Протокол от съдебно
заседание от 20.05.2020 г. по гр.д. № 238/
Ищецът, редовно и своевременно призован по бързите способи,
се представлява от юрисконсулт И.Б..
Ответникът, Б.К., редовно и своевременно призован по
бързите способи, се явява лично и с адв.Т.Ч., надлежно упълномощена.
Явява се вещото лице С.Н., редовно и своевременно призована
по бързите способи, от която е постъпило заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза в срок.
Юрисконсулт Б.: Да се даде ход на делото.
Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото и затова,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещото лице, както
следва:
С.Г.Н. на .... години, ..., ..., ..., .., без родство и дела със
страните по делото.
На вещото лице се напомни наказателната
отговорност по чл.291 от НК, същото обеща да даде заключение по съвест и
знание.
Вещото лице Н.: Поддържам заключението.
Юрисконсулт Б.: Към момента нямам въпроси към вещото
лице.
Адв.Ч.: В заключението сте посочили, че сте се запознали с
документите по делото. Може ли да изброите документите, с които сте работили?
Вещото лице Н.: Работила съм с три извлечения от банка,
договора, погасителния план и представените от ответника допълнителни
извлечения от сметките.
Адв.Ч.: Считам, че вещото лице не е отговорило на последния
въпрос формулиран по т.8 към задачата на експертизата, в определение №
32/11.02.2020 г.: ”кога са настъпили предпоставките за предсрочна
изискуемост на целия кредит, като се посочи конкретна дата”.
Вещото лице Н.: До 19.08.2019 г. банката начислява възнаградителна и наказателна лихва, следователно реално тя
отнася кредита в просрочие, считано от 19.08.2019 г.,
тоест тогава цялата главница става предсрочно изискуема.
Адв.Ч.: След като сте се запознали в детайли с договора за кредит
и от съдържанието на същия, при какви условия при забавена главница, при
забавена лихва, в кой момент възниква това право от счетоводна гледна точка и
дали в един предходен момент от вашите изчисления сте установили дали са били
налице такива забавени плащания или отсрочване на цялата главница. Според вас
кога е следвало да се отнесе в просрочие кредита?
Вещото лице Н.: На въпроса на адв.Ч. според мен кога е
следвало да се отнесе в просрочие кредита отговарям
най-рано на 10.04.2019 г.
Адв.Ч.: Преди 10.01.2019 г. констатирали ли сте да са налице
други просрочия и забавения?
Вещото лице Н.: Има просрочени забавяния при погасяване
на кредита и преди 10.01.2019 г., но той е плащал по малко и това се вижда в
таблицата от колона 10 до колона 14, с колко дни забава е плащал. Там нямаме просрочие повече от 30 дни. В таблицата съм упоменала по
дати, каква сума е плащал и какво е погасил.
Адв.Ч.: Запознахте ли се подробно със съдържанието на
погасителния план към договора за кредит.
Вещото лице Н.: Описала съм го в заключението.
Адв.Ч.: На какво се дължи това, което сте отразили в справка,
таблица приложение 1, несъответствието между отразеното в погасителен план, тъй
като според погасителния план, така, както сте посочили на стр.1 от справката,
в колона 5, което е лихва и обща вноска 118.61 лв., което напълно съответства
на погасителния план, тоест, че това е първата дата 10.12.2016 г. и отразеното
от вас в справката, което касае частта просрочена лихва, същата е 0 лева при
извършено само плащане на сумата от 4,05 лева. Къде е отразена дължимата вноска
за лихва за месец декември
Вещото лице Н.: Тук не съм го отразила и това става
така, защото при усвояването на кредита той не го усвоява до 10.12.2016 г., а
го усвоява на няколко дати. Към 10.12.2016 г. той е дължал 118,61 лв., но
понеже не е усвоил цялата сума, лихвата се е изчислила само за сумите и дните,
които той ги е дължал. Затова съм писала 0, защото той не е дължал повече от
4,05 лв. до 10.12.2016 г. Там е усвоена само една част от кредита.
Адв.Ч.: Въз основа на кои обстоятелства показва тази първа
вноска?
