Решение № 8/31.03.2021г. по гр.д. № 146/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422 ал.1 с чл.415 ал.1 т.2 ГПК ГПК вр.чл.342 ал.2 ТЗ.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „Амиго лизинг" ЕАД ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Христофор Колумб" 43, представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор, срещу Р. В. Т., ЕГН ***, с адрес гр. Ч., ул. „...." № …, с предявен иск, по който се претендира приемане за установено, че Р. В. Т. дължи на „Амиго лизинг" ЕАД сумата от 1 574.33 лева, изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 08000957/00001 от 17.10.2018 г. с лизингодател „Амиго лизинг" ЕАД и лизингополучател Р. В. Т., както следва:

1. 686.20 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица „КАСКО на МПС", а именно:

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800000812 с падеж 10.06.2019 г., от които: 94.02 лева – главница на осма лизингова вноска по договора дължима за месец юни 2019 г., 39.29 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 8 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец юни 2019г.;

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800000948 с падеж 10.07.2019 г., от които: 95.97 лева – главница на девета лизингова вноска по договора дължима за месец юли 2019 г., 37.34 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 9 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец юли 2019г.;

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800001126 с падеж 10.08.2019 г., от които: 97.96 лева – главница на десета лизингова вноска по договора дължима за месец август 2019 г., 35.34 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 10 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец август 2019г.;

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800001273 с падеж 10.09.2019 г., от които: 99.99 лева -главница на десета лизингова вноска по договора дължима за месец септември 2019 г., 33.31 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 11 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец септември 2019г.;

2. 38.25 лева дължима сума по сметка № 8100001935 от 26.09.2019 г. – Застрахователна премия по застрахователна полица № 0050500100001955 (Каско на МПС), вноска 12;

3. 1.15 лева - неустойка за 24 дни забава за плащане на главницата на лизингова вноска с падеж 10.05.2019 г., заплатена на 04.06.2019 г., сумата е дължима по сметка № 9800000160 от 04.06.2019 г.;

4. 128.73 лева представляващи част от данък ПС за 2019 г. заплатен от лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя съгласно фактура № 9800000084 от 25.03.2019 г.;

5. 720.00 лева - дължима сума за временно преустановяване ползването на актив по договора за финансов лизинг; ведно със законната лихва върху претендираната главница от 16.07.2020 г., както и направените разноски по ч.гр.д. 20205450100104 г. по описа на ЧРС, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и която сума на главница представлява вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с издадена по подадено от него заявление срещу ответницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 20205450100104 г. по описа на ЧлРС за горепосочените суми. В исковата молба се излага, че на 17.10.2018 г. между "Амиго лизинг"  ЕАД, чрез клон гр. Стара Загора, като лизингодател, и Р.В.Т., като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг с № 08000957/00001 с предмет предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „Land Rover Range Rover", рама ...., изключителна собственост на "Амиго лизинг" ЕАД. По силата на този договор, „Амиго лизинг" ЕАД в качеството на лизингодател е предоставило на Р. В. Т. лизинговия обект за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор лизингополучателят се е задължил да изплаща гореописания автомобил на 24 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който са посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. Сочи се, че съгласно т.7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на многогодишна полица „КАСКО на МПС" и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план към договора. Съгласно т.13.1. от Общи условия на „Амиго лизинг" ЕАД гр.София по договори за финансов лизинг (ОУ) лизингодателят, в качеството си на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните договори се сключват за срока на Договора за финансов лизинг при условията на т. 13.3. по-долу, като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни застраховки при избрания застраховател. До датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч. застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на договора съгласно предпоставките и изискванията на настоящите Общи условия. Съгласно т. 13.2. от ОУ, когато имуществото е моторно превозно средство, лизингодателят сключва за периода на действие на договора по отношение на превозното средство задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и ако това е уговорено в договора - застраховка "Пълно автокаско" /включваща клауза "А" на застраховка "Каско на МПС"/ и предоставя на лизингополучателя сметка за дължими суми за застрахователните премии. В исковата молба се твърди, че в т. 7.1. от приложените Общи условия на „Амиго Лизинг" ЕАД по договора за финансов лизинг е посочено, че лизингополучателят заплаща на лизингодателят периодични лизингови вноски при условията на раздел VII, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Всяка лизингова вноска включва главница и лихва. Съгласно т. 7.2 лихвата е фиксирана за целия срок на договора и се определя в него. Сумата на всяка лизингова вноска се формира от главница и лихва определена съобразно чл.2.7 от договора фиксирана за целия срок на договора.

