Протокол от съдебно заседание от 31.03.2021г. по НОХД
№ 153/2020г.
На именното повикване в 10:30 часа се
явиха:
За Районна прокуратура гр.Смолян,
Териториално отделение гр.Чепеларе, редовно и своевременно призована, се явява
прокурор В.К..
Подсъдимият Л. Т. Т., редовно и
своевременно призован, се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.Г.
– АК Пловдив.
Подсъдимият Ц. И. С., редовно и
своевременно призован, се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.К.
АК гр.Пловдив.
Наследниците на пострадалия Н.К.- К.К. и
Р.Д., са нередовно призовани. В съда не са върнати разписките към изпратените
им съобщения, с които им се указва възможността да се конституират като
граждански ищци и частни обвинители по делото. От името на К.К. и Р.Д.- К. се
явява повереник адв.Д., надлежно упълномощена.
От името на ощетеното юридическо
лице „....“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, се явява повереник
адв.Т.Д., надлежно упълномощена.
ДОКЛАДВАТ се
постъпили по делото писмени молби за предявяване на граждански искове от
упълномощената от К.К. и Р.Д. за техен повереник адв.Д., ведно с пълномощни.
ДОКЛАДВАТ се постъпили по делото препис-извлечение от акт за смърт на
Н.К., издадено от Столична община, район „Банкя” и удостоверение за
наследници на Н.К. изх.№ РБН21-ДИ09-11/08.03.2021 г., издадено от Столична
община, район „Банкя”.
Адв.Д.: Като надлежно упълномощен повереник на
Р.А. Д. - К. и К. Н. К., заявявам, че не правим възражение за нередовното
призоваване, моля да се даде ход на делото. Моите доверители са получили
книжата от съда, но по неизвестни за нас причини не са се върнали съобщенията в
Районен съд гр.Чепеларе. Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Прокурор К.: Не възразявам, моля да се даде ход на
разпоредителното заседание.
Адв.К.: Считам, че е налице процесуална пречка
за даване ход на делото, тъй като между кориците на същото не фигурират
доказателства, установяващи факта на редовното призоваване. Както в предходно
съдебно заседание съда по свой почин отложи делото именно, за да бъдат редовно
уведомени и редовно призовани лицата, на които са изпратени призовки за днешно
съдебно заседание, факта на свидетелските показания от страна на адв.Д. не може
да замести присъствието на официален документ, който е необходим - отрязъка от
призовката, така както е предвидено по НПК. Считам, че е и недопустимо към
настоящия първи момент по даване ход на делото, да се правят изявления, като
свидетелски обяснения, че са били получени документите. Лично аз считам, че е
налице процесуална пречка, която впоследствие може да се укаже много
съществена. Към този момент считам, че не следва да бъде даден ход на делото.
Адв.Г.: Считам, че ход на делото в днешно
съдебно заседание не трябва да се дава с оглед невъзможността да се запознаем
дали наистина наследниците на Н.К. - К. Н. К. и Р.К., са редовно уведомени за
днешното съдебно заседание. С оглед на което моля да не давате ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредително заседание предвид следното: В предходно
съдебно заседание, което беше насрочено за 26.02.2021 г. беше установено след
справка в Национална база данни „Население” във връзка с изявление на
защитниците на подсъдимите, че пострадалия Н.К. е починал, на ....г. В тази
връзка съдът изиска надлежни документи удостоверяващи това обстоятелство, а
именно акт за смърт и удостоверение за наследници с оглед необходимостта да
уведоми наследниците и да им укаже правото да се конституират като граждански
ищци или частни обвинители в производството по делото, съгласно правилата на
НПК. След като по делото постъпиха надлежно оформени документи, а именно
удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт, съдът изпрати
съобщения на Р.К. и К.К.. Както съда докладва, на 26.03.2021 г. е постъпила
молба с вх.№ 591 до Районен съд гр.Чепеларе от адв.Д., с която са представени
пълномощни от Р.К. и К.К., наследниците на Н.К., от които е видно, че те я
упълномощават да ги представлява по делото. От молбата става ясно, че в това си
качество, те молят по делото да бъдат приети за разглеждане граждански искове.
