Протокол от съдебно заседание от 15.01.2021 г. по гр.д. № 144/2020 г.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците, редовно и своевременно призовани, не се явяват. От тяхно име се явява адв.Д.M., надлежно упълномощен отпреди.

Ответникът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.С.Х.– АК-Пловдив, надлежно упълномощен от днес.

Адв.Д. M.: Моля да се даде ход на делото.

Адв.Х.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.Д.M.: Своевременно ни е връчено определението, с което е инкорпориран доклада по делото. Поддържам исковата молба. Нямам възражения по направения доклад. С оглед дадените в определението указания, моля да бъдат приети като доказателства по делото копие от удостоверение за сключен граждански брак. На този етап други доказателствени искания нямам.

Адв.Х.:  Запознати сме с определението, с което е даден ход на производството. Нямаме възражения по доклада. Нямаме доказателствени искания. Поддържаме отговора на исковата молба, ведно с направеното предложение за спиране на делото ако ищцовата страна е съгласна да се постигне извънсъдебно споразумение. Имаме и допълнителен аргумент, който също касае спиране на настоящото производство, а именно обстоятелството, че от страна на В. и А.М. е отправена искова молба до Районен съд гр.Чепеларе, с която желаят упоменатата в обстоятелствената част на исковата молба 1/6 ид.ч., която е дарена на техния починал син Б., образували са дело с оглед на това да искат да развалят това дарение в тази си част. Така че имаме два аргумента, за които бих желал колегата да изрази становище, за да видим можем ли да постигнем споразумение или ще вървим по общия ред. Водим допуснатия свидетел, който е извън залата.

Адв.Д.M.: По отношение искането за спиране на делото, считам, че не е отправено валидно такова искане. По отношение постигане на спогодба, доверителката ми не се противопоставя да се водят преговори за спогодба, но държи това да става единствено и само чрез съдействието на съда, а именно предложението, което ответникът предлага да бъде протоколирано в съдебна зала, респективно аз да го представя на доверителката ми и тя ще вземе становище, което се ангажирам в писмен вид да депозирам своевременно преди следващо съдебно заседание. На този етап считам, че не следва да се допуска разпит на свидетел с оглед фазата на делбения процес, а именно в която се установяват въз основа на документи между кои лица и не виждам какъв е смисъла да се разпитва свидетел.

Адв.Х.: Нямаме готовност в днешно съдебно заседание да представим спогодба в писмен вид. Ние сме поискали да бъде допуснат до разпит свидетел с оглед установяване на едно обстоятелство, което касае настоящия спор, а именно чии са били средствата и чия е била волята Б.М. - починалия наследодател на ищците да закупи посочената в исковата молба част от неговия вуйчо. От името на моя доверител  твърдим, че тези средства, с които е закупена тази част по посочените обстоятелства и причини, са средства, които са дадени от техните родители, казвам техните защото В. е брат на Б.. С оглед на това сме поискали да бъде допуснат свидетел още в началото на делбения процес.

Адв.Д. M.:  От пълномощното ми е видно, че съм упълномощен с права по чл.34, ал.3 ГПК и имам право да водя преговори за сключване на спогодба, но тази спогодба бих могъл да я сключа едва след като клаузите на същата бъдат одобрени от моята доверителка, съответно нейните деца. По отношение на свидетеля не виждам по какъв начин и какво се домогват да се докаже, какво общо има, какви са били намеренията, това са предхождащи юридически факти, които впоследствие правото на собственост се доказва с надлежно вписан в Служба по вписванията документ за собственост, който е представен и предстои да бъде приет по настоящото дело. Не виждам какво ще се доказва с тези намерения. Оборва се съдържанието на документа ли? Отрича се правото на собственост ли? Тези твърдения и възражения които е следвало да бъдат своевременно направени като възражения, а не като твърдения е следвало да бъдат направени с отговора, за което е настъпила и преклузията за правене на съответните възражения. Не виждам този свидетел за кои обстоятелства ще свидетелства и какво общо те имат с предмета на делото, респективно задължение на страната е да посочи за кои факти, по отношение на кои твърдения и с оглед на какво се иска разпита на този свидетел и какво общо има с предмета на делото. В първа фаза на делбата, в която се установява между кои страни, по отношение на кое имущество дали да се допусне или да не се допусне делбата. Считам, че излишно ще бъде обременен процеса със събиране на неотносими доказателства.

Адв.Х.: Това, което каза колегата изглежда добре от теоретична гледна точка. Въпросът опира обаче до това защо още в началото той сподели, че приема без забележки предварителния доклад по делото. В определението, с което е назначено първо съдебно заседание достатъчно ясно е записано от районния съдия, че се допуска такъв свидетел за установяване на тези обстоятелства, които преповторих от отговора на исковата молба. Аз разбирам от казаното от колегата, че ищцовата страна е съгласна да бъде спряно настоящото производство, с оглед на това тяхно съгласие, моля да се произнесете, за да не спорим излишно по отношение на доказателствените средства, които са вече допуснати. 

Адв.Д.M.: Съгласие за спиране на производството не съм изразил, а съгласие за водене на преговори пред съда, тоест да формулират предложение за споразумение, същото предложение да намери отражение в протокола, след като се снабдя с копие от протокола, ще бъде препратен на моята доверителка, която ще вземе отношение преди следващо съдебно заседание дали е съгласна с предложената спогодба или не. Ако ни дадете мандат, тъй като аз имам пълномощно да водя преговори, с какви конкретни параметри да водя преговори за спорезумение, аз ще се свържа с процесуалния представител на ответната страна, евентуално ще се направи среща между моята доверителка в качеството на законен представител и лице даващо съгласие по отношение на другите двамата ищци, и ще се водят евентуално преговори за приключване на делото със спогодба. Към настоящия момент категорично заявявам, че не съм дал съгласие за спиране на настоящото производство, нито съм правил такова искане.

Адв.Х.: Ние не се намираме образно казано на търговския тезгях, за да казваме кай какво е искал и какво не е искал. Въпросът е ясен, дали ищците имат желание да се сключи споразумение или нямат. С оглед на това, което казва доверителят на ищците, за да се изготви проект за споразумение и да се съгласува, това означава, че доверителите му след като са дали съгласие за водене на такива да ги нарека търговски преговори по същия начин отправям искане от страна на моя доверител, след като те са изразили това първоначално съгласие, да бъдат така добри до следващо съдебно заседание да внесат проект за спогодба.

На основание чл.146 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото по проекта за доклад, изготвен и съобщен на страните с определение № 128/09.11.2020 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото допуснатите писмени доказателства с определение № 128/09.11.2020 г. – нотариален акт за продажба на недвижим имот с вх.№ 330/11.06.2009 г., акт № 27, том II, дело № 209/2009 г. на СВ - Чепеларе; нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх.№ 205/10.04.2013 г., акт № 148, том I, дело № 89 на Служба по вписванията гр.Чепеларе; скица на поземлен имот № 15-870204/23.09.2020г. на СГКК - Смолян; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК с изх.№ 7110000599/28.09.2020 г. на Община Чепеларе; удостоверение за наследници изх.№ РЛН20-УГ51-5745/08.09.20202г. на Район 19 Люлин, Община Столична и удостоверение за сключен граждански брак № 254951/26.01.2002 г., издаден от Столична Община.

С оглед дадената възможност на ответника да ангажира гласни доказателства, следва да се допусне до разпит водения от ответника свидетел, поради което

ДОПУСКА до разпит водения от ответника свидетел, на когото се сне самоличността, както следва:

А.Б.М., роден на .... година, в гр.Б., ...., местожителство гр.Ч., ул.”....” № ..., ищцата Е.М. ми е бивша снаха.

На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл.290 НК.

Обеща да говори истината.

Свидетелят М.: След 2000 година, тъй като къщата беше собственост на съпругата ми и нейния брат А.В.С., той заведе дело за делба в ЧлРС. В началото на 2007 г. делото приключи в негова полза. Съдът определи спорния имот, който беше останал в наследство, от който жена ми имаше 4/6 ид.ч., а той 2/6 ид.ч., 1/3 ид.ч. да бъде изнесен на публична продан. Това беше в началото на 2007 г. Тъй като жена ми беше решила да дари имота на двамата ни сина, за да може в бъдеще те да се грижат за нас и да идват в гр.Чепеларе, аз тогава прецених, че вместо да купувам имота на мое име и след това да го прехвърлям на някои от синовете си, да дам пари на един от тях за 1/3 ид.ч. В. – другия ми син тогава беше регистриран като безквартирен в гр.Пловдив, той не можеше да поеме. През 2006 г. сина ми Б. закупи апартамент в гр.София. Той имаше жилище и той можеше да бъде собственика на имота. Б. се съгласи и аз с три превода му дадох 20 000 лева, колкото беше сумата определена от съдия-изпълнителя. Тъй като процедурата беше такава - на първия търг не се яви никой в края на 2007 г., на втория търг в началото на 2008 г. не се яви никой, казах на Б., че ще чакаме, защото цената падаше. На третия търг през август 2008 г., тъй като отново нямаше желаещи шурето ми – А.В.С. изкупи имота. С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.09.2008 г. имота бе възложен на него при закупна цена 12 860 лева. Той отново заведе дело за делба, като целия имот отиваше на делба, а не 1/3 ид.ч. Делото започна през м.05.2009 г. в Районен съд - Чепеларе, беше съдия Кабасанова. Тогава тя ни даде срок един месец да се разберем ще се съдим ли, ще има ли дело или не. Ние се съгласихме. Излязохме отвън, за да преговаряме за цената. Неговият адвокат беше К., а моя беше от гр.Пловдив – П.. Те поискаха 25 000 лева, а аз дадох 15 000 лева. На делото Б. не присъстваше. Стигнахме до споразумение за 20 000 лева. Съдията ни даде срок от един месец, за да оправим всичко, за да прекратим делото. Б. дойде даде парите на вуйчото, съдията прекрати делото и всичко приключи. През 2013 г. нямахме възможност да продължи делбата с дарението на имота. В гр.Чепеларе по инициатива на жена ми имота беше дарен на двамата ми сина при квоти ½ ид.ч. на В. и 1/6 ид.ч. на Б.. Двамата имаха еднакви квоти при делбата. Беше направен договор за дарение, като Б. не възрази за различните квоти, защото аз бях платил предварително цената на имота. В. и Б. се грижиха за нас. През 2014 година Б. предложи на жена ми да построи къща за гости, като кандидатства по европейски проект. Направи голям проект. Близо 20 000 лева даде за проекта. Тъй като гр.Чепеларе е национален курорт Министерство на земеделието отхвърли проекта и тогава той се отказа. За съжаление той почина и оттам почнаха проблемите. Жена ми и аз придобихме имот, аз в гр.Б., а тя в гр.Чепеларе. Решихме да дарим имота не с дарение, а с договор за покупко-продажба срещу поето задължение за гледане и издръжка. Този договор обвързва купувача да гледа страната до края на живота. Жена ми нямаше претенции, умувахме и решихме да е дарение защото по този начин ние ги изнудваме да ни гледат до края на живота и остана с дарение. Адвокатът ни каза, че щом имота е прехвърлен с покупко-продажба срещу гледане не може да се разваля, но ако е с дарение може да се развали. Дарението не го изпълнява бившата ми снаха, защото тя не се съобрази с желанието на Б.. Тя е само наследник. Тя няма право да коментира условията и задълженията, които сина ми е поел. Тя наследява това, което е останало от него, но не може да променя условията. Независимо от това, тя заведе дело за делба. Имотът е обявен за неделим и винаги при делба отива на публична продан. Нейната адвокатка ми се обади на 26.02.2019 г. и ми каза, че ще ни изхвърли на улицата двамата с жена ми. Ние нямаме в момента никакво жилище. Имам дела с бившата си снаха. Едното дело е в гр.София, а другото е в гр.Чепеларе. В гр.Чепеларе делото се води за разваляне на дарение, а в гр.София е за търсене кредит, който съм дал на сина ми за закупуване на апартамента в гр.София през м.юли 2006 г., далеч преди прехвърлянето на тези неща. Аз купих апартамент в гр.София, като принудих сина ми да продаде неговия апартамент, за да го финансираме, защото живееше на свободен наем. Снаха ми живееше в едно софийско село. Те нямат никакъв имот. Синът ми завърши през 1995 г. медицина. През 1996 г. влезе в казармата. През 1997 г. се уволни. През 1998 г. влезе платен специализант. Обучението беше четири години. Аз съм му плащал всички издръжки, дори осигуровките. През 2002 г. започна трудовата си дейност. В тази трудова дейност той не можеше да събере 130 000 лева. Той се издържаше и плащаше наем в гр.София. През това време снаха ми работеше в болница „Пирогов”. В другото дело снаха ми е представила документи, от които се установява, че е получавала заплата в размер на 180 лв. Работила е като мед.сестра в „Пирогов”. Аз съм го осигурявал сина ми на минимална заплата. През 2006 г. продадох имот в гр.Б. – къща и вила, за да внесе първоначалната вноска от 50 000 лева. След това, втората вноска през 2006 г. След като В. продаде апартамента дадохме още 80 000 лв. за апартамента.  