Ищецът излага, че на основание горното върху главницата на всяка една лизингова вноска посочена като размер в погасителния план, се начислява лихва, съгласно уговореното в ОУ и договора, чийто размер също се посочва в погасителния план и е част от общата сума на лизинговата вноска. Посочената в погасителния план лихва е определена за периода на всяка една лизингова вноска, като сумата се формира на база общия лихвен процент договорен в договора за финансов лизинг, като общата сума на дължимата лихва се разделя на съответните части съобразно броя на лизинговите вноски. Сочи се, че съгласно т. 9.8 от Общи условия на „Амиго лизинг" ЕАД по договори за финансов лизинг, приложими към договора, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора и/или на общите условия, лизингодателят има право да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателят сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване на ползването на МПС, респ. неговото транспортиране. Съгласно т.15.6. обстоятелството, че лизингополучателят е преустановил ползването на имуществото или няма възможност да го ползва, по каквато и да е причина /с изключение на случаите, когато това е породено от умишлени виновни действия от страна на лизингодателя в нарушение на клаузите на договора или тези Общи условия/, по никакъв начин не може да се счете за прекратяване на договора и не го освобождава от задълженията му, предвидени в договора или настоящите Общи условия, в т.ч. и заплащане на уговорените суми към лизингодателя. Ищецът сочи, че след сключване на договора лизингополучателят не изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове, като до момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не е получил дължимите плащания по договора за финансов лизинг, предмет на иска.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан без да се навеждат конкретни доводи.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От негово име писмено становище ангажира пълномощникът му адв.С..

Ответницата, редовно призована, не се явява в с.з. и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№104/2020 г. по описа на ЧлРС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление на 16.07.2020 г. и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №42/20.07.2020 г. с разпореждане длъжникът Р.В.Т. да заплати сумата 1574,33лв – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноски по делото: 32,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Основанието посочено в заповедта е неизплатени суми по Договор за финансов лизинг с № 08000957/00001 на МПС марка и модел „LAND ROVER RANGE ROVER", рама ...., изключителна собственост на "Амиго лизинг" ЕАД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

Между ищеца и ответницата е сключен договор за финансов лизинг № 08000957/00001 на  17.10.2018 г., неразделна част от който са погасителен план, и Общи условия към Договора за финансов лизинг. Съгласно договора „Амиго лизинг" ЕАД се е задължило да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя лек автомобил „Land Rover Range Rover", рама .... с доставна цена 2500лв. при лизингов срок от 24 месеца срещу заплащане на 24 лизингови вноски съгласно погасителен план. Лизингополучателят дължи договорна лихва 24,90%, такса оценка на кредитоспособността 100лв., разходи за регистрация на МПС в КАТ 157,99лв. Посочено е, че общата сума, която лизингополучателят дължи е в размер на 3457,29лв. Лизингополучателят съгласно т.10 от договора дължи и заплащане на застраховки: „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Каско“ на вноски заедно с лизинговите вноски. В т.12 от договора за финансов лизинг “Ред за прекратяване на договора“ е посочено, че при просрочие на вноските лизингодателят има право да развали едностранно договора с писмено известие до лизингополучателя без да му дава допълнителен срок за изпълнение или след изпращане на писмено уведомление до лизингополучателя с указан 7 дневен срок за изпълнение, както и да изиска от лизингополучателя връщане на фактическото държане на имуществото в срок от три дни от датата на разваляне на договора.

Във връзка с претенцията за сумата от 720лв. е представен договор за поръчка сключен между ищеца и трето лице „Ем Би Кей Груп" ЕООД на 12.07.2018 г. Съгласно този договор „Амиго лизинг" ЕАД възлага, а „Ем Би Кей Груп" ЕООД приема да извърши  от негово име и за негова сметка  всички действия за доброволно събиране на неговите вземания от длъжници. Заплащането по договора е по ценоразпис посочен в Анекс №1 от 12.07.2018 г.

