МОТИВИ

към ПРИСЪДА № 5/16.11.2021 г.

по НЧХД № 29/2021 г. на РС ЧЕПЕЛАРЕ

Подсъдимият Ц.А.П., ЕГН ... с адрес: с.З., общ.Ч., обл.С., е предаден на съд по тъжба, подадена от М.Й.А. ЕГН ... от с.З., по обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК, за това, че за времето от 19,00ч. на 02.10.2020 г. до 07,30 ч. на 03.10.2020 г. в с.З. противозаконно е унищожил чужди движими вещи- четири броя гуми на лек автомобил „....“ с рег.№ ...., (предните две гуми летни, марка „Мишелин Енерджи” с размер 195/65/15, задните две гуми зимни, марка ,,Фулда Кристал Монтеро”, с размер 195/65/15), собственост на М. Й. А. ЕГН ... от с.З., като деянието представлява маловажен случай.

Предявен е и граждански иск за обезщетение на причинените от престъплението имуществени вреди в размер 580 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, представляващи стойност на унищожените 4 бр. автомобилни гуми; както и за неимуществени вреди за преживените дискомфорт, притеснение и несигурност, вследствие на престъплението в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.

В съдебно заседание М.Й.А. – частен тъжител и граждански ищец, се явява лично и с повереник адв.П., която от негово име поддържа тъжбата, навежда доводи и представя доказателства в подкрепа на частното обвинение.

Подсъдимият Ц.А.П., не се признава за виновен. Защитникът му адв.Д. ангажира становище за липса на доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, поради липса на очевидци, разпитани по делото като свидетели.

За да се произнесе с приложената присъда, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

 От показанията на свидетелите М.Д. и И.Х., живущи в с.З., се установява, че те заедно с братята на последния и други техни приятели, на 02.10.2020 г. късно вечерта се прибирали от заведение. Когато минавали през центъра на селото, забелязали, че някой се крие зад натоварения с дървен материал камион на И.К., паркиран на улицата. Разпознали подсъдимия Ц.П., който побегнал. Проследили го, видели, че тръгнал в посока към дома си. Бил пиян и не можел да ходи. Свидетелят И.Х., който тогава работел за И.К., позвънил на сина на последния- А.К., и му разказал какво видял. А.К. дошъл на място и двамата обиколили камиона, за да проверят дали всичко е наред.

Подсъдимият и частният тъжител М.А. също живеят в с.З. и се познават. Частният тъжител М.А. съжителства на семейни начала от ... г. със свидетелката А.Ф. - първа братовчедка на бащата на подсъдимия. М.А. и А.Ф. обитават къща в селото, до която не стига улица и затова обичайно частният тъжител паркира своя лек автомобил „....“ с рег.№ .... пред къщата на М.Т., намираща се на около 100м. от дома им. На 03.10.2020 г. сутринта частният тъжител М.А. установил, че четирите гуми на автомобила му са спукани и подал сигнал за това на спешния телефон 112.

От показанията на свидетеля Б. Г., служител на РУ Чепеларе, се установява, че на място била изпратена оперативна група с цел изясняване на случая. Той самият възприел, че лекият автомобил бил със спукани гуми. При проведените в селото издирвателни мероприятия от полицейските служители било установено, че късно вечерта на 02.10.2020 г. подсъдимият бил забелязан от група младежи, сред които свидетелите И.Х. и М.Д., да обикаля селото и да се крие зад камион. Подсъдимият бил намерен в селото и при извършен личен обиск в него бил открит сгъваем джобен нож с дървена дръжка. Бил заведен в сградата на РУ Чепеларе, където е изготвен протокол за доброволно предаване на ножа. Първоначално подсъдимият казал, че ножът е негов, а след тава отрекъл, впоследствие признал, че с този нож е спукал гумите на автомобила на М.А., като някои :“мушкал“ по няколко пъти. Пред свидетеля Б. Г. в сградата на РУ Чепеларе разказал още, че вечерта на 02.10.2020 г. употребил голямо количество алкохол с негови приятели в заведение, прибрал се в дома си, но се сетил, че М.А. „го гледал накриво“, което го дразнело, решил да излезне и да му спука гумите, защото знаел къде паркира автомобила си. Обяснил пред свидетеля Б. Г., че М.А. паркира на едно и също място- до къщата на Т.и, че деянието извършил с ножа, който предал.