В днешно съдебно заседание пълномощникът на К.К. и Р.Д.К., адв.Д. заявява, че
те са уведомени своевременно от нея за съдебното заседание и от тяхно име не
възразява ход на делото да се даде. В този смисъл, съдът счита за неоснователни
доводите на защитниците на подсъдимите, че техните права, а именно на
наследниците на един от пострадалите ще бъдат нарушени, ако се даде ход на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Сне се самоличността на подсъдимите, както
следва:
Ц. И. С. на ... години, роден на ... г. в гр.П., ....,
с ЕГН: ****, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.... № ....
Л. Т. Т. на ... години, роден на ...
г. в гр.Пловдив, ...., с ЕГН: ***, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.... №
..., ет...., ап.....
На основание чл.272, ал.4 от НПК
председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по
чл.247б от НПК и констатира, че същите са връчени в срок, на 25.01.2021 г. - на
Л.Т., на 23.12.2020 г.- на Ц.С., 04.01.2021 г. -на адв.Г., на
04.01.2021 г. - на адв.К., на 18.12.2020 г. на пострадалите Н.К. и Р.Д. и на „....“
ЕООД чрез адв.Д. и на 22.12.2020 г.- на Районна прокуратура гр.Смолян,
Териториално отделение гр.Чепеларе.
Подсъдимият Т.: Получил съм копие от обвинителния акт и
разпореждане № 371/16.12.2020 г. на ЧлРС преди повече от една седмица.
Подсъдимият С.: Получил съм копие от обвинителния акт
разпореждане № 371/16.12.2020 г. на ЧлРС преди повече от една седмица.
На страните се разясниха процесуалните
права по чл.274 и чл.275 НПК, а на подсъдимите и тези по чл. 55 от НПК.
Прокурор К.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни
правата.
Адв.Г.: Няма да правим отводи. Ясни са ни правата.
Адв.К.: Няма да правим отводи. Ясни са ни
правата.
Адв.Д.: Няма да правим отводи. Ясни са ни
правата. В настоящото производство са предявени три граждански иска на
09.12.2020 г. Първият граждански иск е предявен в началото от името на Н.К. и Р.К.
срещу Ц.С. и Л.Т., за сумата 7 499,00 лв., което е стойността на погиналата
постройка. Предявен е втори граждански иск към 09.12.2020 г. от Н.К. и Р.К.
само срещу Л.Т., за сумата 1 944,00 лв., която представлява стойността на
увредения трактор, който е бил собственост на двамата съпрузи. Към същата дата
е предявен иск от „....“ ЕООД срещу двамата подсъдими за сумата 6 185,00
лв., която представлява стойността на претърпените от дружеството вреди за
погиналия хоризонтален банцинг. В хода на производството се установи, че
пострадалото лице Н.К. е починал преди предявяването на гражданските искове,
което означава, че по отношение на него към момента на предявяване на
гражданските искове пълномощията, с които аз съм ги предявила са били
прекратени. Налице е нередовност на двете молби, с които се предявяват двата
граждански иска. В тази връзка, след като се установиха наследниците на Н.К., а
същите имат право съгласно НПК да се конституират като граждански ищци и
наследяват съгласно НПК правото да предявяват и да поддържат гражданския иск, с
молба от 26.03.2021 г. съм отстранила нередовностите в първоначалните молби, с
които са предявени гражданските искове. Исковете следва да се считат, че са
предявени от К.К. и Р.К., които двамата са едновременно законни наследници на
Н.К., а Р.К. по принцип е и първоначално конституирано пострадало лице в
процеса, тоест тя в две качества лично и като наследник на Н.К. продължава да
поддържа исковете. В тази връзка се наложи да се отстранят нередовности на
молбите за предявяване на граждански иск, те са отстранени. В представените две
молби на мястото на Н.К. са посочени двамата му законни наследници, като Р.К.
лично и като наследник на Н.К.. От името на моите доверители заявявам, че
поддържам тези молби, в това число и от името на пострадалото юридическо лице.
Исковата молба е редовна от самото начало, няма нужда там да се отстраняват
нередовности, защото след смъртта на Н.К. не се прекратяват правомощията ми
дадени от юридическото лице.
Прокурор К.: Считам, че няма процесуална пречка да се
приемат за разглеждане гражданските искове, тъй като считам, че те няма да
усложнят наказателното производство.
Адв.К.: Правя възражение за изтекла петгодишна
давност по чл.110 от ЗЗД на предявените граждански искове, тъй като подсъдимите
са обвинени за престъпления, извършени на 09.12.2015 г., петгодишната давност
изтича на 09.12.2020 г. Отделен е въпроса за датата на настъпване на смъртта на
единия от гражданските ищци, която е известна по делото с документи.
Предявяването на гражданския иск в наказателното дело се явява акцесорно
производство спрямо наказателното, тоест наказателното дело е водещо и
правилата по наказателното дело са водещи, а що се отнася до предявените
граждански искове в наказателния процес, те са зависими от хода на наказателния
процес. Именно поради тази причина законодателят е поставил обсъждането на този
въпрос в чл.248, ал.2 от НПК, а именно съдът да се произнесе по гражданските
искове след като се занимава с въпросите по наказателното дело. Факта, че има
депозирани книжа и документи без значение какво е тяхното съдържание от страна
на повереника на сем.К. в регистратурата на Районен съд гр.Чепеларе върху,
които книжа е поставен щемпел с дата, съвсем не означава депозиране на
граждански иск с начална дата щемпела от регистратурата на Районен съд
гр.Чепеларе. В настоящия процес единствено миродавно е решението на съда с
определението си, с което той преюдициално ще даде качество било лично на
гражданския ищец, на свидетеля, който да бъде превърнат в граждански ищец, било
на неговия повереник. Базирайки се и придобивайки, това качество, самия
свидетел или повереника вече има правото да предяви граждански иск. Сиреч
акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес го поставя в
зависимост от решението на съда и началната дата на предявяването на
гражданския иск, следва да бъде тази от определението на съда, с което той ще
прецени дали да конституира подалите искания лица и то забележете създадени по
чл. 248 НПК, в 7-дневен срок след уведомяването си, да заявят пред съда, че
желаят да бъдат конституирани. Всичките тези обстоятелства цитирам затова,
защото считам, че погасителната давност за предявяване на тези граждански
искове е изтекла много отдавна. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
ще цитирам само решение, а именно Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по ТД
№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. В случая още от фазата на досъдебното
производство е налице фрапиращо желание за осигуряване възможност на
пострадалите свидетели да получат парично обезщетение с назначените безбройно
много експертизи, които да доведат до финансово удовлетворение от страна на
повереника на гражданските ищци, само че разпоредбата, относно погасителната
давност - петгодишна по чл.110 ЗЗД е категорична. В случая е налице
бездействие от страна на повереника на кандидатите за граждански ищци, тъй като
в цитираното преди малко Тълкувателно решение на Върховния съд много ясно е
описал какво трябва да върши пострадалия в един наказателен процес, когато
давностните срокове му изтичат, а то е да заведе гражданско дело пред
гражданския съд, което да спре до приключване на наказателното производство.
Считам, че в случая тази възможност е пропусната и че е налице изтекла
погасителна давност. Предявения в предишното съдебно заседание граждански иск
от името на юридическото лице, не са ни връчени до настоящия момент.
Съдът ВРЪЧВА на адв.К. и
адв.Г. молба с вх.№ 2519/09.12.2020 г. на Районен съд гр.Чепеларе за
предявяване на граждански иск от „....“ ЕООД.
Адв.К.: По отношение на депозирания по делото в
предходно съдебно заседание граждански иск от името на юридическото лице,
представлявано от господин К., също считам от една страна, че е погасен по
давност по посочените по-горе съображения, но считам, че повереника на
юридическото лице не е упълномощен от легитимен представител на юридическото
лице. Представям на съда и моля да приемете удостоверение – извадка от
Търговския регистър за актуално състояние на процесното юридическо лице, от
която е видно, че юридическото лице към настоящия момент не е претърпяло
никаква промяна и негов представител е господин К., който не е между живите. В
тази връзка без да искам да засегна никого, но може би повереника е пропуснал
да се запознае с разпоредбите на Търговския закон, където е предвидена
процедура, когато собственик на еднолично отговорно дружество почине какъв е
реда и задълженията за извършване на промени в Търговския регистър. В
зависимост от това колко наследника има собственика на едноличното търговското
дружество, то може да продължи дейността си като еднолично, а ако са повече от
едно лице, следва да бъде преобразувано като ограничено отговорно
дружество. Не е за пренебрегване и текста на чл.155, т.3 от Търговския закон,
който задължава наследниците на собственика на еднолично отговорно дружество в
тримесечен срок да извършат корекции и вписвания в Търговския регистър, в
противен случай, прокуратурата следва да обяви процесното дружество в
несъстоятелност. За всичките тези процедури се изисква провеждане и представяне
на протокол от Общо събрание, решаване и назначаване на управител, нов
дружествен договор, няма да пълня протокола на наказателния съд със
задълженията на наследниците и евентуално техния процесуален представител. В
случая нито едно от тези обстоятелства не е извършено и за мен бе озадачаващо
твърдението на повереника, че бил легитимен в настоящия процес от името на
юридическото лице. Отделно от това има и трета причина. Считам, че ако не бяха
погасени по давност и другите пороци които посочих, разглеждането на
гражданския иск в настоящото наказателно производство, което продължи 6 години
в досъдебната фаза и ще забележете, че всичките отлагания бяха поради
недоволство на повереника от цената на извършените експертизи, сам по себе си
се налага извода, че тези обстоятелства биха затруднили наказателния процес. В
тази смисъл, по отношение на разпоредбата на чл.248, ал.2 от НПК, считам, че
гражданските искове са погасени по давност, недопустими са за предявяване,
както и всички основания, които изложих по-рано, поради което моля да ги
оставите без уважение, като не конституирате молителите като граждански ищци.
Адв.Г.:
Поддържам изцяло казаното от колежката К.. Считам, че предявените гражданските
искове в настоящото производство не трябва да бъдат приемани с оглед евентуално
отлагане на делото и презумция на чл.88, ал.2 от НПК. Искам да обърна внимание
на следното, по повод така предявения иск от страна на колежката,
представляваща дружеството. Съдебната практика приема, че хипотезата на чл.157
от Търговския закон е записано, че едноличното дружество с ограничена
отговорност се прекратява с настъпване на смъртта на едноличния собственик на
капитала. От справката, която имате, става ясно, че едноличния собственик на
капитала е починал на ....г., което значи, че дори и така депозираните пред Вас
молби с дата м.12, също неправилно депозирани и неправилно поддържани от страна
на колежката. Колежката К. подробно обясни каква е процедурата по отношение
вписванията на наследниците, които трябва да наследят тези дялове. В случая тя
представи справка, такова нещо в Търговския регистър липсва. Ние не знаем дали
тези наследници желаят или не да приемат това наследство.
Адв.Д.: Ще започна от твърденията за прекратено
юридическо лице с настъпилата смърт на Н.К.. Бих искала да отбележа, че
вписванията в Търговския регистър са противопоставими на всички трети лица.
Дали юридическото лице съществува или не съществува, дали са налице основания
за неговото заличаване или не, дали прокуратурата ще предяви и ще упражни
правата си след изтичане на тримесечния срок, това са въпроси, с които може да
се занимава евентуално длъжностното лице в Търговския регистър, граждански съд,
ако бъде предявено пред него искане по гражданско-правен ред, но не и
наказателния съд в настоящото производство. В Търговския регистър дружеството
съществува, то не се е прекратило автоматично със смъртта на Н.К.. От негово
име надлежно е предявен в давностния срок граждански иск, който поддържам и моля
да приемете за разглеждане. По отношение на възраженията относно другите два
граждански иска, бих искала да отбележа, че правото за предявяване на
граждански иск е право не на гражданския ищец, а право на пострадалото лице,
съответно Н.К., съпругата му и неговите законни наследници имат правата на
пострадали лица по време на цялото наказателно производство. Те са
конституирани като пострадали лица още на досъдебно производство. В този смисъл
те са имали право към 09.12.2020 г. да предявят граждански иск. Приемането на
гражданския иск за съвместно разглеждане чисто процесуално, ще се реши в днешно
съдебно заседание, но от гледна точка на въпроса за изтичане на давността, е
важна датата, на която молбата за предявяване на граждански иск е предявена в
съда. В този смисъл е и законодателната уредба на Закона за задълженията и
договорите. В този смисъл, считам, че направеното по същество възражение за
изтекла погасителна давност не е основателно. В случая исковете са предявени в
срок. Няма никакви процесуални пречки за приемане на гражданските искове за
съвместно разглеждане, защото не се изтъкнаха никакви съображения, че
разглеждането на тези граждански искове на практика ще доведе до забавяне на
наказателното производство. Имаше такова възражение, но то не се обоснова.
Искам да отбележа, че тези експертизи, които сочат размера на претърпените
имуществени вреди, ще се изслушват независимо дали съда приеме за съвместно
разглеждане исковете или не, защото така или иначе от престъплението са
претърпени вреди и размера на тези вреди има значение и за определяне на
наказанието. Нямаме претенция за конституиране като частни обвинителни.
