Решение № 44/12.11.2021г. по гр.д. № 28/2021г.
Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.143 ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от А.М.Б. ЕГН: ..., с постоянен адрес с.Б. общ.Л., срещу А.А.С., ЕГН ..., с постоянен адрес с. П., ул. ... № …, общ.Ч., с която е предявен иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.143 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.No167/2020 г. на ЧлРС, а именно 14 800 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до окончателно изплащане на главницата. В исковата молба А.М.Б. излага, че станал поръчител на покойната Н.П.А. ЕГН ..., по договор за потребителски кредит №11/19030172 с начален размер 10 000,00 лева, разрешен и подписан на 19.11.2010 г. от него и майката на ответницата в посочените по горе качества. Сочи се, че малко след като е получен заема Н.П.А. е починала и банката се е обърнала към поръчителя и дъщеря й, но понеже А.А.С. е отказала да плаща заема, от банката с ищеца бил проведен разговор, при който му били обяснени всички последици от непогасяването на задължението, по което той е поръчител. Ищецът твърди, че от 03.09.2012г. до 28.10.2016г- момента на окончателното изплащане на задължението на Н.А., сумата по заема е изплатена от него, макар че наследницата на покойната Н.А.-А.А.С. е придобила всички права и задължения на майка си. Твърди се, че по силата на сключения договор, поради липса на плащане от страна на А.А.С.- наследница на кредитополучателя, кредиторът се е удовлетворил за вземанията си чрез удържане от сметката на поръчителя до размера на уговорената месечна вноска. По този начин изпълнение към кредитора е извършвал поръчителят, а не длъжникът, в случая наследника му. Поръчителят за този период е изпълнил задълженията на длъжника в размер на 14 800 лева. Ищецът излага, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което поръчителят се задължава пред кредитора да отговаря за изпълнение на чужд дълг. В настоящия случай ищецът се е задължил пред банката да отговаря за изпълнение на задължението по връщане на кредита от главния длъжник Н.А.. С договора за поръчителство кредиторът се сдобива с още един длъжник, наред с първоначалния. Изпълнението от поръчителя се осъществява, тъй като главният длъжник, кредитополучател-респ. неговия наследник по закон, не е изпълнил задължението си редовно да погасява отпуснатия му кредит. Ответницата не е заплатила дължимите от покойната й майка, вноски по кредита за посочения период, през който изпълнението е извършено от ищеца.
А.Б.
сочи, че е разговарял с ответницата, която не е предприела никакви действия по
уреждане на отношенията между тях. Обяснява, че по подадено от него заявление
по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №167 по описа на Районен съд гр.Чепеларе
за
От ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Навеждат се доводи за некоректност от страна на ищеца при формиране на основанието на иска, предвид това, че ищецът твърди, че наследодателката на ответницата е била обвързана с Договор за потребителски кредит №11/19030172, а към исковата молба, е приложен договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010 г., без в него да е изписан номер, още по-малко посочения в исковата молба № 11/19030172. Излагат се съображения, че в самия договор е посочено, че кредитът се усвоява еднократно по банкова разплащателна сметка с титуляр Н.А. в срок до 19.12.2010 г., а към исковата молба не са представени доказателства за усвояване на кредита, че договора за кредит не е представен в цялост-представени са 3 страници от общо 7; не са представени общите условия и приложимия погасителен план. А.С. счита за възможно в липсващите страници на договора за кредит и/или в Общите условия към него да е уговорено задължение за индивидуално или групово застраховане на длъжника по договора в случай на смърт. Излага, че при тези застраховки при настъпване на застрахователното събитие отговорността на застрахования длъжник се покрива от сключената застраховка. Сочи, че в исковата молба А.Б. не посочва дали е правил някакви възражения когато от банката са му обяснили задълженията на поръчител, дали е изискал да му бъдат предоставени Общите условия по договора за кредит, дали е изискал да му бъде представен документа касаещ предоставянето на преддоговорна информация за вземането на информирано решение за сключване на процесния договор за кредит от страна на главния длъжник, съответно дали са му предоставени тези документи. Излага, че не е посочено кога е проведен този разговор и какъв срок е изтекъл между последното направено плащане по договора за кредит от страна на главния длъжник и първото направено плащане от страна на поръчителя. Счита, че горепосоченото обстоятелство е от значение за приложимостта на нормата на чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя и най-вече дали е съществувала възможността последният успешно да противопоставя възражението за отпадане на поръчителството.