По случая било образувано досъдебно производство от РУ Чепеларе за престъпление по чл.216 ал.1 НК. С постановление от 18.01.2021 г. прокурор В.К. при РП Смолян, ТО-Чепеларе, е прекратила ДП за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК от общ характер, спряла е наказателното производство и е указала на М.А. възможността да подаде тъжба за престъпление по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 НК. В мотивите на акта прокурорът е приел, че случаят е маловажен, предвид това, че унищоженото имущество е на стойност 580 лв.(под размера на минималната работна заплата от 640 лв.), деянието е с ниска обществена опасност, извършителят не е осъждан, предмет на престъплението е частно имущество.

От показанията на свидетеля Л.М. се установява, че вечерта на 02.10.2020 г. трябвало да отиде до обора си, за да види болно животно, като по пътя срещнал подсъдимия Ц.П., който бил пиян. Поискал да му помогне, като го заведе до дома му, но подсъдимият се държал неприлично и затова го оставил. Свидетелят М. твърди, че мястото, на което срещнал подсъдимия е на около 50 м. от дома на частния тъжител.

Свидетелят В.Ч., сочи, че като кмет на селото познава и подсъдимия, и частния тъжител. Разказва, че имал разправии с подсъдимия, който пускал жалби срещу дъщеря му на изборите. Сочи, че подсъдимият Ц.П. и живущата на семейни начала с частния тъжител А.Ф. са близки роднини, но че са във влошени взаимоотношения, заради имот пред къщата на П.. Свидетелят Ч. разказва, че от няколко човека в селото чул, че М.А. сам е спукал гумите на автомобила си, защото искал да натопи подсъдимия Ц.П..

В показанията си свидетелката А.Ф. сочи, че на 02.10.2020 г. вечерта, частният тъжител М.А. се прибрал в дома им много уморен и легнал да почива. На сутринта установил, че гумите на автомобила му са срязани. Свидетелката излага, че когото полицаите пристигнали на място, видяла, че при тях отишъл А.К. и им съобщил, че вечерта свидетелят И.Х. му се обадил по телефона и му казал, че видял Ц.П. клекнал до камиона му. А.К. изказал опасенията си от това да не бъде направено нещо на камиона, за да катастрофира. Свидетелката разказва, че полицаите тръгнали да търсят Ц.П., а после в селото се разчуло, че е признал, че е извършил деянието.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Въз основа на тях приема за безспорно установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Действително липсват показания на свидетели очевидци, възприели лично, че той срязва гумите на автомобила на М.А., но доколкото инкриминираното деяние е извършено в тъмната част на денонощието, това е разбираемо. От показанията на свидетелите И.Х. и М.Д. се установява, че вечерта на 02.10.2020 г. подсъдимият Ц.П. е бил видян от тях в централната част на селото. Поведението му – криел се зад камиона на И.К., а след това започнал да бяга от групата младежи, сочи, че е искал да остане скрит и незабелязан.

Той е бил видян близо до дома на частния тъжител М.А.. Свидетелят И.Х. сочи, че камионът на И.К. бил на около 300-400м. от дома на М.А., а свидетелят М.Д. – на около километър оттам. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Х. относно разстоянието, тъй като същия живее постоянно в селото и е по-запознат с местонахождението на имотите, докато свидетелят М.Д. сочи, че живее в селото от една година и е напълно възможно да не определя разстоянието правилно. В непосредствена близост до дома на частния тъжител, на 50-60 м. от него, подсъдимият е бил видян и от свидетеля Л.М.. Този свидетел, както и свидетелите И.Х. и М.Д. сочат, че подсъдимият бил доста пиян, но доколкото избягал от групата младежи, които го видели, съдът счита, че състоянието му не е било неадекватно до степен да не може да среже гумите на автомобила на тъжителя.

От показанията на свидетеля Б. Г. се установява, че на 03.10.2020 г. след като бил установен от служителите на РУ Чепеларе у подсъдимия бил намерен сгъваем джобен нож с дървена дръжка, който с протокол последният доброволно предал по досъдебното производство. Свидетелят Б. Г. сочи, че самият той изготвил този протокол, че подсъдимият признал за срязването на гумите и дори обяснил какво го е мотивирало- обстоятелството, че тъжителят демонстрирал антипатия към него и го гледал „на криво“. Всъщност от показанията на свидетеля В.Ч. се установява, че между семейството на подсъдимия и свидетелката А.Ф., съжителстваща с тъжителя, има и имотен спор. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията на свидетеля Б.Г. кореспондират със записаното от самия подсъдим в протокола за доброволно предаване на ножа, а именно:“ножа си е лично мой, като с него снощи на 02.10.2020 г. аз лично около 00,00ч. в с.З. с него намушках гумите на автомобила на М. Й. А.. Автомобила беше зелен миниван ..... С въпросния нож срязах и четирите гуми на автомобила“.

