Решение №
10/23.04.2021г. по гр.д. № 163/2020г.
Съдия докладчик:
Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.30 ал.3 ЗС и чл.61 ал.2 ЗЗД.
Образувано
е по постъпила искова молба от С.С.Г., ЕГН ***, с
адрес: гр.Ч., ул.“…..“ № …., срещу Р.И.М. „……“ гр.С., БУЛСТАТ ….., с адрес:
гр.С., ул.“…..“ № …, представляван от директора В.В.,
в която се сочи, че към 24.03.2020 г. ищцата била единствен собственик на
самостоятелен обект в сграда с площ 129,74 кв.м. с идентификатор №
80371.240….., представляващ жилище, находящо се в
сграда с идентификатор № 80371.240….., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор № 80371.240…. по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през
В последното с.з. по делото съдът допусна изменение на иска под формата на намаление по реда на чл.214, ал.1 ГПК, съгласно което иска за осъждане на ответника да възстанови припадащата му се част от необходимите разноски, заплатени от ищцата, за ремонт и поддръжка на общи части на сградата - ремонт на комин, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и боядисване на фасада, се счита предявен за сумата 1 342.69 лева, вместо първоначално заявената сума в размер на 3 083.90 лева; иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата полезните разноски за подобряване етажа му - ремонт и боядисване на врати до размера, с която се е увеличила стойността на имота, да се счита предявен за сумата 85 лева, вместо първоначално заявената сума 400 лева; иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата 1/2 от размера полезните разноски за подобряване на сградата – залепване цокъл от гнайс до 1/2 от размера, с който е увеличила стойността на сградата вследствие на подобрението, да се счита предявен за сумата 52.56 лева, вместо първоначално заявената сума в размер на 180 лева.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва предявените искове изцяло. Сочи, че като бюджетна структура за него има строги правила за разходване на предоставените му бюджетни средства. Средствата за ремонти следва да бъдат предварително планирани и одобрени. За извършване на самата дейност следва да бъде обявена процедура и да бъдат представени поне 3 оферти, от които да бъде избрана най-добрата. Изпълнителят следва да представи всички утвърдени в нормативните актове документи за извършените и приети дейности, след което да бъдат изплатени дължимите суми. Счита, че в настоящия случай това не е направено. Намира, че ищцата Г. е предприела ремонти, както е посочила и в исковата си молба: необходими такива и полезни, без предварително да го уведоми за това и при неспазване на установения в нормативните актове ред. Излага, че от исковата молба не става ясно за кои дейности какви разходи са извършени, какви материали са вложени и съответно какви суми се претендират. Счита, че към исковата молба следва да бъде приложена план-сметка за извършените дейности и вложените материали, в частност за претендираните за заплащане от нас такива, както и утвърдените документи за приетите и изплатени дейности, както е посочено по-долу. Твърди, че към исковата молба са приложени написани на ръка разписки за извършени дейности и фактури за закупени материали, предназначението на които не съответства на описаните като извършени такива по общите части; че ищцата е извършвала ремонти и подобрения не само на общите части на сградата, но и само на своята част от имота.
Сочи,
че в случая липсват задължителните документи, въз основа на които се извършва
плащане в строителството - фактура и Протокол/Акт Образец 19 за извършени СМР,
в които са описани видовете извършени работи като количество, единична цена и
стойност, които документи са подписани от изпълнителя -че е извършил и предал
посочените дейности и от възложителя - че е приел и заплатил извършената работа.
При това, съгласно данъчните закони в Република България, разликата между
датите на издаване на фактурата и Протокол/Акт Образец 19 за извършени СМР
следва да бъде не повече от 2-3 дни. Ответникът излага, че в строителството има
посочени базисни цени за отделните видове строително-монтажни работи. През
Намира,
че количествата на закупените материали са доста повече от необходимите за
извършване на описаните в исковата молба и претендирани
ремонтни работи. Сочи, че към исковата молба са предявени за заплащане фактури
и документи, за които е изтекъл предвидения в закона давностен
срок. Разходите за тях (за материали и извършени дейности) са погасени по
давност и оспорва тяхното заплащане. Ответникът заявява, че видно от
представените с исковата молба доказателства, през
Ответникът навежда доводи, че като полезен ремонт на сградата следва да бъдат отнесени също кърпеж и боядисване на фасади (предвид посоченото по-горе за тях и предвид естеството на самата дейност) и свързаните с това разходи, вкл.вдигане на скеле и демонтирането му, боядисване на стрехата на сградата. За гаражните врати, признава, че е са вход изцяло за неговата част от имота и нямат нищо общо с подхода към имота на С.Г.. Заявява, че не е бил уведомен и не знае, а и от исковата молба не става ясно, какви дефекти са наложили ремонт на тези гаражни врати. Във връзка с посоченото, че са били повредени и в сградата е нахлувал студен въздух, заявява, че ищцата е имала възможност да направи вътрешна изолация на своята част от имота, каквито технологии предлага съвременната строителна практика. Относно полезните разноски, посочени по-горе, ответникът намира, че ищцата е следвало да постави въпроса относно необходимостта за извършването им пред общото събрание на собствениците и да запознае ръководството на музея с тази необходимост, а не е направила това. За двете разписки за изплатените на ръка суми за извършени дейности, които са от 20.08.2017 г., сочи, че фактурите за закупените материали са с по-късни дати. Счита, че ако цялата сума за извършената дейност е предплатена, което не е практика в строителството, счита, че липсва отчет каква част от предплатената работа е извършена.
Не на последно място РИМ – С. навежда доводи относно следното: С исковата молба се претендира да изплати половината от направените разходи, които са в размер на 3663,04 лева. при положение, че дяловете в общите части на сградата са: 26,28 % на музея и 73,72 % на ищцата. Затова счита, че разноските за собствениците на сградата следва да се поделят в това съотношение, а не по 1/2 за всеки от тях. Ответникът заявява, че средствата с които разполага музеят са ограничени и от тях почти не може да отдели такива за ремонти.
В с.з. ищцата, редовно призована, се явява с пълномощник адв.Д., която от нейно име поддържа предявения иск, представя писмена защита.
Ответникът, редовно призован, в с.з. се представлява от пълномощник адв.Щ., която от негово име навежда доводи за отхвърляне на претенциите, представя писмена защита.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №61,
том I, рег.№443, д.№59/24.03.2020 г. на нотариус Х.Д. с район на действие ЧлРС ищцата Г. е призната за собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 80371.240…., представляващ жилище със
застроена площ 129,74 кв.м. с брой нива на обекта две, находящо
се в сграда с идентификатор № 80371.240….., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор № 80371.240….. по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена
през
Видно
от представеното по делото саморъчно завещание от
От
разпита на свидетелите Я.П. и К.К. се установява, че
през лятото на
По
делото беше назначена основна и допълнителна СТЕ, възложена на вещото лице
инж.Р.К., заключенията, по която съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвени, неоспорени от страните. След направен оглед вещото лице установява
следното: подменени са улуците с поставяне на нови скоби, водосточните тръби и
водосточните казанчета, комините са обшити с ламарина, стрехите са боядисани,
фасадите на сградата са изкърпени и боядисани, изпълнен е цокъл от гнайс по
южната и източна фасади на сградата, частично на северната фасада с ширина от
В заключението по допълнителната СТЕ вещото лице сочи, че делът в общите части на сградата, припадащ се на всеки от двата самостоятелни обекта в сградата, определен в процентно съотношение е както следва: за СОС с идентификатор №80371.240….. със застроена площ от 46,26 кв.м, находящ се на първи етаж от сграда с №80371.240…..- 26,28 %; за СОС с идентификатор №80371.240….., с обща застроена площ от 129,74кв.м, находящ се на първи и втори етаж от сграда с №80371.240……- 73,72 %. Стойността, с която се е увеличила стойността на сградата вследствие залепването на цокъл от гнайс по фасадата, вещото лице определя в размер на 185 лева към юли-август 2017г. Увеличената стойност в следствие залепването на гнайс към датата на подаване на исковата молба /06.11.2020г./ определя в размер на 200 лева.
