорност подлежи лице за клевета, нанесена публично, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му и на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Според съдебната практика клеветата е нанесена публично, когато е извършена пред повече от едно лица, като последните са възприели клеветническите твърдения, което в случая е безспорно, тъй като твърденията са изнесени пред присъстващи на ОС – 16 души. Налице е квалифициращия елемент и по т. 2 – клеветата е разпространена по друг начин, а именно чрез публикуване на протокола от ОС в ТРРЮЛНЦ, откъдето може да бъде видян от неопределен брой лица. Съдът счита, че е налице и квалифициращото обстоятелство по т. 3 и т.4 клеветата да е нанесена от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му и на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, а именно председател на ТД „....“ е разпространил клеветническите твърдения спрямо Р.К. именно, в качеството й на длъжностно лице – управител на „....“ ЕООД по повод изпълнение на служебните й задължения. Както вече беше посочено, не се събраха доказателства за валидно прекратяване на договорното правоотношение между ТД „....” и „....” ЕООД.

Към инкриминираната дата както Г.П., така и Р.К. са имали длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1, б. „б”, предл. 1 от НК доколкото той е председател на ТД „....”, а тя е управител на „....” ЕООД. В тази връзка и двамата са били натоварени с функции да управляват и представляват ТД, респективно ЕООД, съответно да осъществяват стопанско-разпоредителна, организационно ръководна дейност и законно представителство на същите. В случая е налице действие при и по повод изпълнение на службата, като Г.П. се е изказвал в качеството на председател спрямо Р.К. именно в качеството й на управител на дружеството, което извършва счетоводно обслужване. Ето защото, въпреки че се доказва, че тя е присъствала на събранието в двойно качество (като член на ТД и управител на ЕООД), то по-важно е, че изреченото срещу нея е в качеството й на представляващ „....” ЕООД по повод изпълнение на службата й.

С оглед изложените правни и фактически доводи съдът прие, че поведението на подсъдимия е обективно съставомерно по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, ....

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал, че довежда до знанието на повече от едно лице неистински обстоятелства, които уронват доброто име на тъжителката и е искал това. Умисълът се извежда по безспорен и категоричен начин от действията на подсъдимия.

В случая съдът съобрази, че са налице пречките, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК (множество престъпления), поради което не е налице възможност за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне размера на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха взети предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са съобразени.

С оглед на изложеното съдът констатира наличие превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и като отчете ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца прецени да наложи наказание в минимален размер, а именно в размер на 5000 (пет хиляди) лева и обществено порицание, като прецени,че същите ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Що се отнася до останалите изрази, а именно: „....“, те дори и изречени от Г.П., съдът намира, че не представляват престъпление, доколкото Р.К. е инкриминирала с тъжбата своя субективен прочит на изразените от подсъдимия П. оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Това е така, доколкото от употребените изрази единствено става ясно, че след като Г.П. е станал председател не е можел да допуска повече разхищение на дружеството, което от своя страна е в резултат на взети ръководни решения на предходния председател. Несъстоятелно е да се приеме, че решение за заплащане на счетоводните услуги може да бъде взето от самата счетоводна фирма, отговорна за този вид обслужване.

Отделно от горното по отношение на твърдението, че Р.К. „...“, не се доказа, че същото е невярно твърдение, за да се приеме, че е налице престъплението клевета.

Ето защо съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК за изреченото от него: „....“ и че „...“.

По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК.

Съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Преценката дали същите са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка (така Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1615 по описа за 2014 г. Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.).

От субективна страна деецът следва да съзнава негативната обществена оценка, с които са натоварени използваните епитети, квалификации, сравнения, жестове, да съзнава, че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това.

Съдът намира, че квалификацията „неморално поведение” в контекста на всичко изложено от подсъдимия пред ОС, отправена към пострадалата има унизителен за същата характер, доколкото засяга неблагоприятно положителната оценка, която всеки човек има за собствената си личност и обществена ценност, като го оценя като обиден израз по смисъла на разпоредбата на чл. 146, ал.1 от НК, сочещ съставомерност на осъщественото деяние от подсъдимия по този текст.

Доколкото в съдебната практика се приема, че за съставомерността на деянието не се изисква твърденията да не отговарят на действителното положение, съдът не изследва въпроса дали съдържанието на квалификацията, отправена към частната тъжителка, вложено от подсъдимия отговаря на обективната действителност.