От заключението по ССчЕ изготвено от вещото лице М. се установява, че на основание погасителния план, Р.Т. трябва да заплаща месечна вноска от 171,55 лв., с падежна дата 10 число, включваща главница, лихва и премия за застраховка „Каско". Общите суми за договорените 24 бр. лизингови вноски са: 1) главница 2500,00 лв.; 2) договорна лихва 699,26 лв.; 3) застраховка „Каско" 918,00 лв., общо 4117,26 лв. От заключението е видно, че се претендират суми към 26.09.2019г. Начислените суми по договора към тази датата са в размер на 3443,88 лева. Платените от лизингополучателя суми са 1869,55 лева. Остатъка за плащане е 1574,33 лева, от които главница 387,94 лв., договорна лихва          145,26 лв., застраховка „Каско" 191,25 лв, неустойка 1,15 лв., остатък от данък МПС 128,73 лв., разход за преустановяване на владението      720,00 лв. Вещото лице сочи, че сумата по фактура № 8000001185/22.08.2019г. в размер на 720,00 лв. е префактурирана на ответника с основание временно преустановяване ползването на актив по договор за финансов лизинг 08000957/00001. Ищецът е заплатил услуга на дружество „Ем Би Кей Груп" ЕООД на 23.08.2019г. по банков път - по фактура 1000000286/16.08.2019г. със същата сума и с основание - такса по договор 08000957/00001. Вещото лице М. сочи, че последната лизингова вноска платена от Р.Т. е дължимата за месец май 2019 г. в размер на 171,55лв., която е внесена на 04.06.2019 г. Обяснява, че съгласно счетоводните записвания договорът е прекратен на 10.09.2019 г.

С молба вх.№382/26.02.2021 г. ищецът уточнява, че автомобилът е иззет от владението на лизингополучателя на 14.08.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.342 ал.2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

По делото няма спор, че между ищеца и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за финансов лизинг , по силата на който лизинговата вещ – лек автомобил „Land Rover Range Rover" е била придобита от лизингодателя  и предоставена за ползване на лизингополучателя. Не е спорно, че поради неизпълнение на задължението на Р.Т. да заплаща лизинговите вноски, лизингодателят е преустановил ползването на автомобила на 14.08.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ползването на автомобила е преустановено само временно, че в такава хипотеза съгласно т.15.6 от ОУ към договора за лизинг облигационната връзка не се счита прекратена, а лизингополучателят дължи всички суми по договора. Никъде в договора обаче не е дефинирано период от време с каква продължителност страните ще считат за „временно“ преустановяване ползването на вещта. Доколкото не се представят доказателства за възстановяване ползването на автомобила от страна на Р.Т., съдът счита, че всъщност се е стигнало до едностранно прекратяване/разваляне на договора от страна на лизингодателя. Този извод се налага и от счетоводните записвания на ищеца. С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на лизингодателя (предоставяне ползването на вещта) и за периодично изпълнение на лизингополучателя (за заплащане на лизинговата цена на вноски) развалянето има действие занапред. Лизинговите вноски за периода след преустановяване ползването на лизинговата вещ, а именно след 14.08.2019 г. не са дължими от лизингополучателя. Това е така тъй като насрещната престация на лизингополучателя по договора да заплаща лизингови вноски е дължима само в случай на изпълнение на основаното задължение на лизингодателя да предостави и осигури ползването на лизинговата вещ в рамките на уговорения срок. Лизинговите вноски представляват наемната цена на ползване на вещта  и те не се дължат във времето в което вещта не е в държане на лизингополучателя. С оглед на изложеното след преустановяване ползването на лизинговата вещ от Р.Т., въпреки липсата на отправено изявление за разваляне на договора от страна на ищеца, за лизингополучателя е отпаднало задължението да заплаща лизинговите вноски занапред.

Съгласно т. 9.8 от Общи условия на „Амиго лизинг" ЕАД по договори за финансов лизинг, приложими към договора, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора и/или на общите условия, лизингодателят има право да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателят сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване на ползването на МПС, респ. неговото транспортиране.

Доколкото както бе посочено по-горе в случая не е налице временно преустановяване ползването на автомобила, а прекратяване на договора, във връзка с връщането/изземването на лизинговата вещ следва да намерят приложение разпоредбите на договора и ОУ при разваляне на договора, предвиждащи отправяне на покана до лизингополучателя да върне автомобила в тридневен срок. В случая нито се твърди, нито се установява това да е направено от „Амиго лизинг" ЕАД, поради което според съда сумата 720,00 лв по фактура № 8000001185/22.08.2019г. се явява недължима. Още повече, че по делото са налице данни, че Р.Т. сама е върнала автомобила в гр.Ст.Загора. Това сочи вещото лизце К.М. при изслушване на заключението по ССчЕ. Следва също така да се отбележе, че лизингополучателят при сключване на договора за финансов лизинг не е бил запознат с размера на дължимите суми при изземване на автомобила. Той е упоменат в анекс към договора за поръчка сключен между ищеца и третото лице.

