Решение №
33/24.09.2021г. по гр.д. № 77/2021г.
Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от К.А.С. ЕГН ..., с адрес: гр.П., бул..... № ..., срещу Община .... БУЛСТАТ ...., с адрес: гр.Ч. ул.Б. № ..., представлявана от кмета Б.Х., с която е предявен установителен иск с правно осн.чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.280 ЗЗД, вр.с чл.36 ал.3 ЗА. Твърди се, че въз основа на пълномощни, подписани от кмета на Община .... С.Ч. е образувал против физически и юридически лица за събиране на техни задължения по ЗМДТ, въз основа на издадени от общински власти актове за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от закона, както следва: 1. ИД 4201/2018 г. с длъжник „...." ЕООД; 2. ИД 4202/2018 г. с длъжник „...." ЕООД; 3. ИД 170/2019 г. с длъжник Р.Г.Б.; 4. ИД 168/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 5. ИД 167/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 6. ИД 169/2019 г. с длъжник „..." ЕООД; 7. ИД 4142/2018 г. с длъжник „..." ЕООД; 8. ИД 4139/2918 г. с длъжник „..." ООД; 9. ИД 4141/2018 г. с длъжник „..." ЕООД, 10. ИД 4140/2018 г. с длъжник „..." ООД, всичките по описа па ЧСИ Л.М., с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд Пловдив. Ищецът излага, че по всяко от делата Община ... му дължи възнаграждение от 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело, в минималния размер, определен чл. 10 т.1 от Наредба № 1/2004 г. Обяснява, че поради липса на изричен писмен договор за правна защита и съдействие възнагражденията по делата са определени на основание чл.36 ал.3 от ЗА с Решение на АС – Пловдив, взето с протокол № 34/17.12.2020 г. Ищецът сочи, че възнагражденията не са му изплащани от Община ... с оправданието, че в общинския бюджет няма достатъчно средства. Излага, че въз основа на негово заявление по чл. 410 ГПК в РС – Чепеларе е образувано ч.гр.д. № 53/2021 г. и е издадена Заповед за изпълнение на 14.04.2021 г. срещу, която длъжникът Община ..., подал възражение по чл. 414 ГПК. С това обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск, по който съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който иска се оспорва като неоснователен. Община .... сочи, че между него и ищеца са действали сключени договори за абонаментно правно обслужване от 01.06.2018 г. и 06.12.2018 г., съгласно които е уговорено, че ищецът се задължава да предоставя допълнително правно обслужване. Твърди, че в чл.4.1 от договорите е уговорено, че възложителят ще заплаща месечен абонамент на изпълнителя, за дейностите предмет на договора като в същия член страните са се уговорили, какво не включва тази сума. Счита, че образуване на изпълнителни дела и изобщо представителство по изпълнителни дела не е уговорено като изключение от сумата за абонаментно обслужване. Намира, че от съдържанието на договорите става ясно, че Община ..... ще заплаща сумата 1100,00 лв. на месец на ищеца, след предоставяне на отчет за извършената месечна работа по договора и издаване на съответния документ – договор за правна защита и съдействие, въз основа на който общината да извърши съответното плащане. (чл.2.8 от договорите). Община ..... излага, че в деловодството й не били открити такива отчети за срока на договорите, за абонаментно правно обслужване, че липсват и изрично уговорените финансови документи, а именно: договори за правна защита и съдействие, сключени за процесните претенции. Ответникът моли съда да приеме, че изготвянето на еднотипни молби, каквито са представените по делото, е включено в обема на предоставяната правна помощ, съгласно договорите за абонаментно правно обслужване от 2018 г.
На следващо място, ответникът счита, че упълномощаването от страна на кмета за образуване на въпросните изпълнителни дела е недействително, тъй като кметът не може да делегира права, с които не разполага. Твърди, че кметът на общината няма правомощия на орган по приходите и не е процесуално легитимиран да събира вземания по актове за установяване на вземания по чл.107, ал.3 ДОПК. Навежда доводи, че съгласно чл.4, ал.1, изр.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗМСМА кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, а не орган по приходите. Община .... счита, че в случая предвид наличието на договори за абонаментно обслужване, не са били налице предпоставките за произнасяне на адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА, тъй като този ред е приложим единствено при липса на договор между адвоката и клиента.
В отговора на исковата молба се сочи, че в случая ищецът в качеството си на адвокат не е положил изискуемата от общите и специални разпоредби на закона – ЗЗД и ЗА грижа, дължима от адвоката при изпълнение на сключените договори за абонаментно правно обслужване. Счита, че съгласно уговорките в тези договори адвокатът първо е следвало да представи отчет за извършена работа и евентуално да поиска изплащане на възнаграждение, докато в случая той е пристъпил към претенция по съдебен ред. Твърди, че в деловодството на Община ..... не са налице данни, че ищецът е образувал изпълнителни дела, при което и да е ЧСИ и че това негово поведение е в нарушение на сключените договори и на изискуемото се, съгласно етичния кодекс на адвоката поведение, включително като го консултира относно възможността за постигане на спогодба. Община ..... счита, че с поведението си ищецът застрашава Община ..... от понасянето на отговорност за разноските, направени от длъжниците по изпълнителните дела, най-малкото, защото е следвало да знаят, че кмета на общината не е процесуално легитимиран да образува такива изпълнителни дела по реда на ДОПК.
Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з. От негово име становище за основателност на иска ангажира пълномощникът му адв.Е.С..
Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник адв.С., която от негово име поддържа предявения установителен иск.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, доколкото делото е образувано след снабдяване на К.С. със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Община .... за сумата 2000лв. по ч.гр.д.№53/2021 г. на ЧлРС, по която длъжникът възразил; както и по повод дадени указания от съда за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението.
Видно от представените по делото копия от изпълнителни дела образувани от ЧСИ Л.М. с район на действие Пловдивски Окръжен съд, ответникът К.С. в качеството му на адвокат на 05.10.2018 г., 30.10.2018 г. и 15.02.2019 г. е бил упълномощен с изрични писмени пълномощни от Община ...., представлявана от кмета С.Ч., да образува изпълнителни дела срещу общо 10 броя лица за събиране на задълженията посочени в актове за установяване на такива по смисъла на чл.107 ал.3 ДОПК и да представлява взискателя по тези дела до приключването им. Въз основа на подадени от адв.С. от името на Община .... молби били образувани 1. ИД 4201/2018 г. с длъжник „...." ЕООД; 2. ИД 4202/2018 г. е длъжник „...." ЕООД; 3. ИД 170/2019 г. с длъжник Р.Г.Б.; 4. ИД 168/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 5. ИД 167/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 6. ИД 169/2019 г. с длъжник „..." ЕООД; 7. ИД 4142/2018 г. с длъжник „..." ЕООД; 8. ИД 4139/2918 г. с длъжник „..." ООД; 9. ИД 4141/2018 г. с длъжник „..." ЕООД, 10. ИД 4140/2018 г. с длъжник „..." ООД, всичките по описа па ЧСИ Л.М., с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Вземанията на Община ...... произтичат от непогасени задължения от юридически и физически лицата за данък върху недвижими имоти и са установени с актове за установяване на задължения от 2018 г. на орган по приходите при Община ...... Актовете са издадени на осн.чл.107 ал.3 ДОПК и са изпълнителните титули, въз основа на които Община .... пристъпва към принудително изпълнение.
Съгласно чл.38 ал.1 ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината, а съгласно чл.44 ал.1 т.15 ЗМСМА кметът представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда.
Съгласно чл.209 ал.2 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се предприема въз основа на акт по чл. 107; а съгласно чл.210 ДОПК страни в производството за принудително изпълнение са публичният взискател и длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника. Публичният взискател е носителят на публичното притезание, което следва да се удовлетвори принудително, след като липсва доброволно изпълнение от страна на публичния длъжник. Обикновено публичният взискател е държавен или общински орган, който е провел производство по установяване на вземането и съответно е издал акт за това. Това според съда в настоящия му състав не изключва възможността принудителното изпълнение да се предприеме от кмета на Общината, който я представлява съгласно чл.38 ЗМСМА.
Съгласно разпоредбите на чл.4 ал.1-4 от Закона за местните данъци и такси установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвидената възможност в чл.4 ДОПК за делегиране от кмета чрез заповед до определено длъжностно лице от администрацията на тези правомощия според съда не лишава самия него от възможност да предприеме съответните действия сам.
Не на последно място, следва де се отбележе, че действията по образуване на делата са предприети от Община .... и в настоящото производство, ответникът не може да обосновава възраженията си срещу иска със твърдейки собствено противоправно поведение през 2018 г.
Видно от договор №48/01.06.2018 г. за абонаментно правно обслужване и договор от 06.12.2018 г. за абонаментно правно обслужване, двата сключени между Община ....., в качеството на възложител, и адв.К.С., в качеството му на изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва консултантска дейност – абонаментно обслужване, текуща правна помощ по смисъла на чл.6 и сл. от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за срок от 6 месеца по всеки от договорите срещу ежемесечно възнаграждение от 1100лв. без включен ДДС, като в тази сума не се включва дължимото от възложителя възнаграждение за процесуалното му представителство по досъдебни и съдебни производства пред граждански, административни, наказателни, арбитражни съдилища и пред КЗК, ако такова бъде възложено (чл.4.1) . В т.II от договорите, чието съдържание е идентично, са регламентирани задълженията на изпълнителя, а именно по чл.2.1. Да дава правни консултации на възложителя при поискване; чл.2.2. Да започне извършване на възложената работа в срок не по-късно от 4ч. от предоставяне на всички необходими за целта данни; чл.2.3. Да спазва конкретно уговорените срокове за извършване на съответната работа, а когато това е невъзможно незабавно да уведоми възложителя; чл.2.4. Да извърши веднага на място исканата устна консултация освен акт правната и фактическа сложност на поставения проблем изисква допълнително проучване и използване на данни за събирането на които е необходим определен период от време. В този случай изпълнителят определя разумен срок за даване на съответната консултация/извършване на съответната услуга; чл.2.7. При възлагане да осъществява защита на възложителя пред съответните компетентни органи в досъдебни и съдебни производства по трудови, административни, административно-наказателни, наказателни, граждански, търговски и изпълнителни дела свързани с дейността му, съгласно общите разпоредби на законите и при спазване на професионалната етика, като в рамките на един работен ден подробно информира същия за хода на процесите и необходимите мерки които следва да бъдат предприети;
Съгласно чл.4.4 от договорите за явяване на дела свързани с дейността на възложителя същият на основание разпоредбите на чл.6 т.11 предл.второ от Наредба №1/2004 г. дължи на изпълнителя отделно възнаграждение извън уговореното в настоящия договор. Размера на възнаграждението в тези случаи се определя на основание разпоредбите на наредбата.
От съдържанието на двата договора безспорно се установява, че страните са сключили валидни договори за абонаментно правно обслужване предвиждащо отделно заплащане на адвоката на работата му при осъществяване на процесуално представителство по дела. Поради това съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство от страна на адв.К.С. по 10-те изпълнителни дела му се дължат отделни възнаграждения. Неоснователно ответникът възразява, че подаването на молбите за образуване на делата са част от консултантската дейност на адвоката, за която са заплащани месечни хонорари от 1100лв. по договорите за абонаментно обслужване. Действително в случая освен пълномощните от кмета, удостоверяващи възлагането на процесуално представителство, е следвало да се изготвят и договори за правна защита и съдействие, но предвид липсата на такива ответникът е провел производство по реда на чл.36 ал.3 ЗА. Съгласно тази разпоредба при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. От приложения в заповедното производство протокол №34/17.12.2020 г. на Адвокатски съвет Пловдив се установява, че на адвокат К.С. са определени възнаграждения от по 200 лв. по всяко от изпълнителните дела. Съобразена е разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв. Следователно за 10-те броя дела на адвоката за осъщественото от него процесуално представителство на Община .... по делата се дължат общо 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
Необосновано Община ... сочи, че по изпълнителните дела адв.С. депозирал единствено молби за образуването им. Напротив, по делата са налице други становища и искания изходящи от него (например молба вх.№18886/22.11.2018г. на ЧСИ М. по ид.4139/2018 г., с която се заявява, че вземането е погасено и се представят документи). Действително липсват доказателства за изготвен отчет за свършената работа, депозиран пред Община ...., но това не води до извод за недължимост на претенцията, доколкото възложената работа е свършена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът се явява основателен по основание и размер. На осн.чл.78 ал.2 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Ищецът претендира да му се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение 500лв., ДТ за образуване на делото 40лв. и такса по сметка на ЧСИ за снабдяване с копия на изпълнителни дела 240 лв., общо 780лв. По повод направеното от Община .... възражение по чл.78 ал.5 ГПК, съдът съобрази, че то се явява основателно. Фактическата и правна сложност на делото не обосновават по–висок от минималния размер на адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение следва да се възложи за заплащане от ответника в редуциран размер от 370лв. Той следва да заплати на ищеца и разноските за ДТ за образуване на делото 40лв. и такса по сметка на ЧСИ за снабдяване с копия на изпълнителни дела 240 лв., общо 650лв.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. В заповедното са направени такива в общ размер от 410 лв, които с оглед изхода на делото следва да се заплатят от Община ....
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ... БУЛСТАТ ...., с адрес: гр.Ч. ул.... № ..., представлявана от кмета Б.Х., че дължи на К.А.С. ЕГН ..., с адрес: гр.П., бул..... №...., сумата 2 000 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за образуване от името на Община .... на изпълнителни дела за неплатени местни данъци и такси: 1. ИД 4201/2018 г. с длъжник „...." ЕООД; 2. ИД 4202/2018 г. с длъжник „...." ЕООД; 3. ИД 170/2019 г. с длъжник Р.Г.Б.; 4. ИД 168/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 5. ИД 167/2019 г. с длъжник „..." ЕООД, 6. ИД 169/2019 г. с длъжник „..." ЕООД; 7. ИД 4142/2018 г. с длъжник „..." ЕООД; 8. ИД 4139/2918 г. с длъжник „..." ООД; 9. ИД 4141/2018 г. с длъжник „..." ЕООД, 10. ИД 4140/2018 г. с длъжник „..." ООД, всичките по описа па ЧСИ Л.М., с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №28/13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 53/2021г. г. по описа на ЧлРС.
ОСЪЖДА Община .... да заплати на К.А.С. разноски в размер на 410 лв. по ч.гр.д. № 53/2021г. на ЧлРС.
ОСЪЖДА Община ..... да заплати на К.А.С. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 650 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Смолян..