При установена етажна собственост на жилищната сграда по отношение на етажните собственици е приложима нормата на чл.41 от ЗС. За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС, т.е. всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или състоянието му би се влошило.
От
писмените доказателства по делото се установи, че страните са собственици на
самостоятелни жилища в сградата и като такива притежават съответна част от
общите части на същата, което е от значение за извършените от тях разходи за
общите части. Установи се категорично необходимостта от извършване на разходи
за ремонт на комини, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и
боядисване на фасада. От гласните доказателства и СТЕ става ясно, че през
лятото на
Съсобственикът,
заплатил самостоятелно извършването на необходимите разноски, е материално
легитимиран да иска от другия съсобственик да вземе участие в реализирането им.
След като ищцата е извършила ремонт на обща част, тя има вземане към ответника
за частта от направените разходи, съответстващи на неговия дял в общите части.
Доколкото между страните по делото няма спор относно размера на участието им в
етажната собственост, както и е видно от документите за собственост, то
ответникът, като притежател на 26,28 % идеална част от общите части, дължи на
ищеца 26,28 % от направените необходими разноски по извършения ремонт през
месец август
Във връзка с основното заключение по СТЕ съдът съобрази обаче, че вещото лице остойностява в представената количествено-стойностна сметка дейности, които са предмет на претенциите за полезни разноски, които следва да се приспаднат от сумата 6 234,59лв.- за цокъл, за врати, а също и затваряне на прозорец с шпертплат, което не е предмет на претенция. Общо ремонтът за необходими разноски е в размер на 5313,55лв. Ответникът следва да заплати необходими разноски в размер на 1396,40лв. (5313,55лв х 26,28 %). Доколкото искът е предявен за по-ниска сума 1 342.69 лева, съдът счита, че следва да го уважи изцяло.
Искът за полезни разноски направени в общите части следва да се квалифицира като такъв с правно основание по чл.61 ал.2 ЗЗД. Ищцата претендира сумата 52.56 лева за подобрение в общите части на сградата представляващо залепване цокъл от гнайс до 1/2 от размера, с който е увеличила стойността на сградата вследствие на подобрението. Следва да се има предвид, че извършените в съсобствения имот подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Подобренията, извършени без съгласието на останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В случая стойността на сградата се е увеличила вследствие това подобрение с 200лв., съгласно заключението по допълнителната СТЕ, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 52.56 лева. (200лв. х 26,28 %).
Третият иск за подобрения касае ремонт на врати, които са част от самостоятелния обект на ответника, а не в общите части. Стойността на обекта на РИМ С. се е увеличила вследствие това подобрение с 85 лв., съгласно заключението по СТЕ. Поради това и съгласно правилото на чл.61 ал.2 ЗЗД- той следва да заплати стойността на обогатяването.
Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че ответникът е учреждение на бюджетна издръжка и че няма предвидени средства за ремонт.
Законната лихва върху уважения размер на исковете от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на претенциите, поискана е с исковата молба, поради което следва да се присъди.
На ищеца се дължат направените за водене на делото разноски съгласно чл.78 ал.1 ГПК, общо в размер на 1286,60лв.: адвокатско възнаграждение 510 лв., депозити за СТЕ 630лв., ДТ за образуване на делото 146лв.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА Р.И.М „…..“ гр.С., БУЛСТАТ ……, с адрес: гр.С., ул.“……“ № …, представляван от директора В.В., да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул.“……“ № …, сумата 1480,25лв, ведно със законната лихва от 06.11.2021 г. до окончателното й изплащане, от които:
1)
сумата 1 342.69 лева, представляваща стойността на извършени необходими разходи
при изпълнен през
2)
сумата 52.56 лева, представляваща стойността, с която се е обогатил ответника
вследствие извършени полезни разходи при изпълнен през
3)
сумата 85 лева, представляваща стойността, с която се е обогатил ответника
вследствие извършени полезни разходи при изпълнен през
ОСЪЖДА Р.И.М. …… гр.С., да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул.“…..“ № …., разноски по делото в размер на 1286,60лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Смолян в 2-седм.срок от връчването му на страните.