Адв.Д.M.: Позовавам се на изразеното в отговора на исковата молба. От името на доверителката ми изразявам следното становище: споразумение извън съдебно не желаем да бъде постигнато. Нека да предложат какво предлагат, но през съда, съответно моята доверителка ще каже дали е съгласна или не, това ми е дадено като мандат не желаем по друг начин да се водят преговори и евентуално да се сключи спогодба, не извънсъдебна, а съдебна спогодба. Ако ще се постига спогодба, моля да бъде съдебна спогодба. Отношенията между страните са адски изострени, бивши снахи, най-вероятно и за бивши внуци се касае, именно затова, ако ще има спогодба, тя да бъде пред уважаемия съд и със съдействието на съда. Не възразявам делото да се насрочи за друга дата, в която да се представи спогодба. Ако е възможно да представи ответната страна спогодба, като им дадете срок и в следващо съдебно заседание да се постигне спогодба или да се отхвърли.  

Адв.Х.: В отговора на исковата молба сме записали, че искаме постигане на извънсъдебно споразумение, тъй като очаквахме, че от другата страна ще се опитат да влязат в контакт с ответника, но такъв не е осъществен и е ясно, че оттук насетне споразумението може да бъде сключено само пред съда. С оглед на равнопоставеността на страните, изразявам съгласие да бъде отложено делото за друга дата, като се даде от съда възможно по-дълъг срок от време за определяне на нова дата, за ново съдебно заседание. Държа ако ще сключваме споразумение пред съда, моля с определението да уважите искането ми да има насрещно предложение, за да знаем ние какво иска ищцовата страна, защото от свидетелските показания се установи, че на практика бившата снаха, не говорим за бивши внуци, защото такива не може да има, но бившата снаха образувайки това дело за делба напрактика иска да отмъсти на тези възрастни хора. Това им е единственото жилище. Това е единствения син, който се грижи за тях. Моля да насрочите нова дата колкото е възможно по напред във времето, но при условие, че другата страна ще внесе в разумен срок нейното виждане за постигане на такова споразумение.

Съдът, с оглед искането на страните да постигнат спогодба за уреждане на спора,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на страните да постигнат спогодба.

УКАЗВА на страните в двуседмичен от датата на днешно съдебно заседание да представят проекти за спогодба.

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото 23.02.2021 г. от 11:30 часа, за която дата и час ищците уведомени в днешно съдебно заседание чрез адвокат M.. Ответникът уведомен лично в днешно съдебно заседание и чрез адв.Х..

Протоколът изготвен в  съдебно заседание.

Заседанието закрито в 11:45 часа.

Съдия при Районен съд – Чепеларе:

Секретар: