Определение
№ 61/04.05.2020г. по гр.д. № 58/2020г.
Съдия
докладчик: Славка Кабасанова
Производство по чл.119,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл.118, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.113 от ГПК.
Настоящото производство е
образувано по депозирана искова молба от „.....“ ЕООД, с ЕИК ..... срещу Г.Г.А.
с ЕГН ..... по предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Съдът, при извършена
служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба установи
следното:
В исковата молба е
посочено, че адресът на ответника е в гр.Ч.. От извършена служебна справка на
основание Наредба №14/18.11.09 год. за адрес на А. в Национална база данни
„Население“ се установява, че настоящият й
адрес е в гр.С. , ж.к.“....“ №..., вх...., ет...., ап.....
В чл.113 от ГПК е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния.
В чл.119, ал.3 ГПК е
предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 от
ГПК, чл.113 от ГПК и чл.115, ал.2 от ГПК
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и
да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че в случая при граматическото и систематическото
тълкуване на правилото на чл.113 от ГПК,
се налага извода, че за разлика от предходната правна уредба, в случая за изброените
в чл.119, ал.3 от ГПК правни норми, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда,
дори при липса на възражение, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в
случая правилото на чл.113 от ГПК
игнорира правилото на чл.105 от ГПК, когато се отнася за потребителски спор,
какъвто е настоящият случай. Доколкото ответникът е физическо лице, на което по
силата на сключения договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, то същия се явява потребител
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Следователно, доколкото
настоящият адрес на ответника е в гр.С., то и производството е местно подсъдно
на Районен съд София.
Ето защо, с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд София.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№58/2020 год. по описа на Районен
съд Чепеларе и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местнокомпетентния
Софийски Районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Смолян в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.