Решение № 28/11.08.2021г. по гр.д. № 30/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.2 ГПК вр. с чл.221 ал.2 КТ.

Образувано е по постъпила искова молба от „….." ЕООД ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: град Ч., ул. „…." № …, представлявано от  С.Л. и М.А., срещу И.Д.М.   ЕГН:..., с адрес: гр.Ч., ул. „….."№…, в която се сочи, че по силата на трудов договор за неопределено време, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ от 29.03.2019 г. И.Д.М. е работил в дружеството ищец на длъжност „….". С Допълнително споразумение от 01.04.2019 г. към трудовия договор, основното месечно трудово възнаграждение на работника е определено в размер на 920 лв. В исковата молба се излага, че за периода от 3 декември 2019 г. до 14 януари 2020 г. И.М. не се е явявал на работа без уважителни причини - не е подал молба за ползване на платен или неплатен отпуск и не представил болничен лист. С докладна записка от 14.01.2020 г. С.Д., на длъжност „процесен ръководител „….." е уведомил законните представители на „….." ЕООД за извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина и срещу И.М. е инициирано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се, че въпреки многократните опити за осъществяване на контакт по телефона и по е-mail с работника И.М., последният не е бил открит. На двата известни адреса на работника, а именно: в гр. К., ул. „…." № …, който е вписан в трудовия договор и в гр. Ч., ул. „….." № …, са изпратени по пощата с обратна разписка искане за даване на писмени обяснения, съпроводено с уведомително писмо, които са се върнали от „Български пощи" ЕАД в цялост с отбелязано клеймо „Непотърсена пратка". Ищецът сочи, че със заповед № 1346/13.02.2020 г. на законните представители на „….." ЕООД на работника И.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и трудовото му правоотношение с дружеството е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Излага се, че заповедта е изпратена отново на двата известни адреса на работника по пощата с обратна разписка, като заповедта, която е изпратена в гр. К., ул. „….." № … се е върнала в цялост като „непотърсена пратка", а заповедта, която е изпратена в гр.Ч., ул. „…" № … е връчена на майката на работника - г-жа М. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, дружеството е определило, че дължи на И.М. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ за 2019 г. в размер на 4 работни дни, което съгласно приложен фиш за м.март 2020 г. възлиза на 263.26 лв. В същата заповед е посочено и дължимото от И.М. обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ - в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието 30 дни, което съгласно приложения фиш за м.март 2020 г. възлиза на 1382.10 лв. Ищецът твърди, че към настоящия момент задължението на И.М. за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение след приспадане на дължимото от „….." ЕООД обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., е в размер на 1118.84 лв. и не е погасено/изплатено.

Сочи, че по ч.гр.д. № 135/2020 г. на ЧлРС за вземането му била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Излага, че на 11.01.2021 г. получил съобщение, с което съдът го е уведомил, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указва, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело в предвидения в ГПК едномесечен срок. С това ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск, по който моли да се признае за установено по отношение на ответника И.Д.М., че му дължи, сумата в размер на 1118.84 лв. - главница, представляваща, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 135/2020 г. на РС Чепеларе разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

От ответника чрез назначения му особен представител адв.Т.Д. е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че по отношение на И.М. не е наложено по надлежния ред дисциплинарно наказание - уволнение, респективно дисциплинарното уволнение е незаконно, поради което и работникът не дължи на "……" ЕООД претендираното обезщетение.

Прави се възражение за неизслушването на работника от страна на работодателят, преди налагането на наказанието, което обосновава незаконност на дисциплинарното уволнение. В отговора на исковата молба се излага, че съгласно представената докладна записка в периода от 27 ноември до 02 декември 2019г. И.М. е бил в отпуск поради болест, за което е представил болничен лист, като след периода на болничния лист не се е явил на работа. Навеждат се доводи за евентуално сериозно заболяване, което да е предопределило невъзможността на М. за по-нататъшно изпълнение на трудовите му задължения.

На следващо място се твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че работникът е надлежно поканен да даде обяснения в хода на дисциплинарното производство. Оспорва се твърдението, че срещу приложените по делото известия за доставяне ищецът е отправял до М. именно представените Искане за даване на обяснения и Уведомления. Заявява, че липсват данни, от които безспорно се установява, че именно посочените книжа са отправени до И.М..

В отговора се развиват доводи, че съгласно чл.195 ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Ответникът счита, че липсват доказателства заповедта за дисциплинарно уволнение да е надлежно връчена. Излага съображения, че липсват доказателства, че именно заповедта за дисциплинарно уволнение е била отправена до М. ведно с известието за доставяне, което се представя с исковата молба.

Сочи, че в случая, заповедта не е връчена на М., а е предадена на лице с имената Е.М., за която е посочено, че е майка на М., като е отбелязано, че същата живее в едно домакинство с М.. Така посочените факти в известието за доставяне ответникът оспорва, като неверни. Твърди, че съгласно трудовия му договор е посочил като свой адрес - адрес в гр.К., но работодателят не е изпратил заповедта за уволнение на този адрес, а го е изпратил на непосочен от никого адрес в гр.Ч.. Дори и това да е дома на майката на М. сочи, че това не е лице, което е пълнолетно и живее в едно домакинство с него. Намира, че след като е посочил в договора си адрес в гр.К. очевидно именно там е неговия дом; че работодателят не може произволно къде да търси работника, за да му връчи заповедта за дисциплинарно уволнение, той е задължен да изпрати същата за връчване до адреса му посочен в трудовия договор.

Излага се, че получаването на заповедта за уволнение от Е.М. не е равнозначно на получаване на заповедта за уволнение от самия него, тъй като поради пълнолетието му тя не е част от неговото семейство и не може да получава книжа от негово име. Счита, че не е налице надлежно връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на М., съответно съобразно чл.195 ал.3 КТ не е налице наложено наказание дисциплинарно уволнение.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв.Д., който от негово име поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител адв.Д., не се явява в с.з. От негово име особения представител ангажира становище за неоснователност на предявения иск. Навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на уволнението, а съответно и за отхвърляне на предявения иск, а именно че работодателят не е получил разрешение на Инспекцията по труда за извършване на уволнението, съгласно чл.333 ал.1 т.3 КТ.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№135/2020 г. на ЧлРС ищецът „……" ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №59/14.09.2020 г. срещу И.Д.М. за сумата 1118,84 лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, ведно със законната лихва от 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Установителният иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.2 ГПК е допустим доколкото заповедта за изпълнение е връчена на И.М. по реда на чл.47 ал.5 ГПК и с разпореждане №421/07.12.2020 г. съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск.

Видно от представения по делото трудов договор №1516/29.03.2019 г. и допълнително споразумение от 01.04.2019 г. към него, между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е работил на длъжност „…..“ в дружеството ищец с основно трудово възнаграждение 920лв. По повод докладна записка на С.Д.- ръководител „….“ от 14.01.2020 г. до работодателя, ищецът е изискал писмени обяснения от работника. Писмото е изпратено с обратна разписка чрез „Български пощи“ЕАД на адреса на М. посочен в трудовия му договор : гр.К., ул….. №…., но пратката е върната невръчена с отбелязване, че е непотърсена. С такова отбелязване е върната и от адрес гр.Ч., ул….. №…, който съгласно направените по делото справки в Национална база данни „Население“ се установява, че е постоянен и настоящ адрес на И.М.. Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено от работодателя със заповед №1346/13.02.2020 г., с която на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовия договор е прекратен. В заповедта е посочено, че на осн.чл.221 ал.2 КТ работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение и е определено да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.- 4 дни. Заповедта е изпратена с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ЕАД на адреса на И.М. в гр.К., но и тази пратката е върната невръчена с отбелязване, че е непотърсена. След това е била изпратена на неговия постоянен и настоящ адрес гр.Ч., ул…… №…. Видно от оформената обратна разписка заповедта за уволнение и придружителното писмо са връчени на 28.02.2020 г. на Е.М.-майка на адресата.

Съгласно представен по делото фиш за работна заплата, брутното месечно възнаграждение получено от М. за един месец е в размер на 1382,10лв. Работодателят и изчислил, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от М. е в размер на 263,26лв., извършил е прихващане между двете насрещни вземания, поради което претендира от ответника сумата 1147,80лв.

Съгласно  чл. 221, ал.2, изр. първо от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма спор относно размера на получаваното от ответника брутно трудово възнаграждение, нито относно факта на прекратен от работодателя със  заповед №1346/13.02.2020 г. трудов договор на И.М. поради дисциплинарно уволнение. Спорно между страните е влязла ли е в сила тази заповед.

Съгласно чл.195 ал.2 КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

Видно от доказателствата по делото, след неявяване на ответника на работа в продължение на повече на един месец без представяне на молба за отпуск или болничен лист, предвид липсата на възможност да връчи заповедта за уволнение на И.М. лично, работодателят се е възползвал от възможността да му я изпрати с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД. Първоначално я е изпратил на посочения от ответника адрес в трудовия му договор в гр.К., но след като пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена, я е изпратил на постоянния и настоящ адрес на М. в гр.Ч.. Според съда доколкото на обратната разписка е налице отбелязване, че писмото е получено от Е.М. – майка, заповедта за уволнение е надлежно връчена на 28.02.2020 г. на ответника.

За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г.о., ГК. Заповедта е връчена на адрес различен от посочения от М. в трудовия му договор, но доколкото той е търсен и не е открит на него, поред съда работодателят правилно е изпратил заповедта за връчване на неговия постоянен и настоящ адрес в гр.Ч.. След като се е регистрирал на този адрес ответникът очевидно е пребивавал на него, още повече, че видно от трудовия му договор, местоработата му е била в гр.Ч., ….

Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че с представените по делото пощенски пликове и обратни разписки са изпратени именно заповедта за уволнение и придружителното писмо към нея, доколкото ответникът не ангажира доказателства в обратна насока. Възражението му, че пратките са съдържали различни документи от представените от работодателя се явява бланкетно и необосновано.

Искът за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение се предявява в двумесечен срок от връчване на заповедта, с която е наложено –чл.358 ал.1 т.2 КТ. В случая той е следвало да бъде предявен до 28.02.2020г. След тази датата според съда възраженията на ответника за незаконосъобразност на заповедта за уволнение се явяват преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.

Претенцията се явява доказана по основание и размер и затова следва да бъде уважена изцяло. На ищеца се дължат, както направените в настоящото производство, така и тези направени в заповедното. Ищецът е направил в настоящото производство следните разноски: ДТ 25лв., адвокатско възнаграждение 360 лв., депозит за особен представител на ответника 308 лв, общо 693лв., а в заповедното производство: 25лв. ДТ и 360лв. адвокатско възнаграждение, общо 385лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.М.,   ЕГН:..., с адрес: град Ч., ул. „…."№…, че дължи на  „….." ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: град Ч., ул. „…." № …, представлявано от  С.Л. и М.А., сумата 1118.84 лв. - главница, представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №59/14.09.2020 г.  по ч.гр.д. № 135/2020г. г. по описа на ЧлРС.

ОСЪЖДА И.Д.М. да заплати на „……" ЕООД разноски в размер на 385 лв. по ч.гр.д.№135/2020 г. на ЧлРС.

ОСЪЖДА И.Д.М. да заплати на „……" ЕООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 693 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Смолян.