Адв.К.: Повереникът в началото на своя изказ
заяви, че тези неща относно смъртта на собственика на юридическо лице били
важни при едно евентуално гражданско дело. Това прави в момента, предявява
гражданко дело в наказателния процес. Още повече напълно лишено от какъвто и да
било разум е твърдението, че независимо от това, че собственика на едноличното
дружество е умрял, той има право като пострадало такова да продължи да
съществува в правния мир с неговото име. Това е правен абсурд. Следващият
правен абсурд, с който се опита да защити тезата си повереника е, че в
досъдебното производство постаралите били конституирани като пострадали. Такава
фигура в наказателния процес не съществува.
В днешно съдебно заседание адв.Д. поддържа
две молби, депозирани в съда на 26.03.2021 г. от името на Р.А. Д. К., лично и
като наследник на Н.К., и от името на К.К., наследник на Н.К., като заявява, че
желае те да бъдат конституирани като граждански ищци по делото във връзка с
обвинението срещу подсъдимите за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК,
а именно граждански иск за сумата 7 499,00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди
от престъплението относнопостройка, предявен срещу двамата подсъдими, а във
връзка с престъплението по чл.216, ал.1 НК, иск срещу Л.Т., по който се
претендира той да заплати на наследниците на Н.К. и на Р.К. в лично качество
сумата 1 944,00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението. На следващо място адв.Д. поддържа депозирана преди предходно
съдебно заседание молба от името на юридическото лице „....“ ЕООД, с която
молба иска да се приеме за разглеждане граждански иск във връзка с обвинението
за извършено от двамата подсъдими престъпление по чл.330, ал.1 от НК, а именно
обезщетение за имуществени вреди за хоризонтален банцинг, за сумата 6 185,00
лв., като моли дружеството да бъде конституирано като ощетено юридическо лице
по делото. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 НПК разглеждането на
гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Въз
основа на тази разпоредба, когато съдът прецени, че приемането за разглеждане
на граждански искове в наказателното производство ще доведе до затруднения в
хода на последното, може да остави без уважение искането за приемане за
разглеждане на граждански искове. Случаят е именно такъв. Съдът счита, че
доколкото в случая са повдигнати три обвинения срещу двама подсъдими приемането
на три граждански иска значително ще затрудни хода на наказателното
производство. В допълнение следва да се отбележе следното: Не следва да се
обсъждат доводите за погасяване на исковете по давност, направени от адв.К.,
тъй като тези доводи биха били взети предвид, ако се приемат за разглеждане
гражданските искове. За пострадалите и за ощетеното юридическо лице е била
налице възможност до този момент, а и понастоящем възможност да предявят пред
гражданския съд граждански искове. Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на Р.А.Д.-К., на К.Н.К.
и на „....“ ЕООД за приемане за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство на предявени от тях граждански искове, а именно от Р.А.Д.-К. и К.Н.К.
във връзка с престъпление по чл.330, ал.1 НК, за заплащане стойността на
постройка; във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.216, ал.1 от НК срещу Л.Т. за заплащане на стойността на повредения трактор
в размер на 1 944,00 лв. и граждански иск предявен „....“ ЕООД за стойността на
хоризонтален банцинг в размер на 6 185,00 лв., като не ги конституира като
граждански ищци и ощетено юридическо лице по делото.
Председателят на състава разясни правата
на явилите се лица по НПК, както и за последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Съдът изслушва становищата на прокурора и
лицата по чл. 247б, ал.1 и ал.2 от НПК по следните въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгласно чл.248, ал.1 от НПК.
По чл.248, ал.1, т.1 от НПК
Прокурор К.: Делото е подсъдно на Районен съд гр.
Чепеларе.
Адв.К.: Делото е подсъдно на Районен съд
гр.Чепеларе.
Адв.Г.: Делото е подсъдно на Районен съд гр. Чепеларе.
По чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК
Прокурор К.: Няма основание за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
Адв.Г.: Няма основания за спиране или
прекратяване на делото.
Адв.К.: Няма основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
По чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК
Прокурор К.: Считам, че няма допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните права довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите, на пострадалите и на неговите
наследници.
Адв.К.: Считам, че на досъдебното производство е допуснато едно
съществено процесуално нарушение и то се намира в обвинителния акт. С оглед
материалите по делото е установено, че са налице извършени многобройни
съдебно-счетоводни и оценъчни експертизи, които излизат с краен резултат
различни суми. С оглед трайната съдебна практика на Върховния съд, че
обвинителният акт трябва да бъде ясен, точен и сочещ в какво се състоят обвиненията
и въз основа на кои доказателства от досъдебното производство, считам, че сега
предявеният ни обвинителен акт страда от този порок, именно поради факта, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посечено за обвиняемите защо е
избрана цената по тази експертиза. Дори е налице парадокса, че от една и съща
експертиза е избрана една нейна точка например на вещото лице И., взета в
диспозитива на обвинителния акт, а друга нейна точка не е взета. Вярно е, че
прокурора е господар на досъдебното производство и той си избира как да
конструира обвинението си, но това не го освобождава от задължението да обясни
на подсъдимите защо избира тези цени, от тези експертизи, а други цени, в други
експертизи със същата правна стойност и сила в досъдебното производство не са
избрани. Считам, че това е съществено процесуално нарушение именно защото
засяга елемент от фактическия състав на повдигнатото обвинение по чл.330 от НК,
а именно неговата квалификация налице ли е значителна стойност. Вещото лице Р.
например е извършил стоково-оценъчна експертиза каквато е взета под внимание от
прокурора например от вещото лице С., само че със стойност 1800 лева. Искам да
кажа, че след като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора не е
посочил защо е избрал една, а не друга експертиза, следователно е нарушена
възможността на подсъдимите да организират защитата си и по безспорен начин да
е ясно, че от всички доказателства по делото е налице елемента значителна
стойност. В този смисъл считам, че следва в обстоятелствената част прокурора да
обясни защо е игнорирал едните за сметка на другите експертизи, като по този
начин ще се гарантира правото на защита на обвиняемите и те ще могат да
организират по един подобаващ начин във фазата на досъдебното производство. Поради
горните съображения, моля съда да върне делото на Районна прокуратура
гр.Смолян, Териториално отделение гр.Чепеларе, защото считам, че това е
съществено процесуално нарушение, с което се е занимал и Върховния съд с
решения, които съда знае и няма да ги цитирам, за да не пълня протокола.
Адв.Г.: В продължение на това, което каза
колежката ми, това не е самоцелно действие. В кориците на делото, Вие сте се
запознали, ние сме правили много пъти тези искания по повод назначаване на
стоково-оценъчна експертиза, тъй като ни направи впечатление, че има голямо
разминаване като стойности от първата и последната, която беше направена. В
исканията си бяхме акцентували на факта новата стоково-оценъчна експертиза да
бъде изготвена от лице различно от регион гр.Смолян, не че имаме против
компетентността и знанията на хората, които работят тук, но така или иначе това
искане не ни беше допуснато. Така, че нищо по-различно от това, което каза
колежката ми по повод нарушаване правото на защита и по-специално на моя клиент.
Очевадни са тези разлики от първата стоково-оценъчна експертиза до последната,
което ни навежда на мисълта, че не са реални, а в крайна сметка прокурора прие
последната, която е с най-висока стойност. Никъде не е обосновано защо не
приема първата или втората, поради каква причина. Колежката беше споделила в
предходно съдебно заседание явно това производство което точим вече 6 година
беше инициирано основно от колежката, която представляваше господин К.. Не
знаем защо така се получи и защо стана, но е факт и това го има в кориците по
делото.
Прокурор К.: Считам, че няма такова процесуално
нарушение посочено от защитата на подсъдимите, тъй като на първо място не им са
нарушени правата и няма как да не знаят в какво са обвинени, тъй като в
обвинителния акт подробно са описани експертизите, въз основа на които е
формирано обвинението спрямо подсъдимите. Освен това същите са имали
процесуалната възможност, а и са използвали същата, да се запознат с
материалите по досъдебното производство при предявяването на същите. Считам, че
в настоящото разпоредително заседание не следва да се обсъждат въпроси свързани
с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства, съгласно ал. 4 от чл.248 от НПК. Поради което
отново предлагам да се приеме, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка с изготвянето на обвинителния акт, съответно правата на
подсъдимите или пострадалите. Цитирани са експертизите и доколко допускането
или не е основателно, не е въпрос на разпоредително заседание, съгласно
посочения от мен текст в НПК.
