№
503/18.08.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Административен
съд Хасково
в
публичното заседание
на
двадесет и девети юли
две
хиляди и двадесета
година
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2.
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар
Ивелина
Въжарска
Прокурор
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия
Господинова
адм.д.№243
по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
реда
на чл.185 и сл.
на
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по
жалба на П.Т.З. *** против чл.17 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред. Твърди се, че правният интерес на жалбоподателя от оспорването се
пораждал от обстоятелството, че бил с постоянен и настоящ адрес ***. Река Марица
пресичала Димитровград, като бреговете ѝ били в непосредствена близост до
кварталите на града и жилищата на хората, както и до северната част на парк
Марица. През летните месеци децата от кв.Простор се къпели в реката на
чакълирания плаж, а по-големите скачали от трамплин, близо до топола. Майките с
деца били на пясъчния плаж до кв.Марийново. Освен това всяка година кметът на
града давал награда от 100 лева на този, който хване кръста по Йордановден във
водите на реката, което било подстрекаване към къпане в нея. Понякога през
горещите летни дни и самият жалбоподател влизал във водите на р.Марица, а така
оспорената част от наредбата рефлектирала в правната му сфера, застрашавайки го
да бъде глобен заради къпането. Други общини от Костенец до Свиленград нямали
забрана за къпане в река Марица, а още повече, че такава забрана нямали и
общините, граничещи с река Дунав. Пороците на оспорената част от наредбата били
по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 във вр. с чл.196 от АПК. Ответната страна
не били спазили процедурните правила на чл.2а и чл.28 от ЗНА, действали към
29.04.2004г., при издаване на наредбата и оспорената част от нея. Не бил
публикуван проекта на наредбата в Интернет 1 месец преди нейното приемане, с
което не била дадена възможност на засегнатите лица да изразят становища и
възражения, а така били нарушени принципите на съгласуваност и откритост със
заинтересованите страни, липсвал анализ за съответствието с правото на ЕС и
очакваните ффинансови резултати от прилагането на акта. Докладната записка по
приемането на наредбата се състояла от няколко изречения и била напълно
бланкетна. Счита се, че така било налице особено съществено нарушение на
нормотворческия процес, подлежащ на контрола по чл.168, ал.4 и ал.5 от АПК.
Наредбата имала привидна форма на влязъл в сила акт, какъвто в действителност не
бил, защото нямало данни за публикуването ѝ във в.Ориент експрес и Тракия 21 век
– съгласно пар.4 от наредбата, поради което можело да се счита, че била
неизвестна дата на влизане в сила – 1 месец след публикуването ѝ в пресата.
Наред с това не било забранено къпането в реките Банска и Кайлийка, които
преминавали през територията на 5 села от Общиа Димитровград, а имало инцидент с
удавено дете в с.Скобелево. Коритото на река Марица било широко и плитко, опасни
били само кариерите за пясък, докато другите две реки имали рязко променлива
дълбочина и течения, храсталаци и клони по бреговете си. Жителите на селата
Скобелево, Сталево, Ябълково и Злато поле си имали плажове на реката. През
2017г. самият жалбоподател участвал в международна регата по река Дунав, където
къпането не било забранено в нито една дунавска община. Налице било двоен
стандарт и били неразбираеми причините заради които ответникът бил забранил
къпането в р.Марица. Сочи се и че забраната масово се нарушавала в това число и
от кмета, поради което разпоредбата следвало да бъде отменена. Иска да се
постанови решение, с което да се обезсили или отмени оспорваната разпоредба,
както и да му се заплатят направените разноски.
Ответникът -
Общински съвет Димитровград,
взема становище в придружително писмо от 22.05.2020г., като заявява, че жалбата
е недопустима поради липса на правен интерес. Претендират разноски и правят възражение
за прекомерност по отношение на разноските от
жалбоподателя.
Становището
на ОП Хасково е, че оспорването е основателно.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
Действащата Наредба №2 за
опазване на обществения ред е приета с
Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград
на
основание чл.22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
ред.ДВ 69/2003г. – л.58, 82 от делото. Мотиви
за приемане на наредбата са изложени в докладна записка №06-00-165/19.04.2004г.