Ответницата излага съображения, че съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 142 ЗЗД и чл. 143 ЗЗД длъжникът може да противопостави на платилия поръчител възраженията си, с които разполага срещу кредитора си. Сочи, че възраженията й се състоят в това, че на главния длъжник по договора за кредит не е предоставена преддоговорна информация за отпуснатия кредит, която да й помогне да вземе информирано решение, не са й предоставени Общи условия по договора за кредит, съответно не ги е подписала, клаузата, с която се определя лихвата по договора за кредит е недействителна, поръчителят е могъл да се освободи от отговорност на осн.чл. 147 ЗЗД, тъй като иск срещу главния длъжник по договора за кредит или срещу нея като наследник не е предявяван в срока предвиден в горепосочената норма. Твърди, че не разполага с договора за кредит, поради което към настоящия момент не може да се направи обоснована преценка дали главният длъжник е бил обвързан по него. Счита, че съгласно нормата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата; като наследница на своята майка – главен длъжник по договора за кредит, не е получавала покана за плащане от страна на кредитора. Относно удостоверение с изх.№1503-20-00100 от 07.02.2020 г., издадено от Х.М. - мениджър при ...., клон ..., в отговора се излага, че в него се съдържат писмено волеизявление на трето неучастващо в производството лице, което сочи за настъпването на определени факти и обстоятелства от значение за правния спор. В самото удостоверение се сочи, че издаващата го страна не поема ангажименти и за нея не възникват задължения. А.С. намира, че това от една страна говори за неговата достоверност и доколко може да се има вяра на изложените в неговото съдържание факти и обстоятелства, а от друга страна удостоверението има характер на свидетелски показания в писмена форма, каквито ГПК не допуска - арг. от чл. 163 ГПК. А.С. сочи, че юридическият факт за плащане на парично задължение се установява с писмен документ, какъвто може да бъде разписка за извършено плащане, платежно нареждане или банков превод, а такива доказателства обаче ищецът не представя. Намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичането на повече от три години от последното плащане и прави възражение за настъпила погасителна давност на всяка една от платените вноски от страна поръчителя по договора за кредит, както и за претендираната сума в цялост. А.С. оспорва истинността на представения с исковата молба договор за кредит касаещ автентичността на положения подпис от страна на Н.П.А.. Моли да се открие производство по оспорване на истинността на документа.
Ищецът, редовно призован, се явява в с.з. От негово име становище за основателност на иска ангажира пълномощникът му адв.Ц.К..
Ответницата, редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име предявения иск оспорва пълномощникът й адв.Л..
Третото лице помагач на ищеца ...., редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И.Б., който ангажира становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 81/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№167/2020 г. на ЧлРС срещу А.А.С. ЕГН ..., с постоянен адрес: с.П., ул.... № …, общ.Ч., за сумата от 14 800лв., ведно със законната лихва от 20.11.2020 г., която сума А.Б. е заплатил вместо А.С. на .... във връзка с договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г., сключен от починалата наследодателка на А.С.-Н.А., в качеството й на кредитополучател, по който А.Б. е поръчител.
Установителният иск по чл.422 ГПК се явява допустим, доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от А.С. срещу заповедта.
От справка в Национална база данни „Население“ се установява, че ответницата е дъщеря, единствен наследник по закон на Н.П.А., починала на ... г. Като такъв, тя се явява универсален правоприемник на починалата, придобил в наследство, както правата така и задълженията й.
От договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г. се установява, че е сключен между Банка .... и Н.П.А.. Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лева, който се усвоява еднократно в срок до 19.12.2010г. чрез разплащателна сметка открита в същата банка с титуляр Н.А.. Уговорен е срок на издължаване от 120 месеца чрез разплащателната сметка, по която се усвоява с месечни вноски съгласно погасителен план и падежна дата на месечните вноски 7-мо число на месеца. Съгласно т.8 от Договора, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 13,95 % , годишният процент на разходите е 15,93. В т.10 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство. Съгласно т.13 от Договора с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.(т.15 от Договора). Уговорено е и заплащане на такси съгласно тарифа на банката.
Между банката и Н.П.А. е възникнало валидно договорно правоотношение със сключване на договор за кредит на 19.11.2010 г.
Ответницата оспори автентичността на договора за кредит касателно истинността на подписа на кредитополучателя Н.А., поради което съдът откри производство по реда на чл. 193 ал.2 от ГПК. Доколкото оспореният документ е частен, неносещ подписа на оспорилата го страна – ответницата, тежестта за доказване на истинността се възлага на страната, която го е представила – ищеца. От заключението по назначената СГЕ, изготвено от вещото лице Р.Г., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че договорът за кредит е подписан от Н.А.. В заключението се сочи, че подписите за „кредитополучател" /общо 7 броя/ върху оригинал на Договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2010г. между .... гр.С. и Н.П.А. с ЕГН ... от с.П., общ.Ч., са изписани от Н.П.А.. А.Б. се справи с възложената му доказателствена тежест за установяване истинността на оспорения от насрещната страна договор за кредит.
Валидно сключен е и договор за поръчителство с ищеца А.Б.. С него ищецът обезпечава изпълнението на задълженията на Н.А. по договора за кредит за текущо потребление от 19.11.2010 г. Съгласно т.2 от договора за поръчителство сключен между банката и А.Б., поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя. Поръчителят се задължава да погасява задължението по договора за кредит чрез удръжки от разплащателна сметка.
Видно от погасителния план към договора дължимата възнаградителна лихва е 8411,23лв. Погасяването на кредита е чрез месечни вноски в размер от 156,12лв., като датата на последната погасителна вноска е 19.11.2020 г.
Видно от материалите по досието към договора за кредит представено от банката, Н.А. е подписала Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на 18.11.2010 г. и декларация, че й е предоставена необходимата преддоговрна информация по чл.5 ал.2 ЗПК.
На 19.11.2010 г. Н.А. и А.Б. са подписали бланки на банката за съгласие за директен дебит, в които е посочена съответната за всеки от тях банкова сметка, от която той ще се извършва.
Видно от удостоверение изх.№1503-20-00160/07.02.2020 г., издадено от ...., клон .... на ищеца, в качеството му на поръчител по потребителски кредит №11/19030172, разрешен на Н.А. на 19.11.2010 г., той е погасил окончателно, като е изплатил общо сумата 14799,41лв. В удостоверението е посочено на кои дати и с какви по размер суми е правил погашенията. От удостоверението е видно, че последното плащане, с което кредитът е погасен окончателно, е направено на 28.10.2016 г.
Съгласно заключението по назначената по делото ССЕ изготвено от вещото лице С.Щ., кредитът е усвоен на 19.11.2010г. в пълен размер и е отразен/осчетоводен като кредитен оборот по кредитната сметка с титуляр Н.П.А.. Сумите, които са постъпвали за погасяване на кредита съгласно банковите извлечения, предоставени от ...., вещото лице представя в Приложение №1 към заключението. Общият размер на внесените средства по кредитната сметка са в размер на 17 178,60лв., в т.ч. 2 483,63лв. внесени от кредитополучателя Н.П.А. и сумата в размер на 14 694,97лв. внесени от поръчителя А.М.Б.. В заключението по експертизата се сочи, че с внесените средства от поръчителя А.М.Б. в размер на 14 694,97 лв. са погасени задължения по кредита, както следва: главници – 9 268,21лв; договорена възнаградителна лихва – 4 990,76 лв.; Договорена санкционна лихва – 247,50лв.; Такса закъснение – 188,50 лв. Съгласно приложените документи по делото поръчителят/ищец е внесъл последната погасителна вноска сумата в размер на 5 739,73 лв. в брой. По въпроса налице ли са първични счетоводни документи относно погасяването на кредита, вещото лице заключава следното: записването на стопанските операции в счетоводните масиви на банката е на база първичен счетоводен документ т.е. имало е съставен първичен документ, който е основание за отразяване плащането в банково извлечение, предоставено по делото. Съставена е операционна бележка за всяко едно плащане. Съхраняването на първични документи е съгласно разпоредбите на Раздел III Съхраняване на счетоводната информация, чл.12, ал.1 т.3 и чл.13 от Закона за счетоводството.
В
с.з. вещото лице сочи, че в клон на банката в гр.З. са й разяснили, че първични
счетоводни документи се съхраняват
Съдът задължи .... да представи по делото сключена от Н.А. застраховка „Живот“ в полза на банката за обезпечаване на кредита в случай на смърт и първични счетоводни документи удостоверяващи погашенията по кредита. В писмо изх.№1503-20-00957/30.07.2021 г. на .... се сочи, че Н.А. е направила отказ от застраховка при разрешаване на кредита на 19.11.2010 г. Излага се, че погасяване на кредита от 19.11.2010 г. до 07.04.2012 г. се извършва от разплащателна сметка на Н.А. с автоматични операции, съгласно предоставено „Съгласие за директен дебит“; погасяване на кредита от 03.09.2012 г. до 28.10.2016 г. се извършва от разплащателна сметка на А.Б. с автоматични операции към разплащателната сметка на Н.А. и оттам към кредита, съгласно предоставено „Съгласие за директен дебит“; окончателното погасяване на 28.10.2016 г. е с вноска на каса от А.Б..
От разпита на свидетелите М.М. и И.Б. се установява, че А.Б. е уведомил ответницата за това, че е започнал да погасява задълженията по договора за кредит сключен от нейната майка Н.А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни и непротиворечиви.
Поръчителството съгласно чл.138 ЗЗД е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на трето лице. Поръчителят отговаря по самостоятелно правоотношение с кредитора и дори предметът на престацията му да е идентичен с този на по главния дълг, поръчителят плаща свой, а не чужд дълг. Задължението на поръчителя има солидарен характер-чл.141 ал.1 ЗЗД. Изпълнилият поръчител придобива вземания срещу длъжника-чл.143 ал.1 ЗЗД. Тези регресни вземания са проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване в гражданското право. Чрез упражняването им се цели възстановяване на нарушеното във вреда на поръчителя имуществено равновесие. За да възникнат регресните права изпълнението трябва да е действително и точно, като е без значение дали поръчителят е бил осъден от кредитора. Освен това поръчителят трябва да уведоми длъжника за изпълнението- чл.143 ал.2 ЗЗД. Уведомлението е едностранно изявление, което се нуждае от получаване. То е неформално и със свободно определено от поръчителя съдържание. При неизпълнение на задължението за уведомяване, неизпълнилият длъжник може да противопостави на поръчителя възраженията, които е имал срещу кредитора-чл.143 ал.2 изр.2 ЗЗД.
В случая по делото нито се твърди, нито са представени доказателства ответницата да е платила на кредитора нещо, което е платено и от поръчителя. Затова съдът приема, че доколкото тя е уведомена от ищеца, че в качеството му на поръчител е започнал да погасява задълженията на наследодателката й по договора за кредит с ...., не може да му противопостави възраженията, които има срещу банката.
Видно от отговора на исковата молба възраженията на ответницата са от тази категория, а именно че не е получила покана за плащане от кредитора съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД, че на Н.А. не е предоставена преддоговорна информация за отпуснатия кредит и т.н. Те биха били релевантни и подлежащи на обсъждане, в случай че поръчителят не беше уведомил А.С. за започналото погасяване на кредита.
В отговора ответницата оспорва иска, изтъквайки, че в исковата молба А.Б. не посочва дали като поръчител е противопоставил на банката кредитор възраженията принадлежащи на длъжника съгласно чл.142 ЗЗД- дали е искал да му се представят Общите условия на банката, документ касаещ предоставянето на преддоговорна информация. Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото в горецитираната разпоредба е уредено едно право на поръчителя, което не е длъжен да упражни. Освен това то не е предпоставка за възникване на регресното му вземане. Не е такава и неупражненото възражение, което поръчителят би могъл да противопостави на кредитора за отпадане на поръчителството на осн.чл.147 ЗЗД.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за приложима практиката на ВС, обективирана в решение № 74 от 01. 07. 1959г. по гр. д. № 51/1959г., на ОСГК на ВС, според която едва когато поръчителят заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му заплати онова, което той е заплатил за негова сметка. Съгласно практика на ВКС, обективирана в решение № 261 от 12. 07. 2011г. на ВКС по гр. д. № 759/2010г., IV г.о. ГК, при договора за заем е налице едно неделимо плащане, като кредиторът се е съгласил то да се извърши на части, но изплащането на части не представлява периодични плащания по смисъла на чл. чл. 111, б. в“ от ЗЗД. Самото погасяване на задължението от страна на поръчителя не представлява периодично плащане, а правото на поръчителя да търси изплатеното от него на кредитора, възниква от момента, в който той е погасил вземането на кредитора. В този смисъл Определение №214/13.03.2018 по дело №2853/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Съгласно доказателствата по делото А.Б. погасява окончателно кредита с плащане в размер на 5739,73лв. на 28.10.2016 г. Оттогава е започнала да тече петгодишната давност и след като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.11.2020 г., т.е. преди тя да е изтекла, се налага извода, че възражението за погасяване на възникналото в полза на поръчителя вземане е неоснователно.
Във връзка с оспорването на ответницата досежно погасяване задължението на кредитополучателя от поръчителя, а съответно и на представените от банката извлечения от банкови сметки, съдът съобрази следното: извлеченията от банкови сметки са частни свидетелстващи документи. Частният свидетелставащ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Доколкото с банковите извлечения банката удостоверява неизгодни за себе си факти – извършени в нейна полза плащания по кредита, съдът намира, че оспорените документи разполагат с материална доказателствена сила, т.е. обвързват съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна, така както е посочил неговия издател, в конкретния случай- че сумата 14 694,97лв по кредита е погасена от поръчителя.
Съдържанието на представеното от ищеца удостоверение изх.№1503-20-00160/07.02.2020 г., издадено от ...., клон ..., за изплатени от него суми по кредита се оспорва с твърдението, че представлява дадени в писмена форма свидетелски показания. Напротив, доколкото удостоверението изхожда от банката и в него изрично е посочено, че се издава, за да бъде представено в съд, следва да се приеме, че се касае за частен свидетелстващ документ. Посоченото в него, че с издаването му банката не поема ангажимент и за нея не възникват задължения, е без значение, доколкото предвид оспорването на документа от ответника, удостоверените в него обстоятелства подлежат на проверка с всички доказателствени средства. Именно в тази връзка съдът допусна ССЕ, заключението по която приема компетентно и обективно дадено, кореспондиращо с удостоверението.
В обобщение може да се изложи, че всички доказателства събрани в хода на процеса водят до един единствен извод, а именно за плащане в общ размер на сумата 14 694,97лв от поръчителя. Съдът приема за безспорно установено, че ответницата я дължи на ищеца ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащане на вземането. Сумата е платена по договор за потребителски кредит от 19.11.2010 г. с длъжник Н.П.А. ЕГН ...-наследодател на ответницата по делото, от ищеца в качеството му на поръчител по договора, на кредитора ..... За горницата от 14 694,97лв до 14 800 лв. установителният иск следва да се отхвърли като недоказан.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски по делото съобразно уважената част от иска. Той е заплатил следните разноски: 296 лв. ДТ за образуване на делото, 600лв. депозити за СГЕ и ССЕ, адвокатско възнаграждение 1150лв.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Заплатила е адвокатски хонорар в размер на 1334 лв.
Двете страни правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна по делото. За иск с цена 14 800лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая минималния размер на адвокатското възнаграждение е 974лв. Според съда заплатените възнаграждения от страните по делото следва да се редуцират до минималния им размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. След уважаване на възраженията по чл.78 ал.5 ГПК, съдът намира, че А.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1857,77лв. разноски по делото съобразно уважената част от иска, а той на нея- деловодни разноски в размер на 8лв.
Ищецът претендира да му се присъдят направените в заповедното производство разноски, но доколкото не ги е поискал в хода на ч.гр.д.№167/2020 г. на ЧлРС и не са му присъдени със заповедта за изпълнение, в настоящото производство съдът не може да уважи такова искане.
Така мотивиран, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А.М.Б. ЕГН: ..., с постоянен адрес с.Б. общ.Л., установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК против А.А.С., ЕГН ..., с постоянен адрес с.П., ул.... № ...., общ.Ч., съществуване на част от вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 81/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№167/2020 г. на ЧлРС в размер на 14 694,97лв., ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до окончателното му изплащане, представляващо изплатени суми по договор за потребителски кредит от 19.11.2010 г., с длъжник Н.П.А. ЕГН ...-наследодател на ответницата по делото, които ищецът в качеството му на поръчител по договора изплатил на кредитора ...., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, за горницата от 14 694,97лв до 14 800 лв.
ОСЪЖДА А.А.С. ЕГН ..., с постоянен адрес с.П., ул.... № ...., да заплати на А.М.Б. ЕГН: ..., с постоянен адрес с.Б. общ.Л., разноски по делото в размер на 1857,77 лв.
ОСЪЖДА А.М.Б. ЕГН: ..., с постоянен адрес с.Б. общ.Л., да заплати на А.А.С. ЕГН ..., с постоянен адрес с.П., ул.... №... разноски по делото в размер на 8,00 лв.
Решението е постановено при участието на Банка ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.... № ..., представлявано от изпълнителните директори Д.Н. и Д.М., като трето лице-помагач на ищеца А.М.Б..
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Смолянски Окръжен съд.