Мотиви от 08.08.2020 г. по НОХД № 87/2020 г.

Против подсъдимия С.З.С., ЕГН ...., с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „…" …, вх….. ет…., ап…., с обвинителен акт внесен от РП Смолян-ТО Чепеларе, е повдигнато обвинение за това, че на 04.03.2020 г., около 15,50ч., в к.к.Пампорово, общ.Чепеларе, обл.Смолянска, пред участък Пампорово, в посока от х-л „Перелик“ към х-л „Снежанка“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Субару Легаци", с рег.№ ...., след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер „Drug Test 5000“ , с фабр. № ARLК-0026 и тест касета ARMJ-0415, валидна до 12.2020 г. - престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

В с.з. представителят на Районна прокуратура гр.Смолян поддържа така повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в с.з., признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното. От негово име защитникът му адв. М. моли да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ и при условията на чл.371, т.2 НПК, което беше уважено от съда.

Съдът като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.З.С. бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство валидно до 28.11.2027 г.

Служителите на РУ-Смолян, командировани за месец март 2020 г. в РУ-Чепеларе, свидетелите М.А. и С.Н. били назначени в наряд по ООР в к.к.Пампорово за времето от 07,00ч. до 19,00ч. на 04.03.2020 г. Около 15,50ч. се намирали пред сградата на Полицейски участък-к.к.Пампорово. Тогава спрели за проверка лек автомобил "Субару Легаци“, с рег.№ ...., движещ се в посока от хотел „Перелик” към хотел „Снежанка”. Водач и собственик на автомобила бил подсъдимият С.З.С. от гр.С.. Двамата полицаи се обадили в ОДЧ, като поискали да бъде изпратен при тях дежурния по КАТ свидетелят Д.С.. Той пристигнал веднага и изпробвал подсъдимия С. първо за алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна.Тогава свидетелят С. тествал подсъдимия С. за употреба на наркотици с техническо средство "Drug Test 5000“, с фабр.№ ARLK-0026 и тест-касета ARMJ-0415, валидна до месец декември 2020г. Направената проба била положителна за употреба на наркотично вещество - канабис. Подсъдимият С. приел показанията на техническото средство.

За допуснатото нарушение свидетелят С. съставил против подсъдимия С. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 154513/04.03.2020г. по описа на РУ-Чепеларе, с който било иззето свидетелството му за управление на МПС.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 001194/04.03.2020 г., но той не дал кръвна проба.

Със Заповед за задържане на лице от 04.03.2020 г., издадена от РУ-Чепеларе, обв.С. бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в хода на досъдбеното производство свидетели С., Н. и А. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: акт за установено административно нарушение серия GA № 154513/04.03.2020г, талон за медицинско изследване с номер 0011944/04.03.2020г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, справка нарушител - водач, свидетелство съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка.

Така установената фактическа обстановка и събраните доказателства налагат следните правни изводи:

Подсъдимият С.З.С. от обективна и субективна страна е осъществил състава по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 04.03.2020 г., около 15,50ч., в к.к.Пампорово, общ.Чепеларе, обл.Смолянска, пред участък Пампорово, в посока от х-л „Перелик“ към х-л „Снежанка“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Субару Легаци", с рег.№ ...., след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер „Drug Test 5000“, с фабр. № ARLК-0026 и тест касета ARMJ-0415, валидна до 12.2020 г.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Обективираните в акт за установено административно нарушение серия GA № 154513/04.03.2020г. данни, както и гласните доказателства, включващи показанията на свидетелите, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство. Следователно събрани са безспорни доказателства, че подсъдимият на инкриминираната дата – 04.03.2020 г. е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Тетрахидроканабинолът е активния компонент на конопа /марихуана/. Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество и е под контрол, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВН/. Конопът /марихуаната/ и активния му компонент тетрахидроканабиол се намират в Списък 1 от "Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици" към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВН, включващ "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Поради това тетрахидроканабинолът представлява високорисково наркотично вещество. Употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината координация на движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят с машини.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

Подсъдимият С.З.С. е неосъждан, поради което съдът намира, че се характеризира с ниска стапен на обществена опасност.

Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност.

Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия С.З.С. престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и лишаване от право да управлява МПС.

Изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от С.З.С. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер. Поради това на основание чл.54, ал.1 от НК определи наказание лишаване от свобода в размер на една година. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие, обаче, съгласно чл.373 ал.2 НК съдът определи наказанието при условията на чл.58а ал.1 НК, намали с 1/3 наказанието „лишаване от свобода“ и му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение отложи за срок от 3 г. по реда на чл.66 НК.

Съдът счита, че определеният срок на наказанието съответства, както на тежестта на извършеното деяние и неговата обществена опасност, така и на обществената опасност на личността на подсъдимия и счита, че с наложените наказания ще бъдат постигнати целите заложени в чл.36 НК и че върху подсъдимия ще се въздейства възпитателно и поправително. Наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл.36, ал.1 от НК.

Същевременно не се отчетоха изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл.55 НК и налагане на наказание под предвидения минимум.

На осн.чл.59 НК с присъдата при изпълнението на така наложените на подсъдимия наказание беше приспаднато времето, през което по воденото досъдебно производство е бил задържан за 24 ч. по ЗМВР.

Отчитайки това обстоятелство, високата степен на обществена опасност на деянието, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния предвиден от законодателя размер, а именно – 500 лева, който размер съдът намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия. Подсъдимият работи.

При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл.37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка, съдът намира, че същият този срок следва да се определи в размер една година. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.З.С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 04.03.2020 г.

Във връзка с направеното от прокурора искане за отнемане в полза на Държавата на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство - лек автомобил "Субару Легаци", с рег.№ ...., на 04.03.2020 г, съдът съобрази следното:

Действително от представената справка за регистрация на лекия автомобил, той е собственост на подсъдимия и именно него С. е управлявал при извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват приложение на чл.53 ал.1 б.“а“ НК.

Съгласно чл.53 ал.1 б.“а“ НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата вещите които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, т. е. средството на престъплението, докато според буква "б" на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува.

Според правната теория основен разграничителен белег между "предмет" и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги е част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Превозното средство няма как да бъде нещо външно за защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните. Поради това, че автомобилът е предмет на престъплението и предвид липсата на изрична разпоредба при транспортните престъпления за отнемане, съдът не уважи искането на прокурора.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.