на Председател на ОбС – л.72 и сл.
Оспорената
разпоредба на чл.17 от Наредбата не е изменена след приемането на наредбата през
2004г. и има текст: „Забранява се къпането в река Марица и в открити водоеми,
освен в специално предназначените за това места.“.
Предмет
на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на
територията на Община Димитровград. Жалбоподателят е физическо лице с адресна
регистрация в Димитровград, който видно от събраните по делото доказателства е
собственик на имот в Димитровград. Оспорването на подзаконовия нормативен акт
пред съда е частично и касае разпоредбата на
чл.17,
което е допустимо съгласно чл.185,
ал.2,
във вр. с ал.1
от АПК.
Освен това разпоредбата на чл.187,
ал.1 от АПК
изрично предвижда, че оспорването на подзаконовите нормативни актове не е
ограничено във времето. Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост
за разглеждане по същество на жалбата.
на
чл.22,
ал.1 от ЗМСМА
– основанието, на което е приета
наредбата с оспорената част, редакция на разпоредбата, действаща към 2004г., е
въведено правомощие на общинския съвет да приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК във вр.
с чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение.
Но в настоящия случай ОС Димитровград не е бил компетентен да
регламентира правилата за поведение, свързани с водноспасителната дейност, тъй
като те се уреждат с Наредба за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Посочената
наредба е приета с ПМС №182 от 1996г. и съгласно пар.2 от ЗР се издава на
основание чл.114 от Конституцията на Република България. Съгласно чл.4 от
наредбата кметовете на общините, на чиито
територии се намират водните площи по чл.2, ежегодно до 31 март със заповед определят разрешените
за къпане места въз основа на заключения на органите на държавния санитарен
контрол, районните центрове по здравеопазване, регионалните комитети на
Българския червен кръст и териториалните структури на Министерството на
вътрешните работи /преди изм. ДВ бр.60 от 2012г., в сила от 7.08.2012г. -
териториалните поделения на Националната полиция/. Така в изпълнение на
правомощията по чл.44, ал.1 във вр. с ал.2 кметът на общината е компетентен да
издаде заповед, с която да уреди обществените отношения относно къпането в река
Марица и в откритите водоеми, а тези обществени отношения не следва да бъдат
регулирани посредством приемането на оспорената разпоредба от Наредба №2 за
опазване на обществения ред на Община Димитровград. С Наредба за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи се урежда водноспасителната дейност на
обектите, посочени в чл.2 от същата наредба, между които са изрично посочени
участъците от реките, като и други обекти, които се използват за къпане,
плуване, гребане и други водни спортове.
Така в изпълнение на задължението по чл.4 от НВДОВП издадената от кмета
заповед има предназначение да конкретизира и детайлизира регулацията на
разпоредбите относно обезопасяването на водните площи и водноспасителната
дейност. Тази регулация не следва да бъде давана в общинската наредба, тъй като
не само, че общинският съвет не е компетентен, но и би се стигнало до
преуреждане на едни и същи отношения по различен начин във вече уредените от
посочената наредба обществени отношения.
Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност
на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146
от АПК,
но когато нарушенията им са особено съществени. Така нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици към които
е насочен. Съдебната практика е изградила становище, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност
на акта.
По така
изложените съображение разпоредбата на чл.17 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред на Общински съвет Димитровград следва да бъдат обявена за нищожна.
С
оглед извода на съда в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
в производството разноски в размер на 30,00 лева, представляващи заплатената
д.т. и такса за обнародване на оспорването в ДВ, както и за адв.възнаграждение
на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– 500,00 лева, като бъде съобразено, че настоящото производство не е с
фактическа и правна сложност.
М отивиран
така и на основание чл.193,
ал.1 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл.17 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред на Общински съвет Димитровград.
ОСЪЖДА
Общински съвет Димитровград да заплати на П.Т.З., ЕГН **********, направените
разноски по делото в размер на общо 530,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се разгласи по реда на чл.194
от АПК
при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са
отхвърлени.
| |||||
|
|
|
| ||