Според разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от НК на наказателна отговорност подлежи лице за обида, нанесена публично, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му и на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Според съдебната практика обидата е нанесена публично, когато е извършена пред повече от две-три лица, които са могли да възприемат и са възприели същите, което в случая е безспорно, тъй като присъстващи на ОС са били 16 души. Налице е квалифициращия елемент и по т. 2 – обидата е разпространена по друг начин, а именно чрез публикуване на протокола от ОС в ТРРЮЛНЦ, откъдето може да бъде видян от неопределен брой лица.

Съдът счита, че е налице и квалифициращото обстоятелство по т. 3 и т.4 обидата да е нанесена от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, а именно председател на ТД „....“ е казал нещо унизително за честта или достойнството на Р.К. именно, в качеството й на длъжностна лице – управител на „....“ ЕООД по повод изпълнение на служебните й задължения.

Както вече беше посочено, към инкриминираната дата както Г.П., така и Р.К. са имали длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1, б. „б”, предл. 1 от НК доколкото той е председател на ТД „....”, а тя е управител на „....” ЕООД. В тази връзка и двамата са били натоварени с функции да управляват и представляват ТД, респективно ЕООД, съответно да осъществяват стопанско-разпоредителна, организационно ръководна дейност и законно представителство на същите. В случая е налице действие при и по повод изпълнение на службата, като Г.П. се е изказвал в качеството на председател спрямо Р.К. именно в качеството й на управител на дружеството, което извършва счетоводно обслужване. Ето защото, въпреки че се доказва, че тя е присъствала на събранието в двойно качество (като член на ТД и управител на ЕООД), то по-важно е, че изреченото срещу нея е в качеството й на представляващ „....” ЕООД по повод изпълнение на службата й.

С оглед изложените правни и фактически доводи съдът прие, че поведението на подсъдимия е обективно съставомерно по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, ....

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал, че отправените от него изрази имат унизителен характер, доколкото засягат неблагоприятно положителната оценка на личността и чувството й за обществена значимост, че тези изрази ще бъдат възприети от К., и от значителен брой лица, като е искал настъпването на този резултат. Умисълът се извежда по безспорен и категоричен начин от действията на подсъдимия.

С оглед на изложеното съдът констатира наличие превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и като отчете ниската степен на обществена опасност както на деянието така и на дееца прецени да наложи наказание в минимален размер, а именно в размер на 3000 (три хиляди) лева и обществено порицание, като прецени, че същите ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Относно твърденията в тъжбата за отправяне на обидна реплика, а именно, че е „...”, съдът призна за невинен и оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение в тази част, доколкото намира, че не представлява обиден израз.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените му, а именно наказание „глоба” в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството по настоящия адрес на лицето.

По отношение на предявените граждански искове:

С оглед крайният изход на делото, като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд с частната тъжба, съдът прецени, че предявените от частната тъжителка граждански искове за претърпени неимуществени вреди са доказани по основание. Съдът намери, че в резултат на осъществените от лицето деяния и в пряка причинна връзка със същите, на частната тъжителка са причинени неимуществени вреди, изразени в психическо напрежение, отрицателни преживявания, както и физическо неразположение, изразяващо се във влошаване на здравословното състояние. Причинено й е неудобство, стрес, уронване на престижа й като жител на Община Чепеларе. Получила е високо кръвно налягане, не можела да си упражнява своята дейност и имала смущения в съня. Посочените неблагоприятни последици се презюмират съгласно съдебната практика, но в случая същите са и безспорно доказани чрез събраните по делото гласни доказателства. И доколкото принципно размерът на претърпените в резултат на подобни деяния неимуществени вреди не подлежи на доказване, а се определя по справедливост, съдът като отчете обстоятелствата при които е извършено деянието и начинът на извършване на престъплението прецени, че е справедливо да определи на тъжителката обезщетение в размер на 600лв. за престъплението клевета и 300лв. за престъплението обида.

С оглед на същите съображения съдът уважи и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянията до окончателното изплащане на сумите. Съдът счете, че посочените по-горе суми напълно ще репарират и овъзмездят всички отрицателни последици настъпили за пострадалата в резултат на престъпленията, поради което и отхвърли предявените граждански искове за горницата над тези суми до предявените от 1000лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски от тъжителката в размер на 600лв. и го осъди да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 100лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

31.12.2021г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: