Р
Е Ш Е Н И Е
№283
гр.
Хасково,
03.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана Динкова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия П.
Костова адм. дело №117 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от
Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е във връзка със Заповед №
АК-04-3/28.01.2020г. на Областен управител на Област Хасково, обективираща
оспорване на чл.24, ал.2 от Наредба №10 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община
Д..
В заповедта се твърди, че оспореният
текст е взет при противоречие с материалния закон и неспазване на установената
форма – основания за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Сочи се, че
определянето на местните такси е въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и
при спазване на принципите при определяне на размера, залегнали в чл.8, ал.1 от
ЗМДТ. Съгласно чл.9, във връзка с чл.6 от ЗМДТ, налице е изрична законова
делегация, даваща право на органа на местното самоуправление да приема Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на съответната община. Твърди се, че според разпоредбата на чл.22,
ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните превози, всички превозвачи са задължени
да използват задължително автогарите и автоспирките за превоз на пътници по
междуселищни автобусни линии срещу заплащане, на което съответства и
задължението на собствениците на автогари да допускат всички превозвачи,
извършващи превоз по съответните линии. Сочи се, че легална дефиниция на
„Междуселищна автобусна линия“ е предвидена в т.49 на ДР на ЗАП и това са „линия
от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, маршрутът на
която включва спирки в две или повече населени места“. А съгласно ал.3 на чл.22
от ЗАвП собствениците на автогари задължително следва да прилагат еднакви
критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за
преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за
извършване на други услуги. Казано по друг начин размерът на цените на
предоставените автогарови услуги да се определят по еднакви критерии спрямо
всички превозвачи, а не да се поставят в зависимост от: цена на билет,
разстояние, натовареност, линиите дали са от Републиканската транспортна схема,
Областната транспортна схема или Общинската транспортна схема, или някакъв друг
критерий, незалегнал в закон, излизайки извън рамките на своята компетентност,
дописвайки нормативен акт от по-висока степен. Същевременно в ал.4 е посочено,
че начинът на формиране на цените, както и пределните цени за автогарово
обслужване, се определят съгласно методика, утвърдена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране
на автогарите. Сочи се, че мотивите в докладна записката на Кмета на Община Д.
следва да дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради
което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да
могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме
съответния вариант на уредба на засягащите се с наредбата обществени отношения.
В конкретния случай обаче липсвали такива. Твърди се, че констатираното
съставлява основание за отмяна на оспорената разпоредба. Цитира се разпоредбата
на чл.28, ал.2 от ЗНА и се сочи, че в докладната записка на Кмета на Община Д.
не са налице надлежни мотиви относно обстоятелствата по чл.28, ал.2, т.1-т.5 от
ЗНА, обосноваващи приемане на ал.2 на чл.24 от Наредбата. Твърди се също, че към
датата на приемане на този текст от общинската наредба, изменение в нормативната
уредба, засягаща Автогарово обслужване и което да налага вземането на решение от
органа на местното самоуправление, няма. Навеждат се доводи, че с оглед на
гореизложеното, става ясно, че нормата на чл.24, ал.2 от Наредбата е
незаконосъобразна. Въвеждал се различен критерий при определяне цените на
предоставените автогарови услуги в зависимост от това по коя схема
(Републиканската транспортна схема, Областната транспортна схема или Общинската
транспортна схема) е превозът и това пряко противоречало с императивната правна
норма, залегнала в акт от по-висока степен, а именно закон – чл.22 от ЗАвП. Сочи
се, че допълнителни мотиви относно незаконосъобразността на чл.24, ал.2 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Х. са изложени в постъпилия сигнал до Областния
управител на Област Хасково, който се прилага.
Ответникът, Общински съвет – Д., в
писмо регистрационен индекс ОбС-10-45#1/07.02.2020г., с което е изпратена
преписката, изразява становище, че оспорването е неоснователно и недоказано, а
оспорената норма е законосъобразна и приета при спазване на
административно-процесуалните правила за това. Моли се, ако бъде уважена жалбата
и при направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски /заплатен
адвокатски хонорар/ да се намали същия до установения минимален размер, съгласно
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като се
сочи, че заплатения такъв е прекомерно завишен съгласно правната сложност на
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита, че оспорването е основателно. Намира, че разпоредбата чл.24,
ал.2 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Димитровград противоречи на чл.22 от Закона
за автомобилните превози, с оглед на което счита, че искането следва да бъде
уважено, а оспорената разпоредба – отменена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Докладна записка регистрационен
индекс РД-28-500/14.09.2017г. в Общински съвет Д. (регистрационен индекс
ОбС-07-234#2/15.09.2017г.), Кметът на Община Д. е предложил на ОбС – Д. на
основание чл.9 от ЗМДТ, чл.21, ал.1, т.7 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, да бъде приета
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Д.. В докладната записка е посочено, че във връзка с
подобряване на дейността, свързана с администрирането на услугите в Община Д. и
синхронизиране на действащите наредби, се прави предложение за отменяне на
Наредба №10 и приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Д..