Вещото лице Н.: Изчислили са му лихвата само върху
сумата, която е дължал, затова съм писала 0, че не дължи никаква лихва към този
период. Вноската не е просрочена. Погасителният план е направен от 10.12.2016
г., но кредитополучателя започва усвояването на сумите на няколко части. Към
10.12.2016 г. той е усвоил 3 463 лева, след това на 9.12.2016 г. – 8 426,00
лева и на 14.12.2016 г. – 3111,00 лева. На 10.12.2016 г. се начислява само за
три дни, за това, което е усвоил. Банката не е следвало да преработва
погасителния план, просто е начислила малка лихва от 4,05 лв. По принцип
кредитната линия и самия договор, и револвиращ кредит
разрешава, той ако има пари на 15-то число може да погаси 15 000 лева и да
погаси лихвата, която е към тази дата. След това отново му се отпуща кредита.
Той отново тегли и т.н. По принцип не го изплаща като револвираща
линия, а като един кредит с вноски, който започва да тече от първата вноска от
упоменатите 36 погасителни вноски, тоест, след първата година в следващите три
години.
Адв.Ч.: Каква е методиката на погасяване на задълженията по
договора за заем и по какъв ред погасяват главница, лихви, договорна и
наказателната, както таксите и разноските. Тъй като казвате, че на много места
има частични плащания, същото не е достатъчно, за да се погаси съответната анюитетна вноска, кое от текущите задължения се погасява
първо и как е отразено.
Вещото лице Н.: Първо се погасяват таксите, след това
наказателна лихва, възнаградителна лихва и най-накрая
главницата. Във всяка банка е така, включително и в Банка „....”.
Адв.Ч.: Ако за даден
предходен период има частично платена главница и частично платена лихва, в
следващия период те как се отразяват? Ако започне плащането да се осъществява
стриктно според погасителния план, както е даден и е приложение към договора,
се оказва, че първата вноска за месец декември ще бъде платена след месец
януари
Вещото лице Н.: В 15 и 16 колона съм дала просрочена
лихва и просрочена главница. Плащал е лихвата за тези вноски и му се е
натрупвала главница. На 21.12.2018 г. внасяйки тази сума, той покрива такса
управление - 105,92 лв. Има наказателна лихва и изцяло покрива дължимата
просрочена лихва и просрочена главница. Считам, че става достатъчно ясно от
таблицата. Има една частична сума 386,08 лв., която е в просрочие.
Първата просрочена вноска е от 10.11.2018 г. След това плаща една малка сума от
30.59 лв., и тя се намалява на 388,08 лв. Говоря за главницата. На 23.11.2018
г. пак плаща и остава 229.15 лева. На 10.12.2018 г. не плаща нищо и тук
главницата нараства. Частично вноската от месец ноември и вноската от месец
декември е 645,82 лева. Сумата 645,82 лева, които внася му погасяват освен
дължимите такси и санкционираща лихва, възнаградителна
лихва за месец декември и просрочена главница от месец ноември и месец
декември, тоест частично за месец ноември и цялата вноска за месец декември.
Струваше ми доста усилия и време да направя таблицата, защото са много малки
цифрите, много пъти е плащал по много малки суми, от най-различни сметки са
идвали сумите и съм ги сравнявала.
Адв.Ч.:
На стр.3 от заключението, на въпрос № 9 сте посочили, че
наказателната/санкционираща лихва през целия период на кредита е начислявана
върху съответните просрочени вноски от главницата. Имало ли е случаи на
просрочени вноски на самата лихва и ако да, какъв е процента на наказателната
надбавка и къде в таблицата е видно това обстоятелство.
Вещото
лице Н.: Репрезентативно съм проверявала. По принцип дори и върху
закъснението на лихва да е начислявана санкционираща лихва, тя пак е
начислявана върху просрочената главница, а не върху просрочената лихва.
Установява се просрочие на лихвата. Различни са
надбавките. Три пункта е за просрочената лихва. Затова говоря, че няма
начисляване лихва върху лихва, начислявано е върху главницата.
Адв.Ч.: На колони 15 и 16,
които касаят просрочените вноски, как сте определяли отнасянето в просрочие, на базата на извлеченията, които банката е дала.
Те са посочили отнасяне на лихва в просрочие,
отнасяне на главница в просрочие или в самия договор.
Вещото
лице Н.: Аз съм ги правила просрочията като
закъснение. Това, което е закъсняло като главница и като вноска, го отнасям в просрочие. Следващата вноска се натрупва върху това просрочие и съм ги проверявала от извлечението на банката,
там, където ги дават в просрочие и не открих някакво
разминаване. Сравнявала съм го с извлечението на банката.
Адв.Ч.: Направихте ли
съпоставка между извлечението на банката и допълнителните документи, които сме
представили и дали са налице несъответствия за тези просрочия.
Вещото
лице Н.: Първо, една част от
тези извлечения не бяха четливи, но тези, които бяха четливи, съм ги сравнявала
дали има такава вноска и дали отговаря.
Адв.Ч.: На стр.4 от таблицата,
която е към заключението, ред 26, на 10.01.2019 г. - последното плащане, което
е посочено 235,13 лева за главница и лихва 75,86 лева, тази сума, тя очевидно
не може да послужи и да погаси изцяло задължението за главница, но тя къде се
отнася, за този период ли се отнася или остава дължим остатък?
Вещото
лице Н.: На 10.01.2019 г. е направена вноската. Покрита е изцяло възнаградителната
лихва и тъй като е в срок няма санкционираща лихва. Сумата 235,13 лева, този
частичен остатък от 181.54 лева е отнесен в просрочие
на следващия месец, когато не е платена. След 10.01.2019 г. вече е в просрочие.
Адв.Ч.: След извършените от вас проверки по отношение
на счетоводството на банката можете ли да представите решение от страна на
управителния орган, че кредита е обявен за предсрочно изискуем или други
документи, в които да фигурират друга дата или уведомлението до длъжника.
Вещото лице Н.: Това не ме
касае и не ме засяга. По делото има различни уведомления. Гледам кога
счетоводно банката е отразила кредита.
Юрисконсулт
Б.: Считам, че е ясно и категорично заключението на вещото лице. Нямам
въпроси и искания за назначаване на допълнителна експертиза.
Адв.Ч.: Оспорвам заключението
като непълно. Моля на същото вещо лице, тъй като вещото лице е работило по това
заключение, да се възложи допълнителна експертиза, поради следните съображения.
На първо място, един от основните въпросите, които сме формулирани с отговора
на исковата молба е да бъде посочено и да се онагледи как се разпределят
съответните суми, които постъпват, когато има частични плащания. Считаме, че
така, както са онагледени, не става ясно какви задължения са погасени и за кой
период се отнасят. Когато е налице забава как това обстоятелство се онагледява
в табличен вид. Считам, че стриктно следва да спазваме и указанията, които са дадени
в табличния вид на погасителния план, тъй като погасителния план е посочено към
договора, че съставлява неразделна част към договора. Независимо от това, че
това е част от сумата и то по-голяма част от сумата е била усвоена към
10.12.2016 г. Не считам, че това обстоятелство следва да бъде правно тълкувано
от вещото лице и да се измества първата падежна дата, защото изместването на
първата падежна дата с внасянето на първата вноска, която е само лихва,
съгласно погасителния план и при липса на каквито и да е клаузи в договора за
кредит, също така и в договора за поръчителство, няма приложени Общи условия,
не би следвало да се правят предположения, че следва да се променя началната
дата за заплащането на вноските, а следва да се извършва изчислението, съобразно
приложения погасителен план. В тази връзка е искането ни да се преизчисли кредита съобразно погасителния план и така,
както е посочена първата вноска. Едно от основните ни възражения наведено в
отговора на исковата молба е относно шестмесечния срок за поръчителната
отговорност. Тъй като за нас е важно да изясним от кой момент реално са
настъпили предпоставките за предсрочната изискуемост, затова за нас е важно да
изясним точно момента, в който е настъпила реално забавата, защото банката може
да измести този срок във времето напред, за да спази срока. За нас е важно от
счетоводна гледна точка да изясним момента.
Допълнителната задача към вещото лице е следната: 1. Върху каква основа
е формулиран размерът на мораторните и наказателни
лихви за отделните периоди, като се вземе предвид отразеното в погасителния
план, че първата дължима вноска е на дата 10.12.2016 г. и в тази връзка да се
направят преизчисленията на всички останали плащания,
частични вноски и как това се отразява като цяло на крайната дата, в която е
настъпила забавата. Според погасителния план
първата вноска 118, 61 лева се явява неплатена. Първото плащане, което е
отнесено през месец януари би следвало да се отнесе в този период и тогава ще
настъпят промените.
Вещото
лице Н.: Това е револвиращ кредит. Това, че той е усвоил по-малка сума и за
по-малко дни до 10.02. не значи, че е в просрочие
тази вноска. Той не е в просрочие, това изрично съм
го написала. За този период дължи лихва 4,50 лева. В първите 12 месеца се дължи
само лихвата. До 10.12. има начислена 4,50 лева. Не е в просрочие.