Адв.К.: В случая не става дума за коментар на
никакви доказателства, а за липса на задължителни елементи от обстоятелствената
част на обвинителния акт, което е факт както в учебниците на НИП, така и от
съдебната практика с изобилия на решения на Върховния съд, че обвинителния акт
трябва ясно да посочи на обвиняемия въз основа на какви доказателства и по
какви причини следва диспозитива на обвинителния акт. Считам, че настоящия
обвинителен акт по никакъв начин не се различава от обвинителния акт в
предходното съдебно заседание. За да кажа, че не е съвсем права представителка
на обвинението, искам да посоча, че в досъдебното производство е извършена
съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице Ц.Н.К., която не само, че не е
описана в обстоятелствената част, но дори не е вписана като вещото лице в
списъка на лицата за призоваване. Поддържам останалата си част от искането.
По чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК
СЪДЪТ запозна подсъдимите с процедурите при
разглеждане на делото по особените правила.
Прокурор К.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Адв. К.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Адв.Г.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. На този етап от делото не мога да заявя
това, тъй като очаквам делото да бъде върнато на прокурора.
По чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК
Прокурор К.: Не са налице основания за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Адв.К.: Не са налице основания за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация, с оглед факта, че
подсъдимия вече има упълномощени защитници.
Адв.Г.: Не са налице основания за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
По чл. 248, ал.1, т.6 от НПК
Прокурор К.: Спрямо подсъдимите на досъдебното
производство е взета мярка за неотклонение „Подписка”, която
към настоящия момент считам, че няма основание за промяна.
Адв.К.: Считам, че не са налице
основания за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми.
Адв.Г.: Също считам, че не са налице основания
за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми.
По чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК
Прокурор К.: Не се налага събирането на нови доказателства към
настоящия момент.
Адв.К.: Ако не върнете делото на Районна
прокуратура гр.Смолян, Териториално отделение гр.Чепеларе правя искане да бъде
призована вещото лице Ц.Н.К., която е извършила стоково-оценъчна експертиза,
находяща се в досъдебното производство.
Адв.Г.: На този етап нямам искания за събиране
на нови доказателства. Да се уважи искането, направено от колежката
К..
Прокурор К.: Считам, че искането на адв.К. не е
обосновано.
Съдът се оттегля на съвещание.
След кратко съвещание, заседанието се
възобновява в 12,05 часа.
Съдът след като взе предвид становищата на
страните и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен на основание
чл.247, ал.1 от НПК обвинителен акт срещу подсъдимият Ц.И.С. за извършени
престъпления по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по
чл.195, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и срещу подсъдимият Л. Т. Т. за извършени престъпления по
чл.330, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 от НК
и по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК.
Делото е подсъдно на Районен съд
гр.Чепеларе.
Не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, за прекратяване на съдебното
производство и за отвод на съдебния състав.
В днешно съдебно заседание защитниците на
двамата подсъдими навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение
на досъдебното производство довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, което е отстранимо, а именно, че в обвинителния акт прокурорът е
цитирал многобройни доказателства и по-конкретно съдебно оценъчни експертизи
сочещи на различна стойност на имуществата предмет на престъпленията, като не е
посочил коя от експертизите, сочещи различни стойности на тези имущества
кредитира и защо. Твърдят, че прокурора цитира в обвинителния акт част от
заключение на едно вещо лице, като игнорира друга част от него без да се
обоснове. Във връзка с тези доводи, съдът съобрази следното:
Във връзка с повдигнатите обвинения за
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, видно от обвинителния акт прокурорът е
приел, че отнетите чужди движими вещи са на обща стойност 1060 лв., като в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочил, че приема тази стойност
на база извършената по време на досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, заключение по която е депозирал вещото лице В.И..
Видно от обвинителния акт във връзка с повдигнатите
обвинения за престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 НК в диспозитива му е посочено, че подсъдимите са запалили имущество
със значителна стойност, а именно постройка на стойност 7 499,00 лв., ведно с
намиращия се в нея хоризонтален банцинг на стойност 6 185,00 лв. Видно от
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът се позовава на извършена
по време на досъдебното производство строително-оценъчна експертиза, заключение
по което е изготвено от вещото лице инж. Д.С., в което се сочи, че пазарната
стойност на постройката към момента на деянието е 7 499,00 лв. Във връзка
със стойността на банцинга прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния
акт е цитирал заключението изготвено от вещото лице Д.К., който сочи, че
пазарната стойност на машината е 6 185,00 лв.