Докладна записка, включително проект,
заедно с мотивите, е публикувана на официалната страница на Община Д. на
18.08.2017г., видно от приложената разпечатка от същата.
По делото е представено писмо
регистрационен индекс КВ-18-294#1/27.07.2017г. на кмет на Община Д., видно от
което в Общинска администрация са постъпили становища от В. К. –
КВ-18-294/24.07.2017г. и от П.З. – КВ-18-298/24.07.2017г. във връзка с
публикувания на 23.06.2017г. проект на Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Д..
В писмото е посочено, че след обсъждане на предложените промени от Общинска
администрация ще бъде предложен и публикуван нов проект на посочената Наредба, в
който ще бъдат отразени приетите предложения.
Видно от данните по делото, с Решение
№766/28.09.2017г., взето на заседание на Общински съвет Д., проведено на
28.09.2017г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Д. е решил
следното: 1. На основание чл.21, ал.2 и във връзка с чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА,
Общински съвет – Д. отменя Наредба №10 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Д. (приета с решение
№799/26.11.2009г., изменена и допълнена с посочени решения); 2. Общински съвет
Д. приема Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Д.; 3. Възлага на кмета на Община Д.
осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно
изпълнение на решението.
В гласуването при приемане на Решение
№766/28.09.2017г. са участвали 31 общински съветници от общо 33 (съгласно чл.4,
ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Д., неговите
комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 22 общински
съветници са гласували „за”, 3 са
гласували „против“, а 6 общински съветници са гласували „въздържал
се”.
Видно от представената с преписката
актуална Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Димитровград (Наредбата), същата е изменяна и
допълвана с решения на Общински съвет – Д., подробно описани. Отразени са също и
промени в Наредбата във връзка с Решения на Административен съд – Хасково,
съответно на Върховен административен съд на Република България, по конкретно
посочени дела.
С Докладна записка регистрационен
индекс РД-28-570/05.12.2019г. на Община Димитровград (регистрационен индекс
ОбС-07-392/06.12.2019г.), Кметът на Община Д. предложил на Общински съвет – Д.
да бъде приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба №10 за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Димитровград (приета с Решение №766/28.09.2017г.). Едно от предложените
изменения касае създаването на нова ал.2 в чл.24 със следния текст: „Определя
пределна цена на услуга за автогарово обслужване, включващо преминаване, престой
и заверка на пътен лист при всяко тръгване на автобуса в размер, както следва: -
за превози по Републиканската транспортна схема – 12,00 лв без ДДС (14,40 лв с
ДДС) за курс, - за превози по Областната транспортна схема – 6,00 лв без ДДС
(7,20 лв с ДДС) за курс, - за превози по Общинската транспортна схема – 1,29 лв
без ДДС (1,55 лв с ДДС) за курс. Конкретните цени се определят по Методиката за
формиране на цените за ползване на автогари, както и пределните цени за
автогарово обслужване.“.
Докладна записка, включително проект
на решение, заедно с мотивите, е публикувана на официалната страница на Община
Д. на 18.11.2019г., видно от приложената разпечатка от същата.
От кмет на Община Димитровград е
изготвено и допълнение към Докладна записка №РД-28-570/2019г., което обаче не
касае предложеното изменение, свързано със създаването на нова ал.2 в
чл.24.
Видно от регистрация на инициативна
входяща преписка с рег. индекс ОбС-07-392/06.12.2019г., цитираната по-горе
докладна записка на кмет на Община Димитровград е разгледана на 10.12.2019г. от
Постоянна комисия Транспорт и съобщения, като е отразено - Положително
становище; на 10.12.2019г. от Постоянна комисия Икономическа политика и бюджет,
като е отразено – Положително становище; на 10.12.2019г. от Постоянна комисия
Търговия, общински пазари и тържища, като е отразено - Положително становище, 1-за сведение;
на 10.12.2019г. от Постоянна комисия Култура, вероизповедания и средства за
масова и , като е отразено – положително становище, 1-За сведение, 1-Въздържал
се; на 11.12.2019г. от Постоянна комисия Аграрна политика и земеделие, която е
изразила положително становище, 1-Въздържал се – Ст. Димитров; на 11.12.2019г.
от Постоянна комисия ТСУ, строителство и комунални дейности, която е изразила
положително становище; на 11.12.2019г. от Постоянна комисия Европейски програми
и опазване на околната среда, която е изразила положително становище, 1-За
сведение; на 11.12.2019г. от Постоянна комисия Здравеопазване и социални
дейности, която е изразила положително становище; на 12.12.2019г. от Постоянна
комисия Образование, младеж и спорт, която е изразила положително становище и на
12.12.2019г. от Постоянна комисия Законност и обществен ред, като е отразено
„законосъобразна“.
Представена е справка (л.363) за
постъпилите предложения по повод публикуван проект за приемане на Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Д., в която е посочено, че постъпили предложения по
проекта на наредба – няма. Отбелязано е, че справката е публикувана на
18.11.2019г.
Видно от данните по делото, с Решение
№83/19.12.2019г., взето на заседание на Общински съвет Д., проведено на
19.12.2019г., на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.6
от ЗМДТ, чл.8 от ЗНА, във връзка с чл.79 от АПК, при спазване изискванията на
чл.26 ал.3 и ал.4 от ЗНА, Общински съвет – Д. е решил следното: I. Приема Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Д., както следва (измененията са
подробно описани в §1-§6, като в §4 е отразено следното: „Създава нова ал.2 в
чл.24 със следния текст: Определя пределна цена на услуга за автогарово
обслужване, включващо преминаване, престой и заверка на пътен лист при всяко
тръгване на автобуса в размер, както следва: - за превози по Републиканската
транспортна схема – 12,00 лв без ДДС (14,40 лв с ДДС) за курс, - за превози по
Областната транспортна схема – 6,00 лв без ДДС (7,20 лв с ДДС) за курс, - за
превози по Общинската транспортна схема – 1,29 лв без ДДС (1,55 лв с ДДС) за
курс. Конкретните цени се определят по Методиката за формиране на цените за
ползване на автогари, както и пределните цени за автогарово обслужване.“);
II. Възлага на Кмета на Община
Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и
законосъобразно изпълнение на решението.
В гласуването при приемане на Решение
№83/19.12.2019г. са участвали 32 общински съветници, от които 29 общински
съветници са гласували „за”, 1 е гласувал „против“, а 2 общински съветници са
гласували „въздържали се”.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо.
Предмет на оспорване са конкретни разпоредби
от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Д.. На основание
чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и
касае само посочената разпоредба от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Д.,
което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това
разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването
на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във
времето.
Разгледано по същество, оспорването е
основателно.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА
предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по
ал.1, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Създаването на нова ал.2 в чл.24 в
Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Д., т.е. изменението на посочената наредба в
случая е прието от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за
изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от
местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение
на правомощията си по чл.21, ал.2 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.8 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), общинският съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение.
При приемането на новата разпоредба
на ал.2 в чл.24 в Наредбата обаче, съдът констатира съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗНА,
изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите
на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност,
субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В ал.3 е предвидено, че преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на
въздействието по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната
власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато
е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната
община и/или общински съвет.
С посочената разпоредба се цели да се
осигури възможност на заинтересуваните лица да упражнят своето право на участие
в производството по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси.
Публикуването и разгласяването на проекта на акта представляват начина, чрез
който се проявява принципът за откритост и съгласуваност съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 от ЗНА. Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има
органът, притежаващ правомощието да приеме или не дадения
проект.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА, проектът
на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и
предварителната оценка на въздействието по чл.20, се внася за обсъждане и
приемане от компетентния орган. В чл.28, ал.2 от ЗНА е предвидено, че мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които
налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други
средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от
прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие
с правото на Европейския съюз.
Съгласно чл.28, ал.4 от ЗНА, проект
на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно
изискванията по ал.2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава
втора, а за проект на закон или кодекс – и справка по ал.3, не се обсъжда от
компетентния орган.
В случая, съдът констатира липсата на
конкретни мотиви в приложената от ответника докладна записка на Кмета на Община
Д.. Именно липсата на мотиви води до нарушение на чл.28 от ЗНА. Законът придава
важно значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт.
Мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на
предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на
мнения и становища преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния
орган, за да се гарантират посочените по-горе принципи, които формулират и
целите на изискването.
В тази връзка следва да се отбележи,
че всеки един от задължителните реквизити на чл.28, ал.2 от ЗНА изисква
конкретна обосновка, а не излагане на общи положения. В представените по делото
мотиви в докладната записка на Кмета на Община Д., с която е направено
предложение за приемането на новата разпоредба на ал.2 в чл.24 в Наредбата,
посочените обстоятелства по чл.28, ал.2 от ЗНА не са налице. В мотивите не са
описани причините, които налагат приемането на посочената конкретна разпоредба,
целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за
прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително
финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на
Европейския съюз. Единствено е посочено следното: „С решение №184/16.03.2018г.
Административен съд – Хасково отмени чл.24 ал.2 от Наредба №10, с който се
определяше цената на услуга – автогарово обслужване, включващо преминаване,
престой в рамките на определеният в маршрутното разписание, но не по-голям от 15
минути, за заверка на пътен лист при всяко тръгване на автобусите. Мотивите на
съда са, че всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни
автобусни линии, задължително трябва да ползват автогарите срещу заплащане, а
собствениците на автогари – да допускат срещу заплащане всички превозвачи,
извършващи превози по междуселищните автобусни линии (чл.22 от Закона за
автомобилните превози). Със Заповед №РД-08-357/26.07.2019г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е утвърдена Методика за
формиране на цените за ползване на автогари, както и пределните цени за
автогарово обслужване. Пределната цена за Автогара Втора категория, каквато е
Автогара Д. е 12,00 лв без ДДС. Предложението на Общинска администрация е за
определяне на пределна цена на услуга за автогарово обслужване, включващо
преминаване, престой и заверка на пътен лист при всяко тръгване на автобуса в
размер, както следва: - за превози по Републиканската транспортна схема – 12,00
лв без ДДС (14,40 лв с ДДС) за курс, - за превози по Областната транспортна
схема – 6,00 лв без ДДС (7,20 лв с ДДС) за курс, - за превози по Общинската
транспортна схема – 1,29 лв без ДДС (1,55 лв с ДДС) за
курс.“.
Видно от горното, в докладната
записка липсват каквито и да било конкретни мотиви как точно е формирана
предложената в случая цена за всеки от превозите. Действително, в ал.22, ал.1 от
Закон за автомобилните превози е предвидено, че всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по
междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и
автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В
населено място: 1. с една автогара същата задължително се включва като
обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са
начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка
в това населено място; 3. без автогара общинският съвет определя автоспирките,
които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи
спирка в това населено място; 4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по
т.1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и
крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено
място. В ал.2 е предвидено, че собствениците на автогари са длъжни да допускат
срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните
автобусни линии, съответно в ал.3 е посочено, че собствениците на автогари
задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне
размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за
продажба на билети и за извършване на други услуги. Видно от текста на чл.22,
ал.4 от Закон за автомобилните превози, начинът на формиране на цените, както и
пределните цени за автогарово обслужване се определят съгласно методика,
утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
на база на категоризиране на автогарите.
В чл.4 от Методика за формиране на
цените за ползване на автогари, както и пределните цени за автогарово
обслужване, е предвидено, че методиката определя начина на формиране на цените
за следните автогарови услуги: 1. „Преминаване през автогара“; 2. „Престой на
автобус в автогара“; 3. „Предоставяне на право за продажба на
билети“.
Видно е от цитираната разпоредба, че
услугите са само три, като сред тях не е посочена „заверка на пътен лист“ като
отделна услуга, която се коментира в предложението на Общинска администрация за
определяне на пределна цена на услуга за автогарово обслужване. Нещо повече,
според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Методиката, по смисъла на тази методика
„Преминаване през автогара“ е всяко потегляне от сектор при изпълнение на
започващ от автогара или преминаващ през нея курс, включително и заверка на
пътен лист. Т.е., заверката на пътен лист се включва в услугата „преминаване
през автогара“ и не следва да се разглежда като отделна, самостоятелна
автогарова услуга, както е направено в оспорената
разпоредба.
Освен това, съгласно чл.5, ал.1 от
същата Методика, цената за услугата „Преминаване през автогара“ (ЦПрА) се
определя по следната формула: ЦПрА=(РПрА+РП) : БПрА, където: РПрА са разходите
за дейността по предоставяне на услугата „Преминаване през автогара“ за
предходната година; РП е разумната печалба; БПрА е брой преминавания през
автогарата за изтеклата година. В чл.5, ал.2 от Методиката се посочва
конкретната формула, по която се определят разходите за дейността по
предоставяне на услугата „Преминаване през автогара“ за предходната година
(РПрА), съответно в ал.3 се регламентира какво точно се включва в преките
разходи на автогарата (ПрР), в ал.4 – какво точно включват непреките разходи
(НР) и как се определят същите. В ал.7 се посочва как се определя размерът на
разумната печалба (РП), а в ал.8 – как се определя броят преминавания през
автогарата за изтеклата година (БПрА).
Съгласно чл.6 от Методиката, цената
за услугата „Престой на автобус в автогара“ се определя на база
продължителността на престоя (часове и минути) и необходимата площ (кв. метри),
като се отчита размерът на пазарните цени за отдаване под наем на подобни площи
в същия район, както и действащите цени за платен паркинг в същия район, на
чиято територия е автогарата.
От представената докладна записка не
става ясно как точно е определена цената за услугата „Преминаване през
автогара“, съответно за услугата „Престой на автобус в автогара“ и дали изобщо
са взети предвид посочените в Методиката формули и указания, въпреки
позоваването на същата. Липсват конкретни мотиви в тази насока и не може да се
разбере на база какво са определени цените за съответните
услуги.
Наред с това, в случая с оспорената
разпоредба е определена „пределна цена“ на услуга за автогарово обслужване,
включващо преминаване, престой и заверка на пътен лист при всяко тръгване на
автобуса в размер, както следва: - за превози по Републиканската транспортна
схема – 12,00 лв. без ДДС (14,40 лв. с ДДС) за курс, - за превози по Областната
транспортна схема – 6,00 лв. без ДДС (7,20 лв. с ДДС) за курс, - за превози по
Общинската транспортна схема – 1,29 лв. без ДДС (1,55 лв. с ДДС) за курс.
Конкретните цени се определят по Методиката за формиране на цените за ползване
на автогари, както и пределните цени за автогарово
обслужване.
В тази връзка следва да се посочи, че
отново в Методиката, в чл.5, ал.10 се сочи, че цената за услугата „Преминаване
през автогара“ не може да надвишава: 1. за първа категория автогара 16,00 лв.
без ДДС; 2. за втора категория автогара 12,00 лв. без ДДС; 3. за трета категория
автогара 8,00 лв. без ДДС.
Действително, доколкото не се спори
по делото, че се касае за Автогара Втора категория, както е посочено в
докладната записка, цената, определена в Методиката, която не може да се
надвишава (т.е. пределната цена), е 12,00 лв. без ДДС. Тази цена в случая в
оспорената разпоредба не е превишена, т.е. определената в чл.24, ал.2 от
Наредбата цена попада в рамките, очертани в Методиката. Отново обаче остава
неясно как точно са определени конкретните пределни цени от 12,00 лв. без ДДС за
курс - за превози по Републиканската транспортна схема, съответно от 6,00 лв.
без ДДС - за превози по Областната транспортна схема и 1,29 лв. без ДДС - по
Общинската транспортна схема и въз основа на какво е направено подобно
разграничаване, доколкото в разпоредбата на чл.22 ал.1 от Закон за автомобилните
превози се коментират единствено междуселищни
автобусни линии, а ал.3 изрично сочи, че собствениците на автогари задължително
прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на
цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на
билети и за извършване на други услуги.
Безспорно, необходимо е да има
конкретно изложени съображения относно ценообразуването на автогаровите услуги,
съответно мотиви, с дефинираното от законодателя съдържание, трябва да са налице
преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали
достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят
правото си на предложения и становища по проекта. С оглед императивния им
характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява
съществено нарушение.
Съобразно чл.170, ал.1 от АПК, в
тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите предпоставки за
издаването му. Настоящият състав счита, че допуснатите нарушения са съществени и
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст, без да е необходимо да
се разглежда спора по същество.
При така констатираното съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, настоящата инстанция
счита, че оспорената разпоредба на чл.24, ал.2 от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Димитровград, е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Водим от горното и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по оспорване на Областен управител
на област Хасково разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Д..
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се разгласи по реда на
чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са
отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.