На следващия месец внася 115.47 лева. За да направя такова преизчисления трябва
аз да начисля лихвите, а не както системата на банката ги е начислила.
Предпочитам делото да бъде насрочено за месец юли.
Адв.Ч.: Ще представя в 3-дневен
срок всички документи, за да може вещото лице да направи и съпоставка между
извлеченията, които са дадени от банката за извършените плащания и документите,
с които ние разполагаме в четлив вариант, в оригинал. Това са документи, които
ги дадохме в предходно съдебно заседание, но бяха нечетливи. Доколкото вещото
лице не е разчело нечетливите копия за извършени плащания от клиента ми, моля
да ми дадете възможност да представя четливи оригинали на извлеченията за плащания.
Вече сме ги представили по делото и не се явяват нови документи.
Юрисконсулт
Б.: Считам, че исканата допълнителна експертиза и искането за
представяне на тези документи, са неотносими към
предмета на спора. По отношение на искането за изготвяне на нов погасителен
план. Погасителният план във всеки един момент, при различно плащане може да се
промени. Това е първата година, когато се предоставя кредита, като револвираща линия. Вещото лице на няколко пъти каза, че
клиента плаща само върху сумата, с която е разполагал. Не може към всяко
плащане да се изготвя нов погасителен план.
Адв.Ч.: Погасителният план е
подписан двустранно. Ние желаем съобразно представения погасителен план от
самата банка ищец, да се извърши преизчисление.
Вещото
лице Н.: Относно отговора на въпрос 3 от заключението. На 13.08.2019 г.
банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като изпраща на
кредитополучателя и поръчителя уведомление и на 22.08.2019 г. подава заявление
по чл.417 ГПК. Изискуемата главница е в размер на 9348,16 лева, посочена в
колона 17-та на приложението. Възнаградителната и
наказателната лихва е изчислена към 20.08.2019 г.
Следва
да приемат към доказателствата по делото заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в днешно съдебно заседание. Ще
следва да се даде възможност на адв.Ч. в 3-дневен срок от днешно съдебно
заседание да представи четливи оригинали на вече представените по делото
документи, удостоверяващи плащания на ответника към банката по кредита. Съдът
счита, че следва да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със
задача формулирана от адв.Ч. и служебно да формулира един въпрос към
експертизата, а именно вещото лице да направи изчисления на дължимите суми по
кредита – главница, възнаградителна лихва, неустойка,
към 13.08.2019 г., като приеме, че евентуално предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 13.08.2019 г. Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА към
доказателствата по делото заключението по изслушаната в днешно съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.Н..
НАЗНАЧАВА
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: 1. Върху каква
основа е формулиран размерът на мораторните и
наказателни лихви за отделните периоди, като се вземе предвид отразеното в
погасителния план, че първата дължима вноска е на дата 10.12.2016 г. и в тази
връзка да се направят преизчисленията на всички
останали плащания, частични вноски и как това се отразява като цяло на крайната
дата, в която е настъпила забавата. Вещото лице да направи съпоставка между
извлеченията, които са дадени от банката за извършените плащания и документите,
с които разполага ответника. 2. Вещото лице да направи изчисления на дължимите
суми по кредита – главница, възнаградителна лихва,
неустойка, към 13.08.2019 г., като приеме, че евентуално предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 13.08.2019 г.
ВЪЗЛАГА
задачата на вещото лице С.Н., при допълнителен депозит от 300 лева, вносим в 3-дневен срок от днешно съдебно заседание от
ответника по депозитната сметка за вещи
лица при Районен съд гр.Чепеларе.
ДАВА
възможност на адв.Ч., в 3-дневен срок от днешно съдебно заседание да представи
по делото четливи копия на горепосочените документи.
Юрисконсулт
Б.: Нямам други доказателствени искания.
Адв.Ч.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът
счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, че при определяне
новата дата следва да се съобрази със становището на вещото лице, че ще е в
невъзможност да изготви заключение в рамките на месец юни. Водим от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
ОТЛАГА
И НАСРОЧВА делото за
20.07.2020 г. от 11,00 часа, за която дата и час ищецът уведомен в днешно
съдебно заседание чрез юрисконсулт Б.. Ответникът уведомен лично в днешно
съдебно заседание и чрез процесуалния си представител. Да се призове вещото
лице след внасяне на определения по делото депозит.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
закрито в 13,50 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: