Решение № 7/29.03.2021г. по гр.д. № 134/2020г.
Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/отм./.
Делото е образувано по постъпила искова молба от Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. -изпълнителни директори, против В. Н. Ж. ЕГН:***, с адрес: гр. Ч, ул. „....", № ..., бл...., ет..., ап. ..., с предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 201.80 лева-главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета 2001-5060-15-303755 в размер на 191,80лв. и ликвидационни разходи в размер на 10 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№88/2020 г. на ЧлРС. Правен интерес от предявяване на иска обосновава с постъпило от длъжника възражение срещу заповедта и получено разпореждане по ч.гр.д. № 88/2020 г. на РС-Чепеларе, с което му е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът излага, че на 04.08.2015 г., около 19.45 часа, на бул. „Цариградско шосе", пред № 124, ответникът като водач на лек автомобил „Фолксфаген" модел „Голф", с рег. № ...., при маневра ляв завой, навлиза в насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил „Ауди" модел „А6", с рег № ...., собственост А.Н.Б.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен протокол за ПТП №1163071 от 04.08.2015 г., в който е описано, че виновният водач – В.Н.Ж., е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В исковата молба се сочи, че към датата на събитието лек автомобил „Фолксфаген" модел „Голф", с рег. № ...., е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Лев Инс" АД, застрахователна полица № 22114003202239, със срок на валидност от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г. Твърди се, че в резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие е увреден лек автомобил „Ауди" модел „А6", с рег № ...., собственост А.Н.Б.. Във връзка с причинените щети по автомобила в дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета № 2001-5060-15-303755. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" - застрахователна полица № 22114003202239, със срок на валидност от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г. ЗК "Лев Инс" АД е изплатило на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 191.80 лева и реализирало 10.00 лв. ликвидационни разходи. Ищецът сочи, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", придобива право на регрес срещу виновния водач В.Н.Ж. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 191.80 лева и 10.00 лв. ликвидационни разходи, по щета № 2001-5060-15-303755.
В молба депозирана по делото преди първото открито с.з. ищецът уточнява, че процесното ПТП е реализирано в гр.Чепеларе, на ул.Беломорска, а не в гр.София.
От назначения на ответника особен представител адв.Б.К. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва изцяло. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Ищецът, редовно призовани, не изпраща представител в с.з. От негово име с писмено становище иска се поддържа от юрисконсулт А..
От името на ответника в с.з. се явява назначения му особен представител адв.Б.К., който навежда доводи за отхвърляне на претенцията.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 88/2020 г. по описа на ЧлРС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление на 16.06.2020 г. и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №33/17.06.2020 г. с разпореждане длъжникът В.Н.Ж. да заплати сумата 201.80 лева– главница, ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата 75,00 лв- разноски по делото, от които 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Основанието посочено в заповедта е – за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 22114003202239, със срок на валидност от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и 2 КЗ (отм.) обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание. Предявеният иск от страна на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД черпи правното си основание от чл.274, ал.1 т.1 КЗ (отм.). Следователно, за да е основателен е необходимо установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователното събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение на застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на ответника обстоятелство – в случая управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП №1163071 от 04.08.2015 г; уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис- заключение и експертиза по щета № 2001-5060-15-303755, доклад по щета, платежно нареждане от 12.08.2015 г. и покана за доброволно изпълнение, както и от заключението на допусната съдебно- автотехническа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и кореспондираща с останалия доказателствен материал, се установява по безспорен начин, факта на настъпилото ПТП, участниците в него, наличието на вина у ответника за причиняване на същото, настъпилите имуществени вреди у третото лице при управление на „Ауди" модел „А6", с рег. № ...., които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Доказва се още, че застрахователят ЗК ""ЛЕВ ИНС" АД по имуществената застраховка "Гражданска отговорност " на управлявания от ответника В.Н.Ж. лек автомобил „Фолксфаген" модел „Голф", с рег.№ ...., е заплатил застрахователно обезщетение с оглед причинените щети, след което с подаване на заявление по чл.410 ГПК и предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК е предявил регресен иск и е насочил претенцията си против прекия причинител на вредата.
Представеният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на официалната му удостоверителна власт, установяващо датата, мястото и начина на ПТП, което обвързва съда с материална доказателствена сила, че ПТП-то се е осъществило, по начина, удостоверен в документа. Същият е и подписан от ответника без възражения, което действие следва да се приеме за признание на неизгодни за него факти относно механизма на настъпване на инцидента и за настъпилите щети по първия автомобил. Същевременно фактът, че ответникът е управлявал автомобила с употребата на алкохол в кръвта над допустимата се установява от приложеното НОХД № 99/2015 г. на РС-Чепеларе, видно от присъдата по което Ж. е признат за виновен именно за управление на МПС на датата на ПТП за концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.
От заключението на САТЕ освен това се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил във връзка с процесното ПТП възлизат на сумата от 245, 00 лв. Констатираните щети включени в калкулацията са по задна лява врата, заден ляв калник, задна лява алуминиева джанта, като заключението на вещото лице е, че тези вреди по автомобила са в причинна връзка с ПТП-то и в следствие на механизма на настъпването му, описан в протокола за ПТП. От заключението на експерта и от писмените доказателства по делото се установява, че по същата преписка за щета се дължат и ликвидационни разходи в размер на 10, 00 лв.
От представеното платежно нареждане от 12.08.2015 г.(л.19 от делото) безспорно също така се установява, че ищцовото дружество е заплатило на лицето А.Б. сумата в размер на 191,80 лв., с посочено основание – обезщетение по щета № 2001-5060-15-303755. Действително, както сочи особения представител на ответника в него вместо името на А.Б. е посочено това на В.Ж.. Доколкото обаче банковата сметка, цитирана в Доклада по щета, чийто титуляр е А.Б., съдът приема, че именно на Б. е преведена сумата от 191,80лв. Банковите преводи се извършват по сметка и грешката в името на титуляра на сметката не е определяща за това кой получава сумата.
Неоснователно се явява и възражението на ответника относно погасяването на вземаните на ищеца по давност. Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението. Петгодишния давностен срок изтича на 12.08.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди това – на 16.06.2020 г.
Погрешното посочване в исковата молба, че ПТП е реализирано в гр.София, а не в гр.Чепеларе също не се явява основание за отхвърляне на иска, тъй като основанието на иска е образуваната преписка по ликвидационна щета и изплатеното обезщетение на Б..
При тези фактически данни от правна страна съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е изцяло доказан и поради това следва да бъде уважен като основателен.
С оглед уважаване на установителния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноски сторени в заповедното производство в размер на 75,00 лв., както и разноски в настоящото производство както следва: 25,00 лв. внесена държавна такса, 300,00 лв. за възнаграждение на вещото лице, 300,00 лв. за възнаграждение на особен представител и 100, 00 лв. възнаграждение на юрисконсулт – общо разноски в размер на 725 лв.
Водим горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че В. Н. Ж. ЕГН:***, с адрес: гр. Ч., ул. „....", № ..., бл...., ет...., ап. ..., дължи на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. -изпълнителни директори, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №33/17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 88/2020 г. по описа на ЧлРС, а именно: сумата от 201,80 лв., от които 191,80лв. изплатено обезщетение на пострадалото лице по щета № 2001-5060-15-303755, на основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № 22114003202239, със срок на валидност от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г. , както и 10,00 лв. ликвидационни разходи по същата щета, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Н. Ж. да заплати на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД разноските направени в заповедното производство в размер на 75,00 лв.
ОСЪЖДА В. Н. Ж. да заплати на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД разноските направени в настоящото производство в размер на 725,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Смолян в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.....