Решение № 9993 от 26.07.2020г. по гр. д. № 46/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.58 ал.1 ЗК.

От М.Н.Б., ЕГН ....., с адрес: гр. Ч., ул. ..... № ....., Р.А.К. ЕГН ...., ул. .... № ...., и Й.М.Б. ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. ..... № ...., срещу .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. .... № ..., представлявана от председателя Д.К., е предявен иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК, по който се иска да бъде отменено като незаконосъобразно, взетото решение за изключването им като член-кооператор по т.1 от дневния ред на 95-то редовно общо годишно отчетно събрание на .... гр. Ч. проведено на 07.03.2020 г.

Ищците сочат, че са член-кооператори във ...., че получили покани за насрочено ОС на кооперацията за 07.03.2020 г. при обявен дневен ред от 7 точки, първата от която формулирана по следния начин: „утвърждаване на решения на УС за приемане на нови член-кооператори и изключване на член–кооператори“. Твърдят, че с решение по т.1 от дневния ред ОС ги изключва като член-кооператори; че не знаели, че са сред предложените за изключване член-кооператори. Считат, че процедурата по свикване и провеждане на ОС е нарушена, тъй като в поканата за свикване на ОС в посочения дневен ред не са изброени поименно имената на член-кооператорите, които се предвижда да бъдат изключени. Сочат, че по този начин са били лишени от възможността за защита, каквато възможност за тях е предвидена в чл.13 ал.3 от ЗК. Считат, че е било задължително поканата за свикване на ОС да е посочено ясно, кои член-кооператори се предвижда да бъдат изключени.

От ответника .... е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който се сочи, че искът е допустим. Ответникът признава, че процедурата по изключване на ищците от членство не е спазена и сочи, че признава иска в тази част.

В с.з. от ищците, редовно призовани, се явява единствено Р.А.К.. От името на всички ищци искът поддържа пълномощникът им адв.Д., а от името на ищцата К.- и пълномощникът й адв.П..

Ответникът, редовно призован, се представлява в с.з. от председателя на кооперацията Д.К., който заявява, че признава иска и пълномощник адв.С..

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявен е конститутивен иск за отмяна като незаконосъобразно, взетото решение по т.1 от дневния ред на 95-то редовно общо годишно отчетно събрание на .... гр. Чепеларе проведено на 07.03.2020 г. в частта, в която се изключват като член-кооператори М.Н.Б., Р.А.К. и Й.М.Б.. С оглед направеното от ответника признание на иска в открито с.з., ищците чрез процесуалния си представител адв.Д. (Р.К. и чрез адв.П.) заявяват, че искат съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Съдът намира, че предвид направеното в съдебно заседание от ответника признание на исковата претенция и искането на ищците за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

С оглед горното съдът счита, че исковата претенция за отмяна като незаконосъобразно решението на ОС на .... за изключване на ищците като член-кооператор, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят направените в производството по настоящото дело разноски за държавна такса 80 лв. и адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение на адв.Р.Д. в размер на 1000лв. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищците. Съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за неоценяем иск минималното адвокатско възнаграждение е 150лв. Фактическата и правна сложност на делото в случая не обосновават присъждане на възнаграждение в по-голям от този размер, затова в случая то следва да бъде редуцирано до сумата 150лв. Доколкото всеки от ищците е заплатил на адвокат Д. по 150 лв., съдът намира, че следва да се присъдят разноски общо в размер на 530лв., от които 80 лв. ДТ за образуване на делото и 450 лв. адвокатски възнаграждения (3бр. х 150лв.).

Искането за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение платено то ищцата Р.К. на адв.П. се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.78 ал.1 ГПК при уважаване на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца само възнаграждението за един адвокат. В случая Р.К. е представляване от двама адвокати, поради което разноските платени от нея за втори не следва да се възлагат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, Чепеларският районен съд на основание чл. 237 от ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, по предявен от М.Н.Б., ЕГН ....., с адрес: гр. Ч., ул. ..... № ...., Р.А.К. ЕГН ...., ул..... №...., и Й.М.Б. ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. ..... № ...., срещу .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. .... № ...., представлявана от председателя Д.К., иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК, взетото от Общото отчетно събрание на .... гр. Ч. проведено на 07.03.2020 г. решение за изключване на ищците като член-кооператори.

ОСЪЖДА .... гр.Ч. да заплати на М.Н.Б., Р.А.К. и Й.М.Б. направените от тях разноски по делото в размер на 530лв.

Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.