Ножът, с който е извършено деянието е част от материалите по ДП, и доколкото от показанията на свидетелката А.Ф. се установява, че автомобилните гуми били срязани, съдът приема, че именно той е средството, чрез което е извършено престъплението. От показанията на свидетеля Б. Г., преразказващ посоченото от подсъдимия и протокола за доброволно предаване на ножа се установява и механизма на унищожаване на гумите- неколкократно намушкване.

За пълнота следва да се изложи, че само показанията на свидетелят В.Ч. се явяват неотносими в една част към предмета на доказване, доколкото същият не е възприел лично поведението на подсъдимия на втори и трети октомври 2020 г., а излага слухове и своя версия за авторството на деянието. Свидетелят В.Ч. сочи, че чул от няколко души в селото, че тъжителят сам спукал гумите на автомобила си с цел да злепостави Ц.П., тъй като разбрал, че обикаля пиян по селото. Тази версия не се подкрепя от показанията на останалите свидетели, които сочат, че в селото се е разбрало, че именно Ц.П. е извършител на деянието. Тя не намира опора в събраните доказателства и звучи житейски нелогично, противоречи на казаното от самия подсъдим пред свидетеля Б. Г..

Съгласно заключението по назначената по делото СОЕ изготвено от инж.Г.Т., което съдът кредитира като обективно и компетентно и неоспорено от страните, към 03.10.2020 г. стойността на унищожените автомобилни гуми на лек автомобил „....“ с рег.№ ...., две гуми летни, марка „Мишелин Енерджи” с размер 195/65/15, и две зимни, марка ,,Фулда Кристал Монтеро”, с размер 195/65/15 възлиза на 580лв.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена на основание приобщените по делото писмени и гласни доказателства: ДП №123/2020 г. на РУ Чепеларе, справка за съдимост на подсъдимия, показанията на свидетелите Х., Г., Д., Ф., М. и Ч. и др. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съдът намира тъжбата за допустима. От събраните доказателства се установява, че предметът на престъплението -четири броя автомобилни гуми, е частно имущество. Тъжителят М.А. е собственик на лекия автомобил „....“ с рег.№ ...., на който са били поставени. Последното се установява от приложеното по досъдебно производство №123/2020 г. на РУ Чепеларе свидетелство за регистрация на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия за престъпление по чл.216 ал.4 НК, когато предметът на престъплението е частно имущество. Без съмнение в конкретния случай предмет на престъплението е частно имущество.

Съдът счита, че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Ц. А. П. е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК, тъй като за времето от 19,00ч. на 02.10.2020 г. до 07,30 ч. на 03.10.2020 г. в с.З. противозаконно е унищожил чужди движими вещи- четири броя гуми на лек автомобил „....“ с рег.№ ...., (предните две гуми летни, марка „Мишелин Енерджи” с размер 195/65/15, задните две гуми зимни, марка ,,Фулда Кристал Монтеро”, с размер 195/65/15), собственост на М. Й. А., като деянието представлява маловажен случай.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. Подсъдимият е въздействал пряко върху чуждите вещи. Срязването (намушкването) на автомобилните гуми с ножа на по няколко места ги е направило напълно и окончателно негодни за използване по предназначение. Унищожаването е резултатно престъпление. В закона е предвидено по-леко наказание, когато унищожаването е маловажен случай-чл.216 ал.4 НК. За маловажността на деянието следва да се съди преди всичко от стойността на засегнатото имущество и от другите обстоятелства. Доколкото от заключението по СОЕ, изслушана по делото, се установява, че стойността на автомобилните гуми е 580 лв. към датата на унищожаването им, т.е. под минималната работна заплата от 640 лв. и деецът е неосъждан, съдът намира, че е налице маловажен случай на унищожаване.

Подсъдимият Ц.П. е ... , ....., наказателно-отговорно лице.

Прекият умисъл за извършване на престъпното деяние се установява от всички факти и доказателства по делото. Подсъдимият Ц.П. е избрал тъмната част от денонощието, за да унищожи автомобилните гуми на М.А. с цел да остане незабелязан и авторството на деянието-неразкрито. Освен това от показанията на свидетеля Б. Г. се установява, че излезнал от дома си специално за извършване на деянието след като преди това се прибрал от заведение. Взел със себе си нож, чрез който да среже гумите. Тези данни сочат, че действията му са планирани и обмислени. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал настъпването им.

Изложеното обуславя доказаност на повдигнатото обвинение и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

Разпоредбата на чл.216 ал.4 НК предвижда в маловажни случаи на унищожаване наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. Съдът намира, че производството по чл.78а НК -Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в случая е неприложимо. Причинените от деянието имуществени вреди не са възстановени, каквото изискване е налице съгласно чл.78а ал.1 б.“в“ НК, за да се освободи подсъдимият Ц.П. от наказателна отговорност.

При индивидуализацията на наказанието съдът, като взе предвид следното смекчаващо вината обстоятелство: чистото съдебно минало на подсъдимия, съобрази, че налагане на наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, му наложи наказание глоба в максималния предвиден размер от 300лв. Според съда налагане на глоба в по-нисък размер няма да окаже целеното поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.

На осн.чл.45 ЗЗД съдът осъди подсъдимия Ц.П. да заплати по предявения срещу него граждански иск на тъжителя М.А. сумата от 580лв., представляваща стойността на унищожените автомобилни гуми, ведно със законната лихва от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Тъжителят предявява срещу подсъдимия и граждански иск за обезщетение от 500лв., ведно със законната лихва от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за неимуществени вреди вследствие на престъплението, изразяващи се в дискомфорт, притеснение и несигурност. Тези искове съдът прие за разглеждане като допустими, въпреки противоречивата практика на ВКС относно обезщетяването на несъставомерните вреди от престъплението. Съдът споделя практиката на ВКС, в която се приема, че понятието за вреди включва и несъставомерните обществено-опасни последици (Р-605-2011г.II н.о. на ВКС, Р-680-2004 I н.о. на ВКС;Р-12-2009 I н.о. на ВКС; Р-304-2011- III н.о. на ВКС). Съдът прие, че искът за неимуществени вреди, предявени от пострадалия М.А. е основателен, като съобрази интензитета на преживените от него притеснения и дискомфорт, вследствие на престъплението. От показанията на свидетелката А.Ф. се установява, че бил изключително притеснен относно това как ще се придвижва до работното си място на ....., отстоящо на 10 км. от селото при липса на обществен транспорт. Притеснение тъжителят е изпитал и поради това, че се е налагало да пътува до болница заради преглед на свидетелката Ф..

Във връзка с възраженията на защитата на подсъдимия Ц.П. относно това кои доказателства от досъдебното производство (не) могат да се ценят, както и ценят ли се самопризнания по свидетелски показания, съдът съобрази следното: Настоящото наказателно дело от частен характер е образувано по тъжба на пострадалия след образувано и прекратено досъдебно производство. С оглед принципа за непосредственост в наказателния процес, съдът не се позовава на извършени разпити и назначени експертизи в досъдебното производство. В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетели и назначена експертиза. Доказателственият материал беше събран с участието на съда и страните. Предаването на сгъваемия джобен нож с дървена дръжка (средство за извършване на деянието) и самопризнанията на подсъдимия пред свидетеля Б. Г., не могат да се игнорират, тъй като бяха приобщени по делото при съблюдаване принципите на състезателност и непосредственост в наказателния процес. Съдът ги кредитира с оглед на всички събрани доказателства по делото, които макар и косвени, водят в съвкупност до един извод- че подсъдимият е извършил престъплението по чл.216 ал.4 НК.

На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати тъжителя следните разноски направени от него по делото: адвокатско възнаграждение заплатено в размер 400лв., ДТ за образуване на делото 12 лв, 180 лв. депозит за експертиза. В полза на бюджета на съдебната власт по сметка РС Чепеларе подсъдимият беше осъден да заплати ДТ от по 50лв. по двата уважени граждански иска.

Тъжителят е внесъл по сметката на РС Чепеларе за депозит за свидетели сумата 30 лв., която не е разходвана и подлежи на връщане.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си, която обяви на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

22.11.2021 г.