Р Е Ш Е Н И Е

№   688 / 16.10.2019г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                            в публичното заседание                                                                

на осемнадесети септември                        две хиляди и деветнадесета  година в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                        2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                           

Секретар Дорета Атанасова

Прокурор Н.Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия Господинова

адм.д.№678 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. на Административнопроцесуален кодекс.

             

 

 

 

Образувано е по протест на Прокурор в Окръжна прокуратура гр.Хасково, с който е направено предложение Административен съд  Хасково да отмени разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, чл.8, т.1 и чл.42, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Д.. Твърди се, че тъй като съдържала административноправни норми, отнасяла се за неопределен и неограничен брой адресати и имала многократно правно действие, то наредбата  била подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК. Счита се, че при въвеждането на правните норми в нормативния акт било недопустимо да бъде пренебрегната рамката, наложена в чл.76, ал.3 от АПК, според която общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата „Във времето, определено на гражданите за почивка и отдих, се забранява: …т.3. Ползването на усилвателни уредби, радиоапарати и друга музикална техника в закрити заведения за хранене и развлечение, със сила на звука, която нарушава спокойствието на гражданите, извън заведението“. Съгласно чл.3, ал.5 от Закон за защита от шума в околната среда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. В тази връзка ОС Д. разполагал с правомощието да уреди с наредба само правоотношения, свързани с тези изисквания. Съгласно чл.8, т.1 от Наредбата се забранява „Заведенията за хранене и развлечение, разположени в жилищни сгради и в близост до жилища /до 50 метра/, да имат озвучаване с жива музика, както и озвучителна техника със сила на звука, надвишаваща хигиенните норми. Те не могат да имат работно време от 22,30ч. до 07,00ч.“, но чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда въвежда правилото, че не се допуска озвучаване на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето от 23,00ч. до 07,00ч. съгласно чл.42, ал.1 от Наредбата „На нарушителите на тази наредба се налага административно наказание – глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 50 до 500 лева“. В чл.33-34 от ЗЗШОС били посочени санкции за нарушение на закона, а в чл.33, ал.2 от същия закон за нарушенията, които не съставлявали престъпления, физическите лица се наказват с глоби от 100 лева до 300 лева, а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2000 лева. По изложените съображения се счита, че оспорените разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висша степен и били незаконосъобразни. Компетентността на всеки орган се определяла в съответствие с разпоредбите на материалния закон като пряко следствие от нормата на чл.4, ал.1 от Конституциията на РБ, респ. чл.4, ал.1 от АПК. Така при издаването на подзаконов нормативен акт, то съответния орган бил длъжен да се съобразява стриктно с нормативния акт от по-висок ранг. Поради това се иска съдът да постанови решение, с което да отмени разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3, чл.8, т.1 и чл.42, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Д., като се иска да се присъдят разноските по делото.

             

 

 

 

Ответникът, Общински съвет - Д., взема становище в придружително писмо от 07.06.2019г., като заявява, че протестът е неоснователен и недоказан, а оспорените разпоредби били законосъобразни и приети при спазване на административнопроцесуалните правила.  Претендират разноски и правят възражение за прекомерност по отношение на разноските от другата страна и присъединили се лица.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

            Действащата Наредба №2 за опазване на обществения ред е приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград на основание чл.22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ред.ДВ 69/2003г. – л.38 от делото. На заседанието са присъствали 30 общински съветници от общия брой - 33, от които гласували За – 30, Против – 0, Въздържали се – 0, които не са посочени поименно. Мотиви за приемане на наредбата са изложени в посочена докладна записка №06-00-165/19.04.2004г. на Председател на ОбС.

Оспорената разпоредба на чл.42, ал.1 от Наредбата е изменена с Решение №381/29.09.2016г. – л.189 от делото, като са представени докладна записка от 14.09.2016г. от ПК „Търговия, общински пазари и тържища“ – л.157,183, публикувана на интернет страницата на Община Д..

             

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

             

 

 

 

Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3, чл.8, ал.1 и чл.42, ал.1, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на протеста, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура Хасково.

             

 

 

 

Разгледан по същество, протестът е основателен в частта на първите две оспорени разпоредби.

            С разпоредбата  

 

 

 

на чл.22, ал.1 от ЗМСМА – действаща към 2004г.е въведено правомощие на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК във вр. с чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен  неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Не се спори по делото, че протестираните текстове от наредбата са приети с решение, взети на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това следва да се приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната форма.

             

 

 

 

Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата, същата определя реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и цели утвърждаване на местното самоуправление на територията на Община Д., осигуряване нормално функциониране на стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър благоустройствен ред на населените места на общината, сигурността и спокойствието на гражданите. Така тя има предназначение да детайлизира или създаде допълнителна регулация на разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чието приложно поле е издадена. Детайлната или допълнителната регулация стриктно следва да се придържа към законовата рамка и е в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен,  нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Първата протестирана разпоредба - чл.7, ал.1, т.3, е систематично разположена  в Глава Втора „Нарушения на реда на обществени места и спазване на общественото спокойствие“ на наредбата, като гласи, че се забранява ползването на усилвателни уредби, радиоапарати и друга музикална техника в закрити заведения за хранене и развлечение, със сила на звука, която нарушава спокойствието на гражданите, извън заведението. Втората оспорена разпоредба – чл.8, т.1, е в същия раздел на наредбата и е относно забрана за заведенията, разположени в жилищни сгради и в близост до жилища – 50 метра, да имат озвучаване с жива музика, както и озвучителна техника със сила на звука, надвишаваща хигиенните норми. Правомощията на общинския съвет относно уреждането на тези отношения обаче е ограничено по чл.3, ал.5 от ЗЗШОС само до изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но не и до заведения. Наред с това по чл.19, т.2 от ЗЗШОС контролът по спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 и 3 от ЗЗШОС – забрана за озвучаване от обекти по ал.1, чл.16а, а именно: обекти за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, както и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, е предоставен на Министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица. Така въпросите относно забраните за озвучаването на заведения са уредени изрично в друг нормативен акт, който е от по-висок ранг от наредбата - Закон за защита от шума в околната среда. Именно в чл.16а, ал.2 е определено и времето, в което действа забраната за озвучаване – от 14,00ч. до 16,00ч. и от 23,00 до 8,00ч., като този времеви период е различен от определения в оспореният текст на чл.8, ал.1, изр.последно: от 22,30ч. до 07,00ч. По така изложените съображение разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3, чл.8, т.1 и чл.42, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград, следва да бъдат обявени за нищожни, тъй като ОС Д. е бил некомпетентен да регламентира правилата за поведение, въведени с тях.

По отношение на третата оспорена разпоредба – чл.42, ал.1 от Наредбата, която предвижда за нарушителите на наредбата да се налага административно наказание – глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 500 лева, следва да се има предвид, че в Глава Шеста, раздел Втори на ЗЗШОС изрично са предвиден административни наказания по чл.33, ал.2 – физическите лица се наказват с глоби от 200 до 700 лева, а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 3000 лева. В действащата разпоредба на чл.36 – 37 от ЗЗШОС се предвижда актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, и наказателните постановления да се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл.17 - 22, между които по чл.19, т.2 за спазване изискванията на чл.16а, ал.2 и 3 от ЗЗШОС - Министърът на вътрешните работи. Но третата оспорената разпоредба е относима не само към другите два оспорени в настоящото производство текста /чл.7, ал.1, т.3 и чл.8, ал.1/, съдържащи в себе си забрани, касаещи озвучаване на заведение и тяхното работно време, а и тази разпоредба определя административните наказания за други съществуващи състави на нарушения в наредбата /напр. по чл.17-18, чл.23-26, разпоредбите за търговска дейност на Неделен пазар и т.н./. Тези разпоредби са действащи и не засягат предметния обхват на ЗЗШОС, тъй като Наредбата е издадена на основание чл.22 от ЗМСМА и има по широко приложно поле, относимо към опазване на обществения ред, а не само защита от шума. С действащите разпоредби от Наредба №2 за опазване на обществения ред се установява, че има делегирана компетентност на общинските съвети по чл.22 от ЗМСМА да въвеждат други изисквания спрямо обществени отношения от местно значение в подзаконов акт, поради което и не може да се приеме изложеното, че с оспорената разпоредба се  урежда по различен начин административните нарушения по ЗЗШОС, както и тяхното санкциониране. С протестираната разпоредба на чл.42, ал.1 от наредбата, обществените отношения, касаещи обществения ред и представляващи въпроси от местно значение, не са уредени в отклонение от предметния обхват на закона, който ги регламентира - ЗМСМА. Поради това оспорената разпоредба не е незаконосъобразна и протестът на ОП Хасково следва да бъде отхвърлен.

  С оглед обаче на извода на съда по отношение на първите две оспорени разпоредби в полза на Окръжна прокуратура Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 20,00 лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

М отивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково на разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3 и чл.8, т.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет Д..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването с протест на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково на разпоредбата на чл.42, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет Д..

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Общински съвет Д. да заплати на Окръжна прокуратура Хасково разноски по делото в размер на 20,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

 

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             

 

 

 

2.