Решение № 10016 от 26.08.2020г. по АНД № 61/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от М.А.Е. ЕГН: ...., адрес: с. З., общ. Д., обл. С., ул. „....” № ...., против наказателно постановление №06/05.02.2020 год. на кмета на Община Д., с което за нарушение на чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д., на основание чл.51, ал. 1 от Наредбата за обществения ред в община Д. му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваният санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. Навежда доводи за допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява. От негово име жалбата поддържа пълномощникът му адв.Ч..

За въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.

За Районна прокуратура гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно и своевременно призована, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

На 20.12.2019 год. около 13:30 часа жалбоподателят бил в гр.Д. на ул.„....”, пред магазин за перилни препарати в близост до хотел ’’....”. Намирал се в лекия си автомобил марка „Мицубиши“ и чакал от магазина да излезнат свидетелките Д.Е.- негова майка, и В.М.- негова приятелка. Забелязал, че по тротоара се движат Д.Я., с която преди години живеел на семейни начала и приятеля й К.Ч.-мл.инспектор в РУ Д., Полицейски участък Д.. М.Е. доловил, че Д.Я. говори за него и го посочва на приятеля си и това го провокирало да излезне от автомобила и да ги приближи. Тримата влезли в пререкания във връзка с влошените отпреди това отношения между жалбоподателя и Я.. Спречкали се и разменили реплики.

От показанията на свидетелите по делото Д.Е. и Р.С.-началник на ПУ Д. се установява, че жалбоподателят и Я. живели на семейни начала в дома на родителите му в с.З., но се разделили след извършена от Я. кражба на голяма сума пари от родителите на М.Е., за което била осъдена с присъда на РС Чепеларе. Въпросното нчхд № 180/2017 г. по описа на РС Чепеларе е служебно известно на съда.

За случая мл.инспектор К.Ч. съобщил по телефон на началника на ПУ Д. и изготвил докладна записка, в която посочил, че М.Е. отправил обидни думи към него и Д.Я., заплахи, закани и псувни, че жалбоподателят го бутал и хващал за дясната ръка. По-късно същия ден жалбоподателят позвънил на тел.112 и съобщил, че полицай Ч. го заплашвал, но че е в невъзможност да подаде жалба в ПУ Д., тъй като там нямало никой. След връщането на служителите от полицейския участък от с.Л., той се явил при тях с оплакване, че е бил заплашван от полицай К.Ч., който парадирал със служебното си положение.

Писмени обяснения били снети от С.К., който мл.инспектор К.Ч. установил, че е свидетел на случилото се. В тях К. посочил, че жалбоподателят блъскал и обиждал К.Ч.. Такива дала и Д.Я., която изложила, че М.Е. обиждал нея и К.Ч. като го наричал „боклуци“, „парцали“, заканвал се и го дърпал за ръката.

Въз основа на събраните писмени обяснения и докладната записка на Ч. свидетелят Д.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение № 195/20.12.2019 г. срещу жалбоподателя, за това, че на 20.12.2019 год. около 13:30 часа в гр. Д. на ул. „....”, пред магазин за перилни препарати в близост до хотел „....”, извършва неприлични и непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни думи и закани /псувни/ спрямо лицата К.С.Ч. от гр.Д. и Д.С. Я. от гр.Д., с което нарушава обичайните норми за морал и поведение, като нарушава обществения ред и спокойствие на гражданите-нарушение на чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д.. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите Р.С. и В.М., но М.Е. отказал да го подпише и напуснал сградата. Отказал да подпише и съставения му протокол за предупреждение от Д.Ч. да не се саморазправя и да не отправя обидни думи и заплахи спрямо Ч. и Я..

Въз основа на АУАН от кмета на Община Д. било издадено обжалваното наказателно постановление №06/05.02.2020 г., с което за нарушение на чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д., на основание чл.51, ал.1 от Наредбата за обществения ред в община Д. на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева.

Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д., забранява се влизането в пререкания, саморазправа и сбивания, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, а съгласно чл.51 ал.1 от същата наредба за нарушения на разпоредбите на чл.4 от наредбата се налага административно наказание глоба в размер от 200 лв. до 500лв.

Според съда от събраните по делото доказателства не се установи фактическа обстановка като описаната в АУАН и НП.

От показанията на свидетеля Р.С. – началник на ПУ Д. се установява, че Д.Я. работи и живее в чужбина, поради което съдът прие, че не може да бъде призована. Призовката изпратена на свидетеля С.К. се върна невръчена с отбелязване , че лицето работи в чужбина. Освен тези лица очевидци на случилото се са В.М., К. Д. и Д.Е., които сочат, че К.Ч. е блъскал М.Е. и го питал:“Знаеш ли кой съм аз? Аз съм полицай. Знаеш ли кой е чичо ми?“. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М. и Е., тъй като те са пряко заинтересовани от изхода на делото. Не е такъв свидетеля Д. обаче, който сочи, че е видял момче, което блъскало М.Е.. От лаконичните показания на този свидетел , който пътувал с автомобил по улицата и възприел само част от случилото се между М.Е., Ч. и Я. съдът не може да приеме за достоверна версията на жалбоподателя, че не е провокирал пререкания и че самият той е блъскан и заплашвал, че не е обиждал и псувал. За правилното установяване на фактическата обстановка според съда беше необходимо поставяне на двете групи свидетели в режим на очна ставка, а това се оказа невъзможно. Съдът приема, за достоверни обясненията на жалбоподателя за това, че е излезнал от автомобила си и приближил Ч. и Я. провокиран от това, че тя го е сочела. С приближаването към тях и отправянето на въпрос към Я. „ти кога ще си върнеш парите?“ обаче съдът приема, че именно той е започнал разговора. Съдът не може да приеме на база само писмените показания на Я. и К., че е блъскал Ч. и отправял обидни думи и псувни. Писмените показания на К. са изключително лаконични, освен това от тях не става ясно какви обидни думи е отправил Е.. Д.Я. е заинтересована от изхода на делото предвид това, че е съдена по инициирано от родителите на Е. наказателно дело по реда на чл.218в т.2 НК за кражба.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство Община Д. не се справи с възложената й доказателствена тежест. По делото не се установиха действия на Е. състоящи се в отправяне на обидни думи и закани /псувни/ спрямо лицата К.Ч. от гр.Д. и Д.Я. от гр.Д.. Актосъставителят и свидетелите по акта не са очевидци на случилото се. Изводите им се базират на снети писмени показания от лица, които съдът бе в невъзможност да разпита непосредствено. Поради това съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана неправилно за нарушение на чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д..

Освен това се установява и нарушение на процесуалните правила. При спирането му на улицата от Е. К.Ч. не е бил с униформа и очевидно не е бил на работа. Инцидента с него не е възникнал по повод на службата му, а заради това, че с приятелката му Я. са влезли в спор с бившия й партньор М.Е.. Въпреки това той е изготвил докладна записка за случая до началника на РУ Д. по служебен ред в качеството си на полицай. Тя е част от материалите, въз основа на които е издаден акта. Правилни са възраженията на жалбоподателя, че административнонаказателната преписка не е следвало да се разглежда от актосъставителя Д.Ч. – колега на К.Ч., с когото заедно работят в ПУ Д.. Д.Ч. е следвало да се отведе, като не е направил това и е съставил АУАН, той е допуснал процесуално нарушение. Материалите по преписката и произнасянето по въпроса дали да се състави АУАН на Е. е следвало да се предоставят за разглеждане от служител на друг полицейски участък, за да се гарантира независимо разследване.

Освен това от показанията на свидетелите Ч., С. и М. се установява, че М.Е. е разбрал за какво нарушение му се съставя АУАН, въпреки че е отказал да го подпише и е напуснал ПУ. Въпреки това АУАН е следвало да му бъде връчен, за да му се осигури възможност за ангажиране на възражения по реда на чл.44 ЗАНН. Липсва оформена разписка за отказ актът да му бъде връчен.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и че следва да се отмени.

С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ответникът по жалбата следва да заплати на Е. разноските направени от него по делото, а именно 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 06/05.02.2020 год. на кмета на Община Д., с което на М.А.Е. ЕГН: ...., адрес: с. З., общ. Д., обл. С. , ул. „....” № ..., за нарушение на чл.4, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Д., на основание чл.51, ал. 1 от Наредбата за обществения ред в община Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева.

ОСЪЖДА Община Д. да заплати на М.А.Е. разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.