Във връзка с повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Л.Т. за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, е посочено, че
повредите на колесния трактор са на обща стойност 1 944,00 лв., като в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че възприема заключението на
вещото лице И.Р., съгласно което щетите нанесени на трактора са в размер на
1 944,00 лв.
От материалите по досъдебното производство
внесено в съда ведно с обвинителния акт е видно, че в хода му са назначавани
многобройни оценъчни експертизи относно вещите предмет на престъпленията, за
които на подсъдимите са повдигнати обвинения. Действително, както сочат
защитниците на подсъдимите в обвинителния акт прокурорът цитира части от
различни експертизи, по които различни вещи лица дават различна оценка на
предметите на престъпленията. Очевидно прокурорът е ценил едни заключения в
една част, а други не е ценил, като не ги е цитирал в обвинителния акт. Липсата
на обосновка в тази насока според съда не ограничава правото на защита на
подсъдимите да разберат въз основа на обвинителния акт за какви престъпления са
им повдигнати обвинения. Правото им на защита по никакъв начин не е ограничено.
Следва да се има предвид, че в разпоредителното заседание не се обсъждат
нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства съгласно чл.248, ал.4 НПК и това е
така, тъй като в хода на съдебното производство подсъдимите имат право да
участват в процеса на събиране на доказателства, да оспорват представените от
прокурора и да ангажират нови. По тези съображения, съдът счита, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
ограничаващо правото на защита на подсъдимите и че искането за връщане на
делото на прокурора за внасяне на нов обвинителен акт следва да се остави без
уважение.
Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Няма основания делото да се гледа при
закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или съдебни заседатели. Не се
налага извършването на съдебни следствени действия по делегация, нито
назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.
В хода на досъдебното производство спрямо
подсъдимите е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и към настоящия
момент, съдът не намира основания и причини за нейното изменение.
Ще следва да се допусне искането на
защитника на подсъдимия Ц.С. – адв.К. за призоваване на вещото лице Ц.К. в
следващо съдебно заседание, както и да се допуснат към доказателствата по
делото представената от адв.К. справка от Търговския регистър за актуално
състояние на „....” ЕООД и постъпилите преди днешно съдебно заседание с писмо
вх.№ 471/10.03.2021 г. на Районен съд гр.Чепеларе от Столична община, район
„Банкя” – препис извлечение от акт за смърт на Н.Н.К. и удостоверение за
наследници на Н.К. изх.№ РБН21-ДИ09-11/08.03.2021 г.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
1. Делото е подсъдно на Районен съд
гр.Чепеларе.
2. Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
3. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на подсъдимите за връщане на делото
на досъдебното производство за отстраняване на съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване на процесуалните им права и които са отстраними и
по-конкретно такива в съдържанието на обвинителния акт, съгласно мотивите на
определението.
4. Не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или резервен
съдебен заседател. Не се налага и назначаване на друг защитник, вещо лице,
тълковник или преводач, както и извършването на действия по разследването по
делегация.
6. Потвърждава мярката за неотклонение
„Подписка”, взета на досъдебното производство спрямо подсъдимите Ц. И. С. и Л.
Т. Т..
7. ДОПУСКА към
доказателствата по делото справка от Търговския регистър за актуално състояние
на „....” ЕООД, постъпилите преди днешно съдебно заседание с писмо вх.№
471/10.03.2021 г. на Районен съд гр.Чепеларе от Столична община, район „Банкя”
– препис извлечение от акт за смърт на Н. Н. К. и удостоверение за
наследници на Н.К. изх.№ РБН21-ДИ09-11/08.03.2021 г., както и призоваване на
вещото лице Ц.К. в следващо съдебно заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 02.06.2021 г.
от 09,00 часа, за която дата и час Районна прокуратура
гр.Смолян, Териториално отделение гр.Чепеларе уведомена в днешно съдебно
заседание чрез прокурор К.. Подсъдимите Ц.С. и Л.Т. и техните защитници адв.К. и адв.Г., уведомени лично в днешно съдебно заседание. Да се
призоват свидетелите и вещите лица след влизане на определението в сила.
Определението по чл.248, ал.1, т.3 и т.6
от НПК подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Окръжен съд Смолян по реда
на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 12,25 часа.
Председател:______________________________________________
Заседатели:
1.________________________________________________________
2. _______________________________________________________
Секретар:_________________________________________________