Дължими от Р.Т. се явяват лизинговите вноски за месеците юни, юли и до средата на август 2019 г. общо в размер на 428,88лв. като за времето от 15.08.2019 г. до месец септември 2019 г. вкл. претенцията в тази част следва да се отхвърли, защото в този период не е ползвала лизинговата вещ. Тя не дължи и сумата 38.25 лева по сметка № 8100001935 от 26.09.2019 г. -застрахователна премия по застрахователна полица № 0050500100001955 (Каско на МПС), вноска 12, доколкото предвид прекратяване на договора не дължи и разходи във връзка с лизинговата вещ. Вноската от застраховката  е за месец октомври 2019 г., когато не е ползвала автомобила. Останалата част от претедираните суми е дължима съгласно клаузите на договора, а именно тези за неустойка и данък МПС.

Искът следва да се уважи за сумата 558,76 лв., а за горницата до претендираните 1 574,33лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Той е направил в настоящото производство разноски 32 лв. ДТ, 350 лв. депозит експертиза, общо 382 лв. Следва ответницата да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на 135,62 лв., както и  сумата 29,10 лв. разноски в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Р. В. Т., ЕГН ***, с адрес гр. Ч., ул. „...." № …., дължи на „Амиго лизинг" ЕАД ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Христофор Колумб" 43, представлявано от И.Е.П. - изпълнителен директор, ЧАСТ ОТ СУМАТА, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №42/20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 104/2020 г. по описа на ЧлРС, а именно 558,76 лв. дължими по договор за финансов лизинг № 08000957/00001 на  17.10.2018 г., сключен между тях, от които:

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800000812 с падеж 10.06.2019 г., от които: 94.02 лева – главница на осма лизингова вноска по договора дължима за месец юни 2019 г., 39.29 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 8 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец юни 2019г.;

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800000948 с падеж 10.07.2019 г., от които: 95.97 лева – главница на девета лизингова вноска по договора дължима за месец юли 2019 г., 37.34 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева - 9 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец юли 2019г.;

 -85,78 лева половината от изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800001126 с падеж 10.08.2019 г., от които: 48.98 лева – главница на лизингова вноска по договора дължима за половината от месец август 2019 г., 17.67лева - договорна лихва върху половината от лизинговата вноска за съответния месец, 19.13 лева -  вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за половината от месец август 2019г.

- 1.15 лева - неустойка за 24 дни забава за плащане на главницата на лизингова вноска с падеж 10.05.2019 г., заплатена на 04.06.2019 г

- 128.73 лева представляващи част от данък ПС за 2019 г. заплатен от лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя съгласно фактура № 9800000084 от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от  „Амиго лизинг" ЕАД срещу Р. В. Т. установителен иск с правно осн.чл.422 ал.1 ГПК в останалата част за горницата от 558,76лв до 1 574.33 лева, от които:

- 85,78 лева половината от изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800001126 с падеж 10.08.2019 г., от които: 48.98 лева – главница на лизингова вноска по договора дължима за половината от месец август 2019 г., 17.67лева - договорна лихва върху половината от лизинговата вноска за съответния месец, 19.13 лева -  вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за половината от месец август 2019г.

- 171.55 лева изискуема и незаплатена сума по фактура № 0800001273 с падеж 10.09.2019 г., от които: 99.99 лева - главница на десета лизингова вноска по договора дължима за месец септември 2019 г., 33.31 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за съответния месец, 38.25 лева 11 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за месец септември 2019г.;

-38.25 лева дължима сума по сметка № 8100001935 от 26.09.2019 г. - Застрахователна премия по застрахователна полица № 0050500100001955 (Каско на МПС), вноска 12;

-720.00 лева - дължима сума за Временно преустановяване ползването на актив по договора за финансов лизинг, заплатена от лизингодателя на трето лице, което е извършило услугата по преустановяване на владението.

ОСЪЖДА Р. В. Т., ЕГН ***, с адрес гр. Ч., ул. „...." № …, да заплати на „Амиго лизинг" ЕАД разноски направени в заповедното производство в размер на 29,10  лв.

ОСЪЖДА Р. В. Т., ЕГН ***, с адрес гр. Ч., ул. „...." № …, да заплати на „Амиго лизинг" ЕАД разноски направени в настоящото производство в размер на 135,62лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Смолян в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.