РЕШЕНИЕ

№697

27.10.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

при секретаря Йорданка Попова ….......…...……….........................… в присъствието на прокурора Невена Владимирова ..……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 671 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по Заповед № АК-04-4 от 03.08.2020г. на Областен управител на Област Хасково, с която на основание чл.32, ал.1 от Закона за администрацията, във връзка с чл.45, ал.4 и ал.12 от ЗМСМА и чл.185 и чл.187, ал.1 от АПК се оспорва разпоредбата на чл.48, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стамболово.

В заповедта се твърди, че текстът на оспорената разпоредба е приет при липса на компетентност, в противоречие с материалният закон и неспазване на установената форма - основания по чл.146, т.1, т.2 и т.4 от АПК.

Твърди се, че съгласно чл.9, вр. с чл. 6 от ЗМДТ е налице изрична законова делегация, даваща право на органа на местното самоуправление да приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община. Докладната записка на Кмета на Община Стамболово, чрез която се мотивирало исканото изменение на Наредбата била с такова съдържание, което не отговаряло на изискванията за мотиви. Принципите на ЗМДТ изисквали определянето на размера на всяка такса да съответства на необходимите материално технически и административни разходи по предоставяне на услугата, за която изначално се събира таксата. Самият вносител в случая излагал, че не са необходими финансови и други средства, различни от тези, осигуряващи прилагането на сега действащата наредба, т.е. не се предвиждал допълнителен човешки, административен и материален ресурс. Попълването на общинският бюджет чрез събиране на такси за предоставяне на услуги от общинска администрация не следвало да бъде самоцелно, а да обоснове пряката зависимост между нуждата от услугата, разходите по предоставянето й и начинът на формиране на себестойността й. По повод последното-размерът на определената годишна такса била налице абсолютна неяснота. В нито един документ, предшестващ приемане на оспореният подзаконов акт, не била обяснена крайната формирана цена от 50.00 лева. Така същият размер оставал изцяло недоказан, защото нямал никаква финансова обосновка, нито разчет, който да подкрепя точно тази абсолютна стойност. Сочи се, че Общински съвет Стамболово, не се позовавал в своите действия на нормативен акт от по-висока степен, откъдето черпел своята законова делегация за събиране на годишна такса, издаване на разрешение и въобще материалната си компетентност в случая. Поради което не било необосновано да се твърди, че такива липсвала, а всичко което органът нямал изрични правомощия да приема било нищожно.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената разпоредба.

Ответникът, Общински съвет – Стамболово, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище за основателност на оспорването. Пледира за отмяна на оспорената разпоредба.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Кмет на Община Стамболово била изготвена Докладна записка(вх.№ 51/16.06.2020г., относно: допълнение към чл.48 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в територията на Община Стамболово. С докладната записка било направено предложение Общински съвет –Стамболово да приеме на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА решение за изменения и допълнения в наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стамболово, сред които приемане на нова ал.5 със съдържание“ За събиране на минерали и полускъпоценни камъни по повърхността на земи, води и водни обекти-общинска собственост и издаване на разрешение-годишна такса 50.00 лева .“.

Докладната записка е била разгледана на редовно заседание на общински съвет- Стамболово проведено на 23.06.2020г.

В гласуването при приемане на Решение № 68/ 23.06.2020г., видно от обективираното в Протокол № 9 от същата дата 16 общински съветници, от които 13 са гласували“ЗА“, „ПРОТИВ“ е гласувал 1 и 2-ма са гласували“ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Стамболово,което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. На основание чл.32, ал.2 и ал.3 от Закона за администрацията областният управител може да оспори пред съответният административен сд, всички актове на общинските съвети. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Оспорената разпоредба на чл. 48, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стамболово има следното съдържание “За събиране на минерали и полускъпоценни камъни по повърхността на земи, води и водни обекти-общинска собственост и издаване на разрешение-годишна такса 50.00 лева.“.

Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Стамболово, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че оспорваната разпоредба от наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА (в съответните редакции).

Съдът намира за основателни изложените в протеста съображения, касаещи приемането на оспорената Наредба в нарушение на административнопроизводствените правила.

Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му лежи върху административния орган, съответно ответникът в административното производство (чл.196, вр. с чл.170, ал.1 от АПК). В тази връзка, с определение в з. з. от 14.08.2020г., съдът е задължил административния орган да представи пълната административната преписка по издаване/изменение на оспорената наредба, вкл. данни за спазване на изискванията на чл.26 и чл.28 и сл. от ЗНА, в приложимата му редакция. Това указание е дадено с оглед служебното начало в административния процес и разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.170, ал.1 от АПК. Въпреки даденото от съда указание (цитираното определение на съда от 14.08.2020 г. е надлежно получено от ответника на 18.08.2020г.) и възможност, административният орган не е ангажирал в хода на съдебното производство доказателства в тази насока.

Следователно, от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е доказал, че преди внасянето на проекта за приемане на чл.48, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стамболово, е публикувал същия на интернет страницата на Общински съвет -Стамболово, заедно с мотивите съответно доклада, най-малко 14 дни преди приемането на Решение № 68, взето на заседание на Общински съвет Стамболово, проведено на 23.06.2020г. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което не могат да възникнат неговите правни последици. Ето защо, предвид изложеното се налага изводът, че е допуснато нарушение на чл.26, ал.2 от ЗНА (ред. ДВ бр. 46 от 2007г.). Нарушението е съществено, тъй като по този начин на заинтересованите лица не е дадена възможност да изразят становища и направят предложения по проекта на разпоредбата от Наредбата. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорената норма на чл.48, ал.5 . В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, изразена в Решение №1247 от 26.01.2011г. по адм. д. №2580/2010г., Решение №3768 от 19.03.2013г. на ВАС по адм. д. №1828/2012г., потвърдено с Решение №10775 от 16.07.2013г. по адм. д. №5574/2013г. на ВАС и мн. др.

Следва да се добави, че при всяко едно приемане на подзаконов нормативен акт е необходимо органът да съблюдава правилата и на чл.28 от ЗНА, служещи като гаранция за законосъобразното му приемане. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА (обн. ДВ бр.46/2007г.), проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал.2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Алинея 3 на чл.28 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.

В случая, по делото не се представят доказателства за изпълнение на изискването на чл.28, ал.2 от ЗНА. Докладната записка на вносителя на проект за Наредбата - Кмет на Община Стамболово, реално не се съдържат мотиви от които да се установят причините налагащи приемането на разпоредбата, целите, които се поставят с нея и финансовите и другите средства, необходими за прилагане на новата уредба и очакваните резултати от прилагането, вкл. финансовите ако има такива, с което се препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането на Наредбата. Единствените мотиви за приемане на разпоредбата, които могат да се установят от изложеното в докладната записка са: „увеличаване постъпленията към общинският бюджет“ и „големият интерес от любители колекционери през последните години от събиране на минерали и полускъпоценни камъни в територията на общината, което дава възможност за допълнителни доходи на общината“.Тези мотиви са преповторени в при проведеното редовно заседание на общинският съвет. Безспорно, както основателно се сочи в оспорването приемането на такси и цени за услуги извършвани от общинска администрация за попълване на общинският бюджет не може да бъде самоцелно- следва да е ясна нуждата от извършване на услугата, разходите по предоставянето й и начинът на формиране на себестойността й. В случая обаче изложените съображения за приемане на разпоредбата по никакъв начин не кореспондират на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗМДТ местните такси да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В докладната записка или друг документ по административната преписка, вкл. от разискванията станали преди приемане на разпоредбата не се установява финансова обосновка, поради която размерът на така приетата годишна такса следва да е именно в размер на 50.00 лева, още повече че действително изрично в докладната записка на кмета на общината и от протокола от заседанието е посочено, че не се предвижда никакъв допълнителен човешки, административен и материален ресурс, който да бъде вложен от общината. Т.е. явно е че за предоставяне на услугата не са необходими никакви материално-технически и административни разходи. Съответно неясни остават са съображенията на органа таксата да бъде определена в този абсолютен размер.

При липсата на адекватни и отговарящи на изискванията на чл.28, ал.2 от ЗНА мотиви в проекта за приемане на процесната разпоредба колективният административен орган – Общински съвет - Стамболово, на основание чл.28, ал.3 от ЗНА (в съответната редакция на разпоредбата), не е следвало да обсъжда този проект.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването на Областен управител на област Хасково против чл. 48, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Стамболово се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по оспорване на Областен управител на Област Хасково, чл.48